Какви грешки допуснахте при отглеждането на първите си деца, които не бихте

Общо взето пак по същия начин си гледам и второто грешки силно казано, но сега :
- захраних по късно / с първото четях други неща и до това не бях стигнала и захраних по схемата на педи, но сега и тя самата ми каза по късно да захраня и по съвсем друг начин, но аз вече бях прочела всичко в темите за захранването /
друго не се сещам 

бих се старала малко повече в кърменето на поискване, за да не ми дуднат за дохранване;
бих пробвала ЕБХ;
за останалото не съм имала никакви съмнения, че да искам да се коригирам с второто.

само да вметна, че много често второто е много различно от първото и само си иска различно гледане

Ей това искам и аз дакажа, тити. И чакам отговор на въпроса си, зададен по- горе.

Ами то аз и със второто допуснах няколко грешки:не кърмих толкова колкото ми се искаше, а само до 3 месец, с първото на 1 месец се отказах, защото ми беше досадно(той и акъла ми не е бил много тогава)
не приспивам на ръце както с каката, но тя поне спеше в нейното си легло, а малкия спи при нас
и двете си деца ги захраних рано, за което съжалявам
при малкия плюсовете са, че му се обръща повече внимание и не съм го оставяла да плаче защото щял да се разглези, а постоянно си го гушках и си го разнасях, колкото и трудно да ми беше продължи докато проходи така, че вече е отминало.
Второто си го гледам по добре, по спокойно и уверено.

Уф, като чакаш, да се появя   Само първото допуска някакви основни грешки - били те малко информация, било то непознаване, неочаквано, ново, неясно. Факт е, че майката и първото бебе се учат един друг. Аз лично доста време се чудех какво щЕ това малко (хем желано и чакано) човече в живота ни, как ни обърка всичко досега, как даже ни пречи. Едно е да сме сами, съвсем друго не с друг човек, а с бебе. Понякога майката се изнервя, не знае какво да прави, изпада в депресия... малко или много с едно следващо дете, било то второ или пето, нещата далеч не седят по същия начин. И тити е права в забележката си, но - това според мен е валидно за по-голямо детенце - за възпитание, за характер. Най-трудните дни са след изписването и до около 6-ти месец. Дотогава все си е мъничко бебенце. Не знам, може и да греша, така ми се струва.
ЕБХ не бих пробвала  

Блонди, аз имах предвид въпроса как се учи бебе д ане се буди нощем, извинявам се. МАй само спамя темата, спирам.

А, това не се учи, не разбрах и аз, сори,  не спамим, обсъждаме 

Още не съм осъзнала кое в отглеждането на сина ми до сега е било грешно. 
А верно за кърменето ще се опитам да кърмя по-дълго, но аз и сега опитах просто ситуацията много много се усложни. Изкрено се надявам живот и здраве аз второто да не е така.

Всичко е много индивидуално и според мен всяко дете, независимо мое, твое, първо или второ, си е различно. До сега не съм си отбелязвала специално някоя грешка, която да се зарека, че няма да повторя с второто. Дано и да не ми се случва. Но също така не се и заричам, че както съм гледала първото си дете ще гледам и второто. Нещата първо, че се променят с времето, второ всяко дете си има своя индивидуалност и потребности. А пък и от желанието до реалността има разлика. Гледам да съм възможно най-информирана за всички възможности, но основно се позовавам на детето и до сега не съм съжалявала. Кърмих под час, защото той се будеше гладен под час (не разбирайте, че съм гонила минутата или съм го будила, когато стане време..). Иначе преди да родя се бях зарекла да кърмя на поискване. Мен режимът ме удовлетворяваше идеално, защото можех да си разпределя времето. Проблеми с кърмата не съм имала и ако исках, предполагам можех да кърмя до... когато си поискам. Кърмих до 9-ти месец, сама реших да отбия, поради ред причини и не съжалявам, той беше готов. Захраних в 6-тия месец (5 навършени) много, много внимателно. Не сме правили алергии, до сега. До година приспивах на ръце, защото той имаше нужда. Не съжалявам ни най-малко, даже ми липсва. След това той самичък пожела да заспива сам в леглото и от тогава си казваме лека нощ, гася лампата и излизам от стаята.

Пиша ви всичко това, за да видите, че има неща, за които едни съжаляват, но при други са били от полза. Трябва да се информираме възможно най-много, да правим своя избор, но основно да оставяме децата да водят (бабите още ли не сте ги сиктердосали???  ).

Пожелавам на всички никога да не се налага да съжаляват за това как са гледали децата си.   

живот и здраве, някой ден да се радваме и на второ  като единствена задължителна промяна ще е,че няма да се шашкам за теглото, стига да е здравичко и да не отслабва  иначе и сега (след първоначалното объркване) и тогава, ще кърмя на поискване без режими, ще гушкаме и няма да оставяме да плаче,няма да има захар във водата и мед на бибките,ще захраним късно и бавничко

Единият популярен метод е да се остави бебето да реве 3-4 нощи и то накрая само спира да се буди. На който му стиска да пробва.

Ще захраня на 6 навършени месеца.Засега това ми идва на ум.Може би от дистанцията на времето ще открия и още грешки.

Не е до стискане. А до правилност. И до нужди на детето. Това трябва да е водещото. Измислици от сорта, как стомахчето на бебето трябвало да почива, са пълни глупости 

Първите неща, които ми идват на ум са:
Няма да давам на бебето да суче в определен час, като за целта дори го будя.
Няма да дам сок още на 40я ден.
Няма да оставям да ме контролира и да не мога дори да отида до тоалетната на спокойствие 

Със сигурност има и други, ама в този час не ми се напъва да се сещам за повече

Не смятам да имам повече деца,но,все пак:
Бих се опитала да кърмя малко повече
Не бих слушала никой по въпросите на захранването ,та да си спестя част от зверските колики,които имаше детето до 10 м. почти
Бих пробвала по-рано да го слагам на гърне.
Не бих го оставила да спи с мен.