Първи неуспешен опит....

dobrata vest не се притеснявай ще се получи сигурна съм  То и аз не спрях да рева два дни, но се опитвам да гледам на нещата по философски. Искам го много, но ако ми е писано ще стане ако ли не ....
При мен нещата стават винаги по най-трудния начин и сега се подготвям психически за най-трудния път 

Здравейте момичета,
Според мен е твърде рано да се депресирате от 1-2 неуспешни опита.
Ние правим опити от началото на Декември 2007г. и ако знаете до сега колко теста съм си направила (лелята ме пропусна Декември) всеки път се надявах да видя  , но уви. Консултирах се с моя лекар за да регулирам цикъла (сега очаквам до 27.01 да ми дойде) и продължаваме с опитите, силно се надявам всеки път, че е станало и сега не мога да дочакам  края на месеца с надеждата за  , но винаги си казвам ако не стане този мес. ще стане другия. Според мен не трябва да падате духом и да се отчайвате след толкова кратко време, бъдете позитивни и спокойни и    ще стане. Успех на всички 

Момичета и аз съм от бебеправещите. Със съпруга ми опитваме вече 3 месец. Досега нищо. Надявам се, моля се този месец да имам положителен резултат. Пожелавам на всички бебеправещи и на себе си да не чакаме дълго за здраво и сладко бебче!

Ей,момичета -не се отчайвате!!!! Знам  че е гадно  и всеки месец очаквания,вълнения ,трепети и..... .Важното е да не се предаваме  лесно -живота е предизвикателство което трябва да  приемем смело и да не се оставяме да ни победи!!!!! ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ УСПЕХИ СЛЕДВАЩИЯ МЕСЕЦ!!!!  

Спокойно момичета-ще се получи-вярвайте и ще стане! И аз мислих, че ще стане при нас от първия път, но ни бяха нужни 5-6 месеца-не че и това е много време! Стискам палци и без паника-важното е да сте мноого спокойни-за да бъде и бебето, което искате спокойно!  

Здравейте всички,
аз все още не знам опита дали е неуспешен, но натам отива работата...Със съпруга ми решехме да си имаме второ дете (първото е принцеса на 12 години    ). За някои мои познати, било късно вече, но ние си решихме, че искаме. Аз съм на 33 години, а съпруга ми на 36 - не сме престарели...И така този месец се "потрудихме", от десетина дни имам болка ниско долу и в кръста, закъснява ми, а тестовете, които направих са отрицателни. Това ме притеснява, започвам да си мисля какво ли не...Запазих си час за лекар, но той е чак за вторник. Мисля си за извънматочна бременност, възможно ли е да е това??Последните 4 месеца цикъла ми е бил през 24 дни, днес ми е 28 -мия ден..И друг път ми е закъснявало, но нищо не ме е боляло предварително.

Пишете на кирилица
Тази тема върви към описание на седмичната. Внимавайте с чата.

Здравей!
Искам да те посъветвам да бъдеш по-търпелива и да намериш сили и воля да продължиш напред без да се тормозиш.Повярвай ми ,тези сълзи и притеснения допълнително те натоварват и може да имат само негативно влияние.
Аз също преминах през този път и да ,знам какво е усещането.Сега съм бременна и искам да споделя, това, което съм изпатила на свой гръб.
Според мен, най важното е да бъдеш спокойна и да мислиш положително.Особено ако нямаш някакви проблеми,каквито ти явно нямаш.
Второ, никога не се отчайвай ,след който ида е пореден опит.
Трето,не се влияй от чуждите негативни опити или коментари,защото всеки е различен и при различни хора се случват различни неща.
Четвърто,вярвай,че ще се получи ,защото се случват чудеса.
И последно не си поставй като фикс идея забременяването.Просто се отпусни ,правете любов с мъжа си и се наслаждавай на всеки един момент ,защото в един момент ти ще си забременяла и след това ще съжаляваш,че си прекарала толкова време в притеснения и страх.От теб зависи дали ще са хубави или лоши спомените ти около забременявянето ти.
Успех ти пожелавам от сърце!
Споко,хубавите работи стават бавно!

И за мен първите 1,2 неуспешни опита бяха ужасни, свързани с много тревоги и сълзи. Така е, като решим, че искаме бебе, особено по-нетърпеливите го искаме веднага, на минутата, ако може и да не се чака даже 9 месеца     На вторият ден след Ову реших, че имам всички признаци за бременност, хукнах с такси до другия край на града, направих кръвен тест и бях ужасена, че резултатът ще е готов чак след 24 часа. Не спах разбира се, всяка минута ми се струваше час....изобщо побърках се. Отрицателният резултат ме отрезви и накара да изчета този необятен форум и сега вече полу лекар,  съм много по-спокойна, много по-готова, чакаща и молеща се. Желая на всички кандидат-мами скорошно сбъдване на мечтата за бебче. Добрата страна на това чакане е че ни подготвя за бебето, което определено ще има нужда от много търпение, спокойствие и

Определено първия път боли доста, най-вероятно защото всеки смята, че ще стане много лесно, а и за първи път му се случва да се сблъскаш с това разочарование…Трябва малко време за да се заредиш с търпение и да се научиш, че бебетата идват когато те решат, а не когато ние искаме 

Мдаммммм...с риск някой да ми тегли една майна...вси4ки тези тръшкания, сълзи и нерви,  4е "не е станало от раз" са резултат на ниската здравна култура на Бг обществото...

От тази страна на океана не съм 4ула никоя жена да преживява преди 6м или 1 година (според възрастта) неуспешно бебеправене, просто защото от у4илище им набиват в главата, 4е вероятността за бременност при всеки цикъл е под 25% при перфектно функциониращи женска и мъжка полови системи...

Пове4ето ми колежки решили да забременяват първо отиват на профилакти4ен преглед лекар, оправят си зъбите, променят си при4еската, така 4е да не изисква ежемесе4но боядисване, спират алкохола (и цигарите, въпреки 4е напоследък пуша4ките май са на из4езване), запо4ват да се хранят с екологи4но 4исти плодове и зелен4уци, пият си витамините, спортуват пове4ко, интересужат се какви лекарства и храни не се препоръ4ват на бременни и 4ак след няколко месеца до година решават да запо4нат със същинското бебеправене...(междудругото мъжете също 4есто намаляват алкохола и попроменят на4ина си на живот преди "офанзивата")

Ако след 1 година бебе още няма, не изпадат в истерия а си записват 4ас в най-добрата фертилна клиника която могат да си позволят...

С две думи, ако приемете съвет от една леля (на 35 съм) която 4ака своето мъни4ко 4удо по4ти 3 години... не си хабете нервите с глупости от типа "Не стана от първия път", а се замислете какво можете да направите за да осигурите най-добрия старт на вашето бъдещо дете...

Успех!

 

Здравейте! Аз може и да прозвучи малко грубичко ама...
Чакам мойто бебе повече от година и половина.Не мога да кажа че не ми е било гадно и не съм проронвала по някоя и друга сълза когато ми е идвало, но не съм се тръшкала.И дойде момента когато взе че не ми дойде - хоп, бях бременна.Ама съзнателно бях бременна за месец и половина и всичко свърши - кухо яйце.Не знам кое е по-добре да не видиш 2те чертички или да ги видиш ама за кратко и всичко да рухне.Мисля, че това е по-страшно.1-2 месеца не са фатални, не ги приемайте за края на света.Повече спокойствие, секс ама не по график, щото няма смисъл и така.всичко ще е наред.
сега като се сетя даже знам кога точно ми е станало бебето, щото с доктора го засякохме.същата вечер точно 3 секунди след като приключихме аз се разплаках, разплаках се щото не става и щото през цялото време си мислех що не става. е къв е тоя секс, за кого е удоволстие такъв секс...
не се вманиачавайте това ми е съвета
успех

Спомних си за моите първи разочарования, когато не смеех с никого да споделя, дори със съпруга си лошото си настроение. И онази безумна надежда, която ме подемаше на следващия цикъли отново нищо и нищо и нищо и така 5 години. В момента съм задействала всички артилерии и имам надежда. Щеше ми се да стане от раз, но не стана. Дано при вас стане!