Момичета, давайте съвет. Аз сум в 6 гс и се чудя дали да казвам вече на родителите ии да чакам средата на февриари /тогава ми е следващия преглед / и чак след като видим сърдечна дейност да казваме. Знам че някой крият до 3 месец, на мен ми се вижда трудно да се укрия толова време. И сега не знам как да постъпя. Родителите ги виждаме всяка неделя та ако се реша да е сега ще е след няколко дена. те милите много искат внуче и искаме да ги зарадваме обаче пък ме е страх да не излезе някое кухо яйце и да се притеснят излишно. Направо не знам. Вие как постъпихте? Кога съобщихте хубавата новина?
Виж целия пост
Крихте ли до 3 месец?
- Публикувана: 23 ян. 2008, 11:43 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2008, 19:29 ч.
# 1
23 ян. 2008, 11:45 ч.
Не, няма по-хубаво нещо от това 
Аз казах веднага на всички.
Виж целия пост
Аз казах веднага на всички.
# 3
23 ян. 2008, 11:49 ч.
На родителите казах, след като видях сърдечна дейност. В работата след 12 г.с. Не съм криела умишлено, то си ми личеше, който ме е питал съм казвала, но на шефовете след 12-та. Не от суеверие, а за да си спестя обясненията ако стане нещо.
Виж целия пост
# 4
23 ян. 2008, 11:51 ч.
Съобщих веднага, какви ти 3 месеца? Особено щом родителите ви чакат с нетърпение такава новина? Ето ти и една много приятна тема по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=251692.80
Виж целия пост
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=251692.80
# 5
23 ян. 2008, 11:51 ч.
От никого не съм крила - направих си теста сутринта и едвам удържах да стигна до офиса. Първо научиха колегите, а после застанах на телефона и разказах на всички близки приятели. Искаше ми се да споделя с целия свят, но щеше да набъбне много сметката, а и нямаше да ми остане време да работя.
Изобщо не вярвам в суеверия. А, ако се случи нещо лошо, то едва ли причината би била това, че съм казала на всички.
Виж целия пост
Изобщо не вярвам в суеверия. А, ако се случи нещо лошо, то едва ли причината би била това, че съм казала на всички.
# 9
23 ян. 2008, 11:55 ч.
Не! На родителите си казах веднага, в 6 г.с. На шефовете малко по-късно, в 8 г.с.
Виж целия пост
# 10
23 ян. 2008, 11:56 ч.
На близките и шефа казах веднага, от другите не съм крила, просто не споделих толкова рано и аз не знам защо.
Виж целия пост
# 11
23 ян. 2008, 11:56 ч.
Казахме доста по-късно, но не от суеверие, а въпрос на вътрешно усещане.
Лека бременност и раждане!
Виж целия пост
Лека бременност и раждане!
# 12
23 ян. 2008, 11:58 ч.
Наистина е трудно да не кажеш една толкова хубава новина, но все пак причината да се крие е, че нали тези първи 3 месеца са най-рискови и ако евентуално (не дай си боже) нещо се случи и жената пометне, да не се налага пак да казва на 100 човека за този инцидент, би било още по болезнено и травмиращо за нея. Аз казах след 3тия месец като чух сърдечна дейност.
Виж целия пост
# 13
23 ян. 2008, 12:00 ч.
Аз казах само на родителите ми и на свекърва ми.А според мен не се казва не от суеверие, а защото малко или много до към третия месец все пак има някакъв риск жената да изгуби бебето и затова.Поне така аз мисля.
Виж целия пост
# 14
23 ян. 2008, 12:00 ч.
Ние казахме на родителите след като видяхме сърдечната дейност, защото на първия си преглед попаднах на един доктор, който ми каза, че не се вижда нищо и сигурно съм направила спонтанен аборт 
А после се оказа, че просто е било прекалено рано. На приятелите казахме след като мина 12 г.с. Не че съм суеверна, но до края на третия месец има най-голям риск, а ако не да си боже стане нещо, после трябва да съобщаваш на всички какво е станало, да те питат и разпитват... абе гадно ми се струва. Но ти си кажи, когато прецениш. Леко бременеене 
Виж целия пост
А после се оказа, че просто е било прекалено рано. На приятелите казахме след като мина 12 г.с. Не че съм суеверна, но до края на третия месец има най-голям риск, а ако не да си боже стане нещо, после трябва да съобщаваш на всички какво е станало, да те питат и разпитват... абе гадно ми се струва. Но ти си кажи, когато прецениш. Леко бременеене
# 15
23 ян. 2008, 12:01 ч.
Не съм крила нищо от никой.Казах на близките ми почти веднага. Те не са 100 човека.
Виж целия пост
...ако евентуално (не дай си боже) нещо се случи и жената пометне, да не се налага пак да казва на 100 човека за този инцидент, би било още по болезнено и травмиращо за нея.
# 16
23 ян. 2008, 12:01 ч.
Виж целия пост
От никого не съм крила ...
Изобщо не вярвам в суеверия. А, ако се случи нещо лошо, то едва ли причината би била това, че съм казала на всички.
Изобщо не вярвам в суеверия. А, ако се случи нещо лошо, то едва ли причината би била това, че съм казала на всички.
# 17
23 ян. 2008, 12:02 ч.
В момента в който си направих теста и излезе положителен, с таткото се раззвъняхме по телефоните и в края на деня всички познати и родителите ни знаеха.А и в службата казах веднага,бях в 5 г.с.Не намирам за нужно нещо толкова хубаво да се крие.
Виж целия пост
# 18
23 ян. 2008, 12:04 ч.
Да, много малко бяха хората, с които споделих веднага. Пвечето научиха след 10 г.с.
Виж целия пост
# 19
23 ян. 2008, 12:05 ч.
и аз щом си видях 2-те чертички веднага се обадих на мама и няколко приятелки 
Във фризьорския салон в блока козметичката сама позна и напраме ме попита.
Виж целия пост
Във фризьорския салон в блока козметичката сама позна и напраме ме попита.
# 20
23 ян. 2008, 12:06 ч.
аз забременях към 10 декемвриняколко дни по-късно отидох на преглед. на родителите решихме да кажем на бъдни вечер.стана страхотен празник!!!
Виж целия пост
# 21
23 ян. 2008, 12:06 ч.
Не сме крили от никого.Честно казано аз исках да изчакаме поне прегледа при гинеколог.Мъжът ми обаче едвам изтърпя втората чертичка да стане по-ясна.Все пак това е огромна радост. 
Виж целия пост
# 23
23 ян. 2008, 12:09 ч.
Още като разбрах,че съм бременна казах на всички.
Няма смисъл според мен да криеш.
Виж целия пост
Няма смисъл според мен да криеш.
# 24
23 ян. 2008, 12:14 ч.
Аз пък бях на другата крайност. Ако можех, до деветия месец щях да крия.
Чувствах се някак си уязвима и в центъра на вниманието, а това много ме изнервя.
Най-приятно ми беше да кажа на майка ми. На всички други хора по една или друга причина се притеснявах да кажа.
Най-странното беше, че майка ми реагира на новината със "Знам, чудех се кога ще ни кажеш най-после", а бях и аз в 6-та седмица някъде.
Виж целия пост
Чувствах се някак си уязвима и в центъра на вниманието, а това много ме изнервя.
Най-приятно ми беше да кажа на майка ми. На всички други хора по една или друга причина се притеснявах да кажа.
Най-странното беше, че майка ми реагира на новината със "Знам, чудех се кога ще ни кажеш най-после", а бях и аз в 6-та седмица някъде.
# 25
23 ян. 2008, 12:18 ч.
На родителите казахме още в 5 г.с, но на чужди хора не съм казвала до 3-тия месец, суеверни сме
Виж целия пост
# 26
23 ян. 2008, 12:19 ч.
Поради здравословни причини(много повръщах), а и бебето не се беше закрепило хубаво в началото, и не исках да стане нещо и после да обяснявам какво е станало и т.н. 
затова им казахме в края на 3ти месец,но вече всички ни подозираха, само чакаха ние да си признаем 
Виж целия пост
затова им казахме в края на 3ти месец,но вече всички ни подозираха, само чакаха ние да си признаем 
# 27
23 ян. 2008, 12:21 ч.
НЕ съм крила, но не бързах да кажа на всички 
, само на майка ми и на свекърва ми
В интерес на истината, доктора ми каза, да изчакам до 12 г.с. и тогава да кажа....
Виж целия пост
, само на майка ми и на свекърва ми В интерес на истината, доктора ми каза, да изчакам до 12 г.с. и тогава да кажа....
# 28
23 ян. 2008, 12:22 ч.
Крих единствено от работодателя, да не би да реши да ме освободи знам ли и аз защо, беше ме страх, там казах след 3-я месец. Но отидох на преглед за първи път в 6г.с. и доктора ми каза, че плода вече има сърдечна дейност. Аз бях така 
Казахме на родителите ми и на 2-3 близки приятели, това си е страхотна новина Но и аз мисля, че не се крие до 3-я месец толкова от суеверие, колкото, заради това, че има риск от спонтанен аборт /да не дава Бог никому 
/
Виж целия пост
Казахме на родителите ми и на 2-3 близки приятели, това си е страхотна новина Но и аз мисля, че не се крие до 3-я месец толкова от суеверие, колкото, заради това, че има риск от спонтанен аборт /да не дава Бог никому / 
# 29
23 ян. 2008, 12:33 ч.
Не казахме веднага след като разбрахме,защото имаше проблем и нищо не беше сигурно.След няколко месеца обаче всички бяха много изненадани от новината!
Виж целия пост
# 31
23 ян. 2008, 12:43 ч.
Казахме на който искахме.Има хора с които не държа да споделям най-личните си преживявания и те научиха когато стана видимо. 
Виж целия пост
# 32
23 ян. 2008, 12:43 ч.
На родителите си май казахме веднага след като направих теста На приятелите - май до края на I-и месец се бях похвалила на приятелките си. Съкровището обаче дълго време не казваше. Май си пада малко суеверен 
И аз мислех тогава за вероятността нещата да не протекат така както искаме, но реших, че искам напълно да се нарадвам на момента. Ако нещо се беше случило - бях с ясното съзнание, че е много болезнено да го кажеш после на всички, но пък по този начин не го криеш в себе си.
Виж целия пост
На приятелите - май до края на I-и месец се бях похвалила на приятелките си. Съкровището обаче дълго време не казваше. Май си пада малко суеверен И аз мислех тогава за вероятността нещата да не протекат така както искаме, но реших, че искам напълно да се нарадвам на момента. Ако нещо се беше случило - бях с ясното съзнание, че е много болезнено да го кажеш после на всички, но пък по този начин не го криеш в себе си.
# 33
23 ян. 2008, 12:48 ч.
Не съм крила. Казах в първия момент, когато имах доказателство - + тест. Това беше още в първия месец. Криенето е глупост според мен.
Виж целия пост
# 34
23 ян. 2008, 12:53 ч.
Не съм крила.
Каквото ще става-ще става,без значение дали си казал или не!
Виж целия пост
Каквото ще става-ще става,без значение дали си казал или не!
# 37
23 ян. 2008, 13:01 ч.
Аз крих и то не от суеверия. Имам един аборт/спонтанен/ и след това ми беше много неприятно всеки да ме пита: какво?/защо така стана?. Така че следващия път след като минаха 3те рискови месеца обявих на всички.
Виж целия пост
# 39
23 ян. 2008, 13:19 ч.
Аман от суеверия.
Не, не съм крила, защо да крия?
Това е най-хубавото и най-сладкото да кажеш, особено пък на най-близките си.
Виж целия пост
Не, не съм крила, защо да крия?
Това е най-хубавото и най-сладкото да кажеш, особено пък на най-близките си.
# 42
23 ян. 2008, 13:23 ч.
Аз казах веднага на всички.По добре кажи само на най - близките като се притесняваш ,а после и на останалите.
Виж целия пост
# 43
23 ян. 2008, 13:26 ч.
Не съм крила. Веднага след като видях двете чертички казах на близките си и на приятелите. Не можех да скрия щастието си трябваше да го споделя, имах чувството че ще гръмна ако не го направя
Виж целия пост
# 44
23 ян. 2008, 13:29 ч.
Не съм крила...но си мълчах Два дена не можех да повярвам и след 2-ри тест казах на мъжа ми. После дойдоха отпуски, моренца и т.н. На роднините казахме някъде в началото на 2-рия месец, а на работодателя след месец.
Виж целия пост
Два дена не можех да повярвам и след 2-ри тест казах на мъжа ми. После дойдоха отпуски, моренца и т.н. На роднините казахме някъде в началото на 2-рия месец, а на работодателя след месец. 
# 45
23 ян. 2008, 13:32 ч.
Казах на родителите след като ходих на гинеколог, който потвърди бременността и че всичко е наред. На останалите - да, казах доста по-късно. Имам лош опит от първата си бременност, за която разпространих веднага, и която, за съжаление, приключи много бързо. След това разбрах, колко са огромни рисковете през първите три месеца...
Лека и спокойна бременност ти желая!
Виж целия пост
Лека и спокойна бременност ти желая!
# 46
23 ян. 2008, 13:42 ч.
На родителите им съобщихме още щом разбрахме (особено на майка ми тъй като е лекар и ми трябваше помощ). Казах им направо без да се увърта и те много се зарадваха... Свекърва ми естествено каза че след някоя друга седмица да и кажем със сигурност че било рано... Иначе на приятели и колеги споделях чак след 3м-4м...
Виж целия пост
# 47
23 ян. 2008, 13:43 ч.
Az въобще не съм крила. А пък и майка ми още щом ме видя и каза че сам бременна
Виж целия пост
# 48
23 ян. 2008, 13:47 ч.
аз не съм крила, но никой не ме е питал. казах след като станах на 3 и половина месеца.
Виж целия пост
# 49
23 ян. 2008, 13:54 ч.
Не!Да не съм направила нещо престъпно, че да крия?Не съм суеверна!
Виж целия пост
# 50
23 ян. 2008, 13:57 ч.
Не казах на колегите, не от суеверие, а защото при предното забременяване бях разтръбила, а пък стана спонтанен аборт. После беше много кофти да ме питат как е бебо, а аз да обяснявам. За мен тъжно, за хората адски неудобно и конфузно.
На близките и приятелите се похвалих веднага
Виж целия пост
На близките и приятелите се похвалих веднага
# 52
23 ян. 2008, 14:05 ч.
Тогава живеехме у свекито и нямаше как да го скрия - всяка сутрин се скъсвах от повръщане и това още преди да ми закъснее 
Естествено после казах и на нашите.
Виж целия пост
Естествено после казах и на нашите.
# 53
23 ян. 2008, 14:06 ч.
Аз крих, защото ме беше страх да не стане фал с бебо. После е ужасно да обясняваш на всеки, който те пита и всички да те съжаляват 
Затова предпочетох да разглася добрата новина, когато бях сигурна, че е добра 
Виж целия пост
Затова предпочетох да разглася добрата новина, когато бях сигурна, че е добра 
# 54
23 ян. 2008, 14:07 ч.
И аз така-при 2 неуспешни бременности.
Виж целия пост
На родителите казахме още в 5 г.с, но на чужди хора не съм казвала до 3-тия месец, суеверни сме
# 55
23 ян. 2008, 14:07 ч.
Ами на най-близките роднини и на най-близките приятелки казах веднага след като докторката потвърди.В службата - като станаха 4 месеца.
Виж целия пост
# 56
23 ян. 2008, 14:11 ч.
Казах на родителите си, че имам съмнения още когато нямах закъснение. После когато теста потвърди - 5 дни след закъснението разтръбих на най-близките си приятели. Не е било тайна и новината бързо се разпространи.
Виж целия пост
# 57
23 ян. 2008, 14:11 ч.
Само да вметна,че то фал може да стане и след 3 месец/да пази Бог/
Виж целия пост
# 58
23 ян. 2008, 14:29 ч.
НЕ!Точно на родителите им казахме след теста,и 3-те пьти.Криех от клюкарките само!
Виж целия пост
# 61
23 ян. 2008, 15:27 ч.
Веднага 6 г.с. казахме на родителите си добрата новина ,но предупредихме да не се разчува поне известно време.Представете си изненадата ми когато след 2-3 дни комшийките ми честитиха(свекървата се похвалила).Толкова бях ядосана Не исках да се разбира
, защото ме беше страх да не стане фал с бебо и после да има да обясняваш и да те съжаляват.И наистина в 8 г.с. получих кървене,болки и без малко да си изгубя съкровището,но Господ ми го опази.Сега имам един голям беладжия
Поради тази причина съм против чужди хора да научават в началото.
Виж целия пост
Не исках да се разбира, защото ме беше страх да не стане фал с бебо и после да има да обясняваш и да те съжаляват.И наистина в 8 г.с. получих кървене,болки и без малко да си изгубя съкровището,но Господ ми го опази.Сега имам един голям беладжия
Поради тази причина съм против чужди хора да научават в началото.
# 65
23 ян. 2008, 15:41 ч.
Аз казах след като видяхме на ехографа, че всичко е наред и има бебче
Виж целия пост
# 66
23 ян. 2008, 15:43 ч.
Не не съм крила, на родителите казахме като видяхме сърчицето, а на колегите като бях към края на 2-я месец, макар някои от тях вече да се досещаха:)
Виж целия пост
# 67
23 ян. 2008, 15:46 ч.
Това е и моя отговор
Виж целия пост
На родителите казах, след като видях сърдечна дейност. В работата след 12 г.с. Не съм криела умишлено, то си ми личеше, който ме е питал съм казвала, но на шефовете след 12-та. Не от суеверие, а за да си спестя обясненията ако стане нещо.
# 68
23 ян. 2008, 16:06 ч.
Не съм крила нито от близки, нито от колеги...
Някои крият защото до 3 месец има най-голяма вероятност от спонтанен аборт...
Виж целия пост
Някои крият защото до 3 месец има най-голяма вероятност от спонтанен аборт...
# 70
23 ян. 2008, 16:22 ч.
не съм крила, не съм суеверна. ако има нещо да става, то става и без да се крие бременността
Виж целия пост
# 73
23 ян. 2008, 17:10 ч.
Казахме на родителите ни, когато се видя сърдечна дейност.
Всичко е въпрос на личен комфорт - първите три месеца крият много рискове и затова с колеги и познати споделихме след третия месец (не мисля, че щяха да ми се дават обяснения, ако беше се случило най-неприятното). Разбира се, на който се е усъмнил и ме е попитал съм казвала, с молба да не раздухва новината.
Виж целия пост
Всичко е въпрос на личен комфорт - първите три месеца крият много рискове и затова с колеги и познати споделихме след третия месец (не мисля, че щяха да ми се дават обяснения, ако беше се случило най-неприятното). Разбира се, на който се е усъмнил и ме е попитал съм казвала, с молба да не раздухва новината.
# 75
23 ян. 2008, 17:29 ч.
Не крия. И не бих крила. Щом е станало - ще се радваме всички. Ако, недай си Боже, има спонтанен аборт, ами и това е Божа работа, ще им кажа, ще обясня, не бих се притеснявала от т.нар. неудобни въпроси и не би ми тежало, напротив, споделената мъка е половин мъка. А и отчитам тези аборти като добро решение на Природата. Милион пъти предпочитам това пред увредено дете. И смятам това за правилно. Казах веднага на близки и приятели след втория ми положителен тест. Пак бих казала веднага, пък каквото има да става - ще става. Не се терзая със суеверия и гадания, нито смятам, че след 3-ти месец има нещо 100 процента сигурно
Виж целия пост
# 76
23 ян. 2008, 17:29 ч.
В мига, в който разбрах, че съм бременна, съобщих на всички (бях в 5 г.с.). На нашите казах след една седмица, но не от суеверие, а защото исках да им го съобщя лично, не по телефона.
Виж целия пост
# 78
23 ян. 2008, 17:36 ч.
Не съм крила. Бях много щастлива и исках всички да разберат.
Трябва да си положително настроена
Виж целия пост
Бях много щастлива и исках всички да разберат. Трябва да си положително настроена
# 79
23 ян. 2008, 17:39 ч.
Казах само на най-близките си. Другите разбраха от самосебе си , говоря за колеги , познати и далечни роднини.
Виж целия пост
# 80
23 ян. 2008, 17:41 ч.
И двата пъти и ние не сме крили до третия месец. Постепенно казахме на всички и до третия месец всички вече знаеха.
Виж целия пост
# 81
23 ян. 2008, 17:49 ч.
Аз също казах веднага Това е най-прекрасното нещо , което ми се е случвало
Виж целия пост
Това е най-прекрасното нещо , което ми се е случвало
# 83
23 ян. 2008, 17:55 ч.
Не съм крила,напротив толкова бях щастлива,че казах на всички веднага
Виж целия пост
# 84
23 ян. 2008, 18:24 ч.
Не не съм крила,просто не съм казвала на всички,а само на тези на които трябва
Виж целия пост
# 85
23 ян. 2008, 18:29 ч.
Първия път крих и не казвах на никого освен на нашите. За съжаление получих спонтанен аборт. Втория път изобщо не съм крила - напротив, казвах на всички. Сега казвам на който преценя.
Виж целия пост
# 86
23 ян. 2008, 18:32 ч.
казах още с положителния тест,бях в 6г.с.,не съм искала въобще да крия,тъй като не смятам,че от едно казване може да пометнеш.А аз определено съм изключително емоционална и не мога да крия подобно нещо
Виж целия пост
# 89
23 ян. 2008, 18:41 ч.
И аз така!
Виж целия пост
Не не съм крила,просто не съм казвала на всички,а само на тези на които трябва
# 90
23 ян. 2008, 18:42 ч.
Не не съм. Но казах само на тези, които трябва да знаят, другите го усетиха и видяха.
Виж целия пост
# 91
23 ян. 2008, 18:43 ч.
На роднините казах веднага но на колегите чак в 4тия месец не ми личеше а си мълчах защото след това започна една злоба и завист , добре че изчаках с казването им да си спестя неприятните емоции през първия триместър
Виж целия пост
# 92
23 ян. 2008, 18:48 ч.
Ние казахме на родителите ни след като видяхме, че има сърдечна дейност, т.е. в 8 г.с. Видяхме двете чертички в 5 г.с.
На колегите казах в 9 г.с.
Виж целия пост
На колегите казах в 9 г.с.
# 93
23 ян. 2008, 18:49 ч.
Да!Криехме заедно със съпруга ми от вси4ки!После разбраха първо роднините и после чак когато започна да ми личи и колегите
Виж целия пост
# 94
23 ян. 2008, 18:50 ч.
Аз да защото първата ми бременност завърши със спонтанен аборт и вторият път не казах на абсолютно никой за да избегна неприятните въпроси и обяснения ако пак се случи.Дори мои близки научиха чак в началото на 5 месец,просто ми пролича вече
Виж целия пост
# 95
23 ян. 2008, 18:53 ч.
Аз успях да крия едва до началото на седма седмица, защото от самото начало ми е адски зле - нон стоп ми се гади, не мога да се храня, много съм отпаднала и всички приятели се чудеха какво ми е. Около две седмици лъжех, че ме е съборил някакъв стомашен вирус, но после вече започна боледуването да става твърде дълго и казахме.
Виж целия пост
# 96
23 ян. 2008, 18:54 ч.
и аз така
Виж целия пост
Не не съм крила,просто не съм казвала на всички,а само на тези на които трябва
и аз така
# 97
23 ян. 2008, 20:33 ч.
И при двете бременности казах на близките веднага след като видях двете чертички от теста, дори не бях ходила на преглед за потвърждение...
Виж целия пост
# 98
23 ян. 2008, 20:42 ч.
Ами аз на родителите си специално им казах още като видях двете чертички.
Виж целия пост
# 99
23 ян. 2008, 20:55 ч.
Не, още като видях 2-те чертички започнах да разглсявам новината
Виж целия пост
# 101
23 ян. 2008, 20:59 ч.
Не.Веднага след теста и потвърждението от д-р казах на най-близките.
Виж целия пост
# 102
23 ян. 2008, 21:01 ч.
Крих от познатите. На бъдещият татко, баба и приятелка казах веднагически
Виж целия пост
# 103
23 ян. 2008, 21:21 ч.
На родителите си и на най-близките приятели казахме веднага, после се наложи да кажа и на шефа ми защото излязох в болничен
Аз лично смятам че всеки сам си решава кога и на кой да каже
Виж целия пост
Аз лично смятам че всеки сам си решава кога и на кой да каже
# 104
23 ян. 2008, 21:23 ч.
Не. Само пред някои хора се правих на ударена ако ме питат и не им казвах, но на приятели и близки си казвах.
Виж целия пост
# 105
23 ян. 2008, 21:27 ч.
Можеш да кажеш поне на най - близките си - не се притеснявай!!!
Виж целия пост
# 106
23 ян. 2008, 21:29 ч.
И двата пъти казах веднага на всички, бях толкова щастлива
Виж целия пост
# 107
23 ян. 2008, 21:49 ч.
Не съм крила от никого. Въобще не съм суеверна. Само, дето малко късно (в края на втория месец) се усетих, че съм бременна.
Виж целия пост
# 108
23 ян. 2008, 22:02 ч.
никога не съм крила от никого.Това ми прилича на някакво суеверие,а аз изобщо не съм суеверна.
Виж целия пост
# 109
23 ян. 2008, 22:06 ч.
така скрих че цял Бургас ме научи в 6г.с. и разни завистливи каки веднага ме порицаха че съм трябвало да изчакам-гаднярки
Виж целия пост
# 110
23 ян. 2008, 22:17 ч.
След като направих теста и той излезе положителен, веднага казах на мъжо, майка ми и близки приятелки. После всички научиха, искам да кажа, че не съм крила от никого новината. Даже и през ум не са ми минавали някакви отрицателни мисли. Зареди се с положителна енергия и мисли само за хубави неща.
Виж целия пост
# 111
23 ян. 2008, 22:29 ч.
И аз.На свеки съобщихме след няколко дни.На останалите(колеги и приятели) когато започна да ми личи и започнаха да задават въпроси.
Виж целия пост
и аз щом си видях 2-те чертички веднага се обадих на мама
И аз.На свеки съобщихме след няколко дни.На останалите(колеги и приятели) когато започна да ми личи и започнаха да задават въпроси.
# 112
23 ян. 2008, 22:36 ч.
не съм крила ( освен за шефовете )..иначе всички около мен разбраха веднага
Виж целия пост
)..иначе всички около мен разбраха веднага
# 113
23 ян. 2008, 22:46 ч.
аз казах разбира се на семейството първо и след това на най-близките приятели,от останалите още крия
Виж целия пост
# 114
23 ян. 2008, 22:59 ч.
не съм криела, веднага казах на най близките, и всеки който ме заподозреше му казвах, бях много щастлива и мисла че ми личеше
Виж целия пост
# 115
23 ян. 2008, 23:00 ч.
Казахме първо на близките, майки, татковци, свекита. Като видяхме сърдечната дейност тогава казах и на приятелите! Лека бременност и безпроблемно раждане!
Виж целия пост
# 118
23 ян. 2008, 23:16 ч.
Не, не съм крила от никой. Даже една позната каза, че не е хубаво да се крие. Баба ми пък казва, че на колкото повече хора кажеш, толкова по лека бременост и раждане ще имаш. Други познати пък казват, че до 3-ти месец не е хубаво, заради "кухо яйце" и разни подобни. Не съм суеверна! Исках целия свят да знае, че ще имам детенце!
Виж целия пост
# 119
24 ян. 2008, 08:08 ч.
На мъжот казах веднага след като видях двете чертички, на всички останали без изключение - в края на втория месец или по-късно.
Всичко е много лично и индивидуално - нас ни беше страх да не го загубя. При първа бременност след повече от 10 години безуспешни опити по въпроса е нормално.
Мисля, че спокойно можеш да кажеш след като ти кажат, че има пулс.
Виж целия пост
Всичко е много лично и индивидуално - нас ни беше страх да не го загубя. При първа бременност след повече от 10 години безуспешни опити по въпроса е нормално.
Мисля, че спокойно можеш да кажеш след като ти кажат, че има пулс.
# 120
24 ян. 2008, 08:19 ч.
Веднага казахме на родителите си, а на приятелите едва след 3 -тия месец.
Виж целия пост
# 121
24 ян. 2008, 08:35 ч.
При мен сърдечната деност се видя още на първия преглед с ехограф в 8 г.с.Не съм крила.
Виж целия пост
# 122
24 ян. 2008, 08:40 ч.
Първият път не съм крила. Бях безумно щастлива и исках целия свят да разбере.
Втората ми бременност обаче беше неуспешна.
Направих спонтанен аборт във втори месец и след като забременях отново, пазих в тайна до 3м. От страх, че това може да се случи отново.
Виж целия пост
Втората ми бременност обаче беше неуспешна.
Направих спонтанен аборт във втори месец и след като забременях отново, пазих в тайна до 3м. От страх, че това може да се случи отново. 
# 123
24 ян. 2008, 08:44 ч.
И двата пъти казах на всички близки и приятели веднага щом научих.
Виж целия пост
# 124
24 ян. 2008, 08:47 ч.
Имах една неуспешна бременност,за която се бяхме похвалили още от началото. Затова при следващата бременност казахме чак след 3месец. И слава богу всичко беше наред.
Виж целия пост
Затова при следващата бременност казахме чак след 3месец. И слава богу всичко беше наред.
# 125
24 ян. 2008, 09:19 ч.
Не точно криене беше но може да се каже че не говорих за това и избягвах подобни въпроси
Виж целия пост
# 126
24 ян. 2008, 09:32 ч.
в 8 г.с. влязох в болница и се разбра,иначе щях да крия още месец
Виж целия пост
# 127
24 ян. 2008, 09:38 ч.
Това е един от най-хубавите моменти който трябва да споделен с всички близки веднага
Виж целия пост
# 128
24 ян. 2008, 09:39 ч.
А защо до третия месец? Защо не до 9тия, до раждането, докато стане на годинка... Или я за най-сигурно - до пълнолетието!
Бебчето е и на родителите ти, и те имат право да се зарадват! То носи техните гени, те ще го обичат, ши му се радват, ще играят с него и ще го пазят от теб, когато смятат, че не го гледаш правилно, ще ти помагат, ще го утешават, когато му се скараш несправедливо, ще го водят на разходка, ще му разказват приказки, ще... Нима нямат право и да го очакват с теб? И изобщо, какъв би могъл да бъде смисълът да криеш!?
Виж целия пост
Бебчето е и на родителите ти, и те имат право да се зарадват! То носи техните гени, те ще го обичат, ши му се радват, ще играят с него и ще го пазят от теб, когато смятат, че не го гледаш правилно, ще ти помагат, ще го утешават, когато му се скараш несправедливо, ще го водят на разходка, ще му разказват приказки, ще... Нима нямат право и да го очакват с теб? И изобщо, какъв би могъл да бъде смисълът да криеш!?
# 130
24 ян. 2008, 09:48 ч.
Казах веднага след няколкото положителни теста.
Когато отидох на преглед ми казаха, че имам отлепване на плодния сак и най- вероятно до седмица ще загубя плода. След 1 седмица пък не видяха сърдечни тонове и ми казаха, че най- вероятно е кухо яйце и да се подготвя психически за кюртаж. След 1 седмица се оказа, че всичко е наред. Имах прекрасна бременност. Ходила съм при добри гинеколози в частни клиники/ и въпреки това имаше такива ужасни емоции в началото. Та мисълта ми е, че каквото има да се случва, ще се случи, недей да се тормозиш предварително. Не вярвам в суеверия.
Виж целия пост
Когато отидох на преглед ми казаха, че имам отлепване на плодния сак и най- вероятно до седмица ще загубя плода. След 1 седмица пък не видяха сърдечни тонове и ми казаха, че най- вероятно е кухо яйце и да се подготвя психически за кюртаж. След 1 седмица се оказа, че всичко е наред. Имах прекрасна бременност. Ходила съм при добри гинеколози в частни клиники/ и въпреки това имаше такива ужасни емоции в началото. Та мисълта ми е, че каквото има да се случва, ще се случи, недей да се тормозиш предварително. Не вярвам в суеверия.
# 131
24 ян. 2008, 09:50 ч.
Аз си мълчах,обаче щастливият татко беше казал на всички /с уговорка да си мълчат/ и накрая всички знаеха,ама никой нищо не казваше
Виж целия пост
# 132
24 ян. 2008, 09:51 ч.
На родителите ми казахме след първия преглед при гинеколожката ми. На кумовете и останалите приятели малко по-късно, а на шефа и колегите казах чак в петия месец.
Виж целия пост
# 138
24 ян. 2008, 10:18 ч.
ние сме 2 г.с. по-големи от вас
но не съм крила въобще! казах на майка ми веднага щом лъсна и 2рата чертичка!
както и на най-добрата ми приятелка, и на семейството,на което съм кума!
заради новогодишните празници, а и заради това,че мойта гинеколожка роди преди тях, отидох на преглед чак на 05.01.
тогава вече казах на всички. и аз ги знам тия суеверия, ма не им вярвам!
и да се окаже "спукано гърне", ще продължаваме пак,докато бебо не проплаче в родилното!
то си е божа работа!
Виж целия пост
но не съм крила въобще! казах на майка ми веднага щом лъсна и 2рата чертичка!
както и на най-добрата ми приятелка, и на семейството,на което съм кума!
заради новогодишните празници, а и заради това,че мойта гинеколожка роди преди тях, отидох на преглед чак на 05.01.
тогава вече казах на всички. и аз ги знам тия суеверия, ма не им вярвам!
и да се окаже "спукано гърне", ще продължаваме пак,докато бебо не проплаче в родилното!
то си е божа работа!
# 140
24 ян. 2008, 11:00 ч.
ох, момичета реших да поизчакам до средата на февруари. Живот и здраве трябва да бъда в 9гс и трябва да се види дали има сърдечна дейност. Иначе аз не съм суеверен човек даже напротив, направо полудявам от такива глупости. По скоро е да не ги шашкам хората че си имат и здр. проблеми. Че ако стане нещо лошо майками ще е по отчаяна и от мен, имала е мн помятания и е направо луднала от тогава. То на чужди хора като се случи така тежко го изживява, страх ме е да си помисля ако е за мен какво ли ще е. Но пък то 9 месеца все ще е така напрежение, така че ще кажа след 2-3 седмици и това е.
Виж целия пост
# 141
24 ян. 2008, 11:21 ч.
Не мога да разбера, как можеш да скриеш нещо толкова прекрасно!
Аз чаках този миг толкова дълго, че не можах да скрия почти от никого, пък то и лицето ми просто сияеше.Всички около мен толкова много се радваха на прекрасната новина - не можех да им го спестя.Относно суеверията - колкото по- малко им вярваме,толкова по-добре!А недай боже да ти се случва нещо, то може да се случи и след 3 месец- никой не е застрахован.
Виж целия пост
Аз чаках този миг толкова дълго, че не можах да скрия почти от никого, пък то и лицето ми просто сияеше.Всички около мен толкова много се радваха на прекрасната новина - не можех да им го спестя.Относно суеверията - колкото по- малко им вярваме,толкова по-добре!А недай боже да ти се случва нещо, то може да се случи и след 3 месец- никой не е застрахован.
# 142
24 ян. 2008, 11:32 ч.
Не, защо ще криеш такава хубава новина от най-близките си?! Казахме почти веднага, мъжа ми едвам се сдържаше и с голямо удоволствие "съобщаваше" на всички наред....
Виж целия пост
# 143
24 ян. 2008, 11:39 ч.
Не виждам смисъл от такива суеверия. Ако нещо има да се случи, няма значение крил ли си или не. Веднага, след първия преглед при лекаря казах на всички.
Виж целия пост
# 144
24 ян. 2008, 11:41 ч.
Смятах да крия наистина,но не можах,защото трябваше да кажа на работа,за да изляза в болничен,а и на баба ми казах-да се радва жената,пък и от нея никога нищо не съм крила.Това не е суеверие,просто на никоя жена няма да и е приятно всички да узнаят,а после,ако нещо се случи да я одумват и да охкат...
Виж целия пост
# 145
24 ян. 2008, 11:44 ч.
Аз пък разбрах, че съм бременна в 11г.с. бях с цветна бременност. Та нямаше как да скрия или да не скрия
Виж целия пост
# 146
24 ян. 2008, 11:45 ч.
Ами общо взето да, знаеха само няколко най-близки хора около мен. Не обаче от някакво суеверие, а понеже все пак в първите месеци рисковете са доста големи и не исках ако не дай си боже стане нещо после всеки да ме пита и да обяснявам. Слава богу всичко беше наред.
Към около 4 м. вече казах на всички.
Виж целия пост
Към около 4 м. вече казах на всички.
# 147
24 ян. 2008, 14:15 ч.
А нима всяка няма право на собствено мнение?
Кате мило, пак изпадаш в крайности.
Виж целия пост
Нима нямат право и да го очакват с теб? И изобщо, какъв би могъл да бъде смисълът да криеш!?
А нима всяка няма право на собствено мнение?
Кате мило, пак изпадаш в крайности.
# 148
24 ян. 2008, 14:20 ч.
И при двете си бременности се похвалих на всички още в мига в който разбрах,че съм бременна.
Виж целия пост
# 150
24 ян. 2008, 18:22 ч.
И аз нямах търпение да кажа на близките си. Единствено в работата не исках да разбират толкова рано, но се наложи да лежа в болницата още на втория месец и нямаше как повече да крия.
Виж целия пост
# 151
24 ян. 2008, 18:58 ч.
Аз казах първо на най близките и после на всички останали.Пък вече не е нужно да говоря стана видимо.
Виж целия пост
# 152
24 ян. 2008, 19:08 ч.
Zdraveite, ne sam kazvala do tretiq mesec,no ne ot sueverie,a ot fakta 4e karam riskova bremennost. Mnogo se pritesnqvah bqh na hap4eta za zadyrjane i sega vse o6te piq i si me be6e strah ne6to da ne se slu4i s beboka. Ako vsi4ko varvi dobre ne vijdam pri4ini 4ovek da zadyrja takiva hubavi novini vytre v sebe si, spodelete radostnata vest s okolnite ta i te da se poradvat pokrai vas.
Виж целия пост
# 153
24 ян. 2008, 19:24 ч.
Аз казах на най-близките след като видяхме сърдечна дейност. Малко по-късно започна да ми личи така или иначе, защото чаках близнаци. След 12 седмица започнах да се хваля, обаче се оказа че съм избързала, защото сега трябва да обяснявам на всички защо е само едно, а не две
Виж целия пост
# 154
24 ян. 2008, 19:39 ч.
Ние се похвалихме веднага, щом разбрахме радостната новина.
Виж целия пост
# 156
25 ян. 2008, 11:15 ч.
Moiat savet e da iz4aka6 sled sarde4nata deinost. Na men vednag ve4e mi se slu4i da izbarzam /ne 4e ti go pogelavam razbira se/ i poviarvai mnogo e gadno da dava6 obiasnenie...Uspeh i kasmet!
Виж целия пост
# 158
25 ян. 2008, 11:19 ч.
Не съм чакала.Много се зарадвах като разбрах и нямаше как да не се похваля на най-близките.
Виж целия пост
# 159
25 ян. 2008, 13:49 ч.
Не съм крила и не съм ,чакала да стана в 4-ти месец. Още на положителния тест съобщих. Бях в 4-5 г.с. Имах точно 1 ден закъснение.
Виж целия пост
# 161
25 ян. 2008, 14:45 ч.
казах 2-3 дни след закъснението /теста/ на роднини...даже на сестра ми и се обадих веднага щом направих теста, още таткото не знаеше на по-близките ни приятели казахме преди третия месец, на останалите след...
Виж целия пост
на по-близките ни приятели казахме преди третия месец, на останалите след... 
# 162
25 ян. 2008, 15:18 ч.
на родителите и на шефа казах веднага щом разбрахме. На останалите като ми пролича, а то беше в 12г.с. и то доста. Не сме крили от суеверие, просто като не ме питат не говоря.
Виж целия пост
# 163
25 ян. 2008, 15:29 ч.
Не съм крила , но определено не съм казала и на много хора , само на най близките ми .
Въпросът не беше например в суеверие , защото и да се беше случило нещо нямаше да е защото съм казала , а все пак се страхувах да не се случи нещо с бебето и не можех да си представя да обяснявам на останалите нещо толкова тъжно.
Пожелавам ти успешна бременност !
Виж целия пост
Въпросът не беше например в суеверие , защото и да се беше случило нещо нямаше да е защото съм казала , а все пак се страхувах да не се случи нещо с бебето и не можех да си представя да обяснявам на останалите нещо толкова тъжно.
Пожелавам ти успешна бременност !
# 164
25 ян. 2008, 15:42 ч.
На най-близките ни казахме малко след като разбрахме, а на останалите след 3 месец
Виж целия пост
# 165
25 ян. 2008, 16:26 ч.
Само ние с таткото знаехме, защото не искахме да го съобщаваме на бабите и дядовците по телефона, а не се виждаме с тях толкова често!
Виж целия пост
# 166
25 ян. 2008, 17:05 ч.
Не за мен това си е суеверие,в момента в който разбрахме казахме на близките си
Виж целия пост
# 167
25 ян. 2008, 17:40 ч.
Ние крихме , не от суеверие а по съвет на "докито",някакъв проблем - не се сещам какъв 
- но гинеколога каза да не бързаме с новината.
Но пък майка ми разбра някак си още когато ме видя(бяха извън града за около месец)- тя и сестра ми усети (и при трите и деца) по някакъв начин
,идея си нямам как но разбра.
Леко бременеене и успех ти желая
Виж целия пост
- но гинеколога каза да не бързаме с новината.Но пък майка ми разбра някак си още когато ме видя(бяха извън града за около месец)- тя и сестра ми усети (и при трите и деца) по някакъв начин
,идея си нямам как но разбра.Леко бременеене и успех ти желая
# 168
25 ян. 2008, 17:57 ч.
На родителите ни казахме, още като разбрахме с татито, 4е съм бременна.
А на приятели и на познати казахме по-късно, след 3 м.
polly и при мен така, майка ме усети
и много се зарадва.
Виж целия пост
А на приятели и на познати казахме по-късно, след 3 м.
polly и при мен така, майка ме усети
и много се зарадва.
# 169
25 ян. 2008, 18:05 ч.
Не съм крила, даже напротив. Толкова щастлива бях, че ми се искаше да извикам и целият свят да научи!
Виж целия пост
# 170
25 ян. 2008, 18:18 ч.
Аз крих,даже до 4-ти,5-ти месец знаеха само всички в семейството.Това е най-голямата радост,но не смятам,че трябва да се разгласява на всички.Бях бременна зимата и не си личеше под дебелите дрехи,но като сложих пролетните всички разбраха.
Виж целия пост
# 171
26 ян. 2008, 22:42 ч.
От някои криех, от други - не. В работата казах в края на третия месец. Мислех, че няма да го приемат с радост, но... се оказа, че греша. Дано да проявяват разбиране до края на бременността ми. 
Виж целия пост
Мислех, че няма да го приемат с радост, но... се оказа, че греша. Дано да проявяват разбиране до края на бременността ми.
# 173
27 ян. 2008, 00:27 ч.
Не съм крила просто споделих в началото на 3 мес.Двамата бъд.татко разбрахме още на 2 с-ца от зачеването,но решихме да изчакаме.
Виж целия пост
# 174
31 ян. 2008, 19:29 ч.
Въобще не съм крила!Веднага щом отидох на доктор и се видя една точица казахме с мъжа ми на Родителите!Ина колежките нямяше начин да не кажа,защото веднага ме пуснаха в болничен!Между другото и във форума веднага се похвалих и то излиза ,че съм казала на адски много хора ,а дори не се знаеше на къде ще тръгне!
Виж целия пост
Препоръчани теми