Разглеждайки най-дискотираните теми и посоката, в която често тръгват нашите разсъждения, ми дойде на ум да задам този въпрос. Всички сме чували максимата, че "Брак (респ. връзка на семейни начала) без компромиси е невъзможен". И понеже всички тука в тоя подфорум сме минали поне през една несполучлива брачна връзка, интересно ми е да разбера как оценявате от дистанцията на времето т.нар. КОМПРОМИС? Ясно е, че идеални хора няма и в този ред на мисли е невъзможно да съжителстваме по мед и масло с някого, без да ни се налага да преглътнем поне някои негови/нейни дребни недостатъци. Дотук всичко е ОК! 
Същината на въпроса ми е следната:
Къде поставяме ГРАНИЦИТЕ НА КОМПРОМИСА? От кой момент нататък той започва да става вреден, а не полезен? Защото за съжаление хората сме устроени така, че винаги искаме още и още (т.е. сме егоисти) - ако ни се даде това, което сме пожелали, следващия път задължително ще поискаме повече и това може да се повтори толкова пъти, че да изгубим мярка. При това мярката губи не само този, който ИСКА, но и този, който непрестанно е склонен да ДАВА! (Ама сещате се кой е в по-неизгодната позиция при такава схема на отношенията!) И ето как започва да се изражда една връзка.....
Виж целия пост
Същината на въпроса ми е следната:Къде поставяме ГРАНИЦИТЕ НА КОМПРОМИСА? От кой момент нататък той започва да става вреден, а не полезен? Защото за съжаление хората сме устроени така, че винаги искаме още и още (т.е. сме егоисти) - ако ни се даде това, което сме пожелали, следващия път задължително ще поискаме повече и това може да се повтори толкова пъти, че да изгубим мярка. При това мярката губи не само този, който ИСКА, но и този, който непрестанно е склонен да ДАВА! (Ама сещате се кой е в по-неизгодната позиция при такава схема на отношенията!) И ето как започва да се изражда една връзка.....
.Мисля,че дадеш ли такъв ,трябва да е и за двамата,не само за него и в ущърб на теб. 
,после в един момент става късно,щото така си се овътрил,че 
Бях стигнала до там да си меря и претеглям всяка дума по няколко пъти, та да не би да бъда грешно разбрана - голяма психоза, казвам ви! 
Брей, като се сетя как му треперех като над рохко яйце, още ме хващат дяволите на самата мене си! Ама то хората са си го казали: "Не е луд този, който изяжда зелника, а онзи, който му го дава!" 
. 
.Някой ден ще се влюбя,и някой ще се влюби в мен и се надявам грешките които допуснах в брака си,да ми помогнат.Ще продължа смело напред,като вече знам компромис само ако ми носи душевно равновесие. 
Отразява собствения ми житейски опит. Макар че това да се стремиш да предвидиш как едно или друго твое действие ще се отрази на партньора ти, също е форма на компромис - компромис със собствения егоизъм. Но пък не е ли точно това любовта - да ти пука за чувствата на другия поне колкото за твоите собствени?! От такъв ъгъл погледнато, любовта наистина е болест, която атакува изградения ни от раждането имунитет - да сме егоисти. При много хора този имунитет е твърде силен и просто не може да бъде преборен от "вируса"... И обикновено връзките на такива хора са безнадеждни - те нито са способни да направят партньора си щастлив, нито са в състояние да оценят неговите усилия да прави компромиси в името на връзката им. Абсолютно нещастна картинка....