Мама боли я главичка от белите на МАЙската душичка!

Хайде засрамих се  
imar ще пием душо, ама да минат тия пусти 30 дни предизвестие, че ... скъсиха ми живота .. що злоба отнесох ... / ама не ми се пише сега /.
Мойто мъж замина в Пазарджик в командировка. Ей живот, цяла седмица ... честно казано чак му завидях. Сега съм сама с Жасмина, добре че ми слуша детенцето. Утре съм решила в майка да я водя да преспи, че ще ходим на запой всички напускащи. Че и аз душа нося, а и да се разтоварим малко.
Ани, снимките а и разходката са страхотни. Големи красоти сте видели. А белезниците са един път - я сподели използвахте ли ги по предназначение  
Много се радвам за Цветенцето и нейния напредък. И аз като Ани все си мисля, че костния мозък лекува всичко. Надявам се, че всичко ще е наред. Pipiiv, искрено ти се възхищавам за смелостта и оптимизма, ти си силна жена и невероятна майка  

Добър вечер!

Скритата съм аз, ама не съм пред компа! Седим с мъжо и пием вино и се опитваме да гледаме филм, но само се опитвахме
Детето реши, че иска да ни прави компания, буташе си кашкавал с шепи в устата и ни информираше какво се случва във филма: бебето пана и дари (бебето падна и се удари), а ние с баща му пияни се хилим като ненормални на неговите открития
Спряхме филма, щото нищо не разбрахме от него, утре на трезва глава ще се опитаме да го гледаме!

  Имарче, тако старателно се пише върху чертежите на батко и, който после пак ги чертае , ама като нечува да си прибера бумагите.
   tanya_79, какво предизвестие, аз нещо съм изтървала тук.
   Pipiiv, силна прегръдка от наси брано за новите ви постижения.

Майчета,откакто прочетох товаhttp://www.bg-mamma.com/index.php?topic=261974.0 и немога да си спра сълзите си,в главата ми ехтят само думите "Боже колко мъка има по този свят,боже".Пък аз патката за какви глупости се ядосвам.......

Танче белезниците честно да си кажа ги използвахме само за еротични снимки , ама не като тези дето съм постнала, ами такива дето не трябвало да показвам на никой - така се изказа Дидо!  
Имарче, браво, много си наблюдателна!

Добър ден!
Сервирам ви кафето
чая и ви пожелавам хубав ден!

Радвам се изключително много за Цвети  и за смелите й родители, дано със стволовите клетки постигнете най-добрите резултати !

Имарче, не се ядосвай за паркинга. И ние веднъж за просрочка от 3 минути си платихме. Само че охраната ни взе 1 лв и предполагам си ги е прибрал в джоба, ама жив и здрав да е.
Иначе вчера на Евка не и беше ден. Първо реши да слиза по изкачвалката за колички на супера, само че на заден ход. И разбира се падна по гръб. След това се качи на стълбите към асансьора и на последното стъпало загуби равновесие. Изтъркаля се до долу. В първият момент като я видях да залита и изтръпнах, като си представих какво може да стане. За щастие тя се затъркаля странично и благодарение на по-дебелите дрехи се размина само с уплаха, даже не се разплака. После съм се смяла със сълзи докато го разказвах на Стоянчо. Аз ако падна така, сигурно ще се потроша до долу.

Добър ден Петя, много се радвам за Цвети! Стискам палци всичко, което сте планирали да мине успешно и дано все така да ни радваш с хубави новини!
Да знаете моят син какъв дивак е станал! Просто е неудържим. Доскоро беше най-послушното дете на света, а от месец насам просто е неузнаваем. Сериозно се замислям дали да не потърся консултация с детски психолог, защото понякога става и много агресивен. Заспива трудно, не смея да го оставя сам изобщо, защото се научи да прескача решетката на кошарата, а е доста високо ако падне оттам ( в тази връзка - събирам идеи как да я направя по-висока). Ако му се скарам или повиша тон, идва и започва да ме удря или да ме хапе... Освен това забелязах, че понякога нарочно се удря, за да го целуна след това и да му мине. Човек би си помислил, че изобщо не дарявам детето си с ласки, а не е така - даже напротив!
Няма играчка или каквото и да е, което да му ангажира вниманието повече от 5 минути, непрекъснато тича, беснее и се лее пот от него. Лъже ме през 2 минути, че има пиш или ако, за да му сваля памперса и да тича по голо дупе В общи линии ми е забавно, но и се притеснявам, чудя се това нормално поведение ли е? Да не ви говоря като се храним какво става - изваждаме всякакви видове книжки, играчки, телефони, за да се занимава с тях и да хапне поне малко...
Иначе утре отиваме да ни доремонтират пишлето. Надявам се този път да не ни върнат, защото искам всичко да мине и да забравя вече за проблема. Така че - стискайте палци. Както каза докторът - "Няма страшно. Ще го приготвяме за сватба"

Люси, мерси за кафенцето...

Анна, представям си я Евка - навлечена и се търкаля, като топче 
Даниеле, моето сладурче и то е по същия начин... Четох някъде, че до 3-тата година, децата се опитват да се наложат и проверяват дали им минава номера... Чакам и аз времето, когато ще ме слуша, разбира и изпълнява това което му казвам... Успех с "ремонта"...

Снощи по-спокойно спахме - само 2 пъти се е е събуждал да кашля...

Като гледам как е напекло, чудя се дали да не излезем малко, че пощуряваме и двамата вече...

Здравейте,
много се радвам и аз за Цвети,дано има много положителни резултати.
Даниелка, стискам палци силно за утре.
Май всички си мислят,че тяхното диваненце е най-диво,ама не.И Гоги е такъв,почти всичко,което описваш и някои други дивотии в добавка като-освен по сто пъти номера с памперса,същото със слагането да спи-съблечи ме,нани-нани-след пет мин-облечи ме -няма нани;така и с яденето-дай бисквитка,неееее-не искам,няма,няма;днес нещо даже не ми издържаха нервите ,за първи път го шамаросах по голото дупе и като видях каква отбелязка му стана и как жално скимти....сетих се за всички болни и горки дечица,как малките не са виновни и лоши,а това е нормално и така се разревах,че още подсмърчам;мисля си дали не съм много строга и се почувствах ужасно лоша и виновна,абе май нещо нервичките...
не искам да си го изкарвам на детето и още повече намразвам свекърва ми,защото заради нея откачам и после го отнася мъничкия или рева,за да ми мине яда и яростта от безсилето.
ОХ,стана истерично оплакване,извинете ме,но нещо се разстроих и няма на кой друг да го кажа сега

Боби, чак и мен ме разплака!!! Естествено, че не си лоша майка, просто понякога човек наистина не издържа... Прегръщам те и теб, и Гоги
Някой да има идея какво се случва с Гвендолин?

Да се разпиша и аз, предвидливо измъквайки се от позорните редици (на кандидат виночерпци  )...
Не пиша, просто защото няма нищо интересно, а и толкова работа ми се беше насъбрала, че форумът от петък го отворих едва във вторник следобяд. 
Много са сладки всички мами, татковци и дечица по снимките, на болничките пожелавам здраве.  На гледачите - още повече търпение и сили, а на непослушковците - все такова въображение и желание за бели. Мамите, които описват в разкази техните "поражения" усмихват моя ден. Все така да продължавате - и списващите и (живо-)творящите!
Моля се за Цветенцето, Господ да я пази, и закриля! И дано да се случи ЧУДО и малката душица да оздравее...
За майката на 3 - те дечица просто нямам думи... Колко е жесток животът понякога.
Кат, не успях да прочета какво беше написала, но оттук - оттам подразбрах, че си писала за болна баба или дядо. Ако искаш ми пиши на ЛС, мога да те разбера, тъй като дядо ми наскоро получи 3 - ти инфаркт и е на легло. Все още се справят двамата с бабчето ми, но и това ще е до време и не ми се мисли... Това ми е голяма болка и тревога в последно време...
Вели е добре, расте и става все по - интересен с всеки изминал ден. 
Даниеле, стискам ви палци, както и на всички останали болни дечица (да не се повтарям  )!
Не мисля, че Кало е за психолог, това просто е период някакъв, не му обръщай толкова внимание и ще отмине. От опит съм се убедила, че колкото повече му се притеснявам и въртя на Велизар, той толкова повече недоволства и се глезоти. Спокойствие и игнор.
Сега майка ми е извеждала Вели и той се е държал безобразно, мрънкал е като за световно и е искал да го носи. Тя се притеснява, че на тази гледка са били свидетелки местните "безупречни"  майки с техните още по безукорни и перфектни деца.
Както се изразява моята колежка тук, трябва да се почеееша някъде много старателно, но още се двоумя къде точно. 
 

А като говоря за пакости, майка ми току що ме осведоми, че любимият ми син е избягал по голо д*пе насред стаята, из*ишкал се е гордо, докарвайки количество, което с радост би изпикал един кон, примерно  и после ... много непоколебимо и съсредоточено е легнал и се е овъргалял целия в съдържимото... 
Досега е мила и дете и стая, горката му баба... 

Добре дошли, Рокси и Мариела Изпрати лично съобщение на Олчето, за да те включи