Темпераментните деца - тема 2

аууууууууууу  колко се е изписало по темата , а аз още не съм записала  моят малък скорпион 
сега няма да му описвам темперамента че и ще стане 

Здравейте! Чета, чета и се записвам с един голям ревльо, който благодарение на майка си (най-вече на невъздържания й характер) стана избухлив, крещящ, не търпящ възражение......просто ярко отражение на лудата си майка  
Яслата не му понесе, детската градина също.....всичките ревове, говорене, убеждаване, успокояване бяха на мой гръб.....та като се роди малчо остана вкъщи. През септември пробвахме пак детската, уж с желание тръгна, ама за месец и малко то се изпари.....следва предучилищната, ама до тогава има две години.
Да ви кажа честно, като ходех на работа имах повече търпение и нерви да реагирам адекватно. Сега ми е направо невъзможно да наложа някакъв режим и съм почти сигурна, че оттам ми идват "проблемите". Абсолютно ми е ясно, че от мен зависи, но явно не мога да устоя необходимо дълго на темпераментните му изблици, избухвам или го оставям да прави каквото си иска и съсипвам всичко.
Изблиците се състоят в следното:
вариант 1: разваля се, разглабя се, счупва се дадена играчка (примерно) и почва да реве, ама рев ви казвам......много добре знае, че татко му му поправя всички играчки, обещания за нова и пр. - не и не, просто трябва да се нареве.
вариант 2: Действието се развива към 10 вечерта. Искаш ли банан? Не. Последния е и друг няма. Не, не, не (крещейки) Татко му изяжда половината, защото подозира, че след малко ще иска. След половин час поиска банан, да ама не искал обелен, иска цял, реееев.
И подобни сценки се разиграват на ден по няколко.....на някои реагирам успешно, но други прекъсвам със съскащо "да не чувам рев" и това естествено влошава нещата.

Друг момент в характера и поведението му е ,че е доста несигурен в себе си. Отказва се още при първия неуспешен опит или направо отказва да направи нещо с "Не мога" (да пише, да сглоби нещо, да опита нова храна, да нареди по-сложен пъзел), а отделно няма търпение да довърши започнатото и го зарязва. В тази връзка имаше положителен резултат от посещенията ни в Пумпелина, отделно имаше (и още има говорни проблеми), но за да има напредък трябва да сме редовни, а аз от вече почти два месеца не съм го водила (болести, семейни ангажименти и пр.)

пп: Толкова дълъг постинг не съм писала скоро   Отивам да си препрочитам разни настолни книги, защото според майка ми и повечето хора е безумно глезен и невъзпитан.....ама не иска да го вземе да го възпитава......той до скоро не я познаваше.....ама какво да ви обяснявам.

По повод тичането в градината големия ми син един ден ми казва "Аз не мога разбера кога е времето за тичане  ?!?"  . То явно така и не идва  .

vesi1 историята, която описваш ми е до болка позната и аз също като теб смятам, че и ние като родители имаме известна вина за това, че са такива, промяната трябва да започне от нас самите. Моята щерка също не успя да свикне с яслата - не ядеше, не спеше, не пиеше вода, само стоеше на пейката и чакаше баба да я вземе и така заклеймиха ни и нас със "толкова години стаж и такова дете не сме имали", като резултат от тяхното "професионално педагогическо поведение и отношение" детето започна да изпада в нервни кризи и така одисеята приключи след по - малко от месец, като половината време беше болна в къщи, а аз си взех гледачка. В градината някак се внедри, трудно, но успя, там горе - долу срещнах разбиране, само една от госпожите от време на време се оплаква, ама ... Наскоро пък не ни провървя и с танците... бях я записала в един общински танцов състав по нейно желание, ходеше с голям мерак в началото, ама миналата седмица госпожицата заяви, че не била звероукротител и според нея нямало смисъл повече да ходим, може би догодина, когато пораснела... много болно ми стана, ама ... а още е само на 5 какво ли ме очаква в бъдеще с тази темпераментна дъщеря  

Като чета вече колко мами с деца , на които в градини и ясли са казвали "такова дете не сме имали", се чудя тези учителки не го казват за всяко малко по-буйно дете , че да можем едва ли не ние вкъщи да го превъзпитаме и тотално да му забраним да се движи ако е възможно. Май това им е любима реплика 
На vesi1 специално добре дошла при нас, много общо имат нашите 2003 набор.
Да не пиша повече сега, че май и аз се ядосах като ви четох, имам нужда от таймаут .

Да ви споделя, момичета, много се ядосах на майка ми и на баща ми вчера. Бях ги помолила да вземат Мишо от градината и да ми го доведат до офиса, защото имахме час да го подстригват. Идват те - гледат трагично, все едно, че са били на изтезание, дребният е в стихията си, крещи, търчи насам-натам, лудница някаква. Подбрах го аз, отидохме на фризьор, а наште си тръгнаха. Сутринта ми се обажда майка ми и ми казва, че той се бил държал отвратително от градината още, едва го била облякла (малко офф - тя продължава да го облича и да го третира като малко бебе, "за да става по-бързо", а за него това е добре дошло), баща ми чакал долу при охраната и на носещите се отгоре писъци и крясъци този от охраната казал "Мишо пак крещи" и баща ми, вместо да си поговори с него и да разбере какво има предвид и какво се случва в тая градина (че като ги питам учителките мълчат като комунист на разпит), той се направил, че не чака това дете!!! И аз й казвам на майка ми: "не мислиш ли, че това не е решение да се направиш, че не го познаваш това дете, защото все пак после си го прибираме в къщата и поне още 15-ина години ще трябва да го гледаме и възпитаваме", а тя ми вика "ами той като се държи така невъзпитано и на нас ни е неудобно от хората"

mamaGabi, да ти кажа и родителите ни са от друго поколение.
Сега гледам филма "С деца на море" по няколко пъти на ден и се учудвам как са се отнасяли с децата преди време /моето детско време/. В половината филм има "Сега ще ти ударя един...", "Наказан си...", аз никъде не видях майка да попита детето си как се чувства, дори ми е трудно да обяснявам на дъщеря ми какво се случва.

Исках да ви кажа по повод Додсън по нагоре, че и при нас работи. Аз го експериментирам от около година и според мен се влияе от тона ми, защото кажа "Разбирам те,...", тя се успокоява. Не знам дали сте забелязали, че и във филмчетата за Франклин подхода е същия. Също когато е изпаднала в голяма криза, тя реве, аз съм се скарала и т.н. често ако се наведа до нея и и кажа, "Мама те обича, но......" тя много се успокоява. Изглежда като изпадне в криза започва да се страхува, а не толкова че настоява за нещото.

Taня, и аз все това казвам, че сме си продукти на времето и аз лично имам големи проблеми да се превъзпитам да постъпвам правилно според моите разбирания. Просто много пъти вътрешното ми възпитание роптае срещу това, което опитвам аз да си наложа отгоре като разбиране към децата.
Да се надяваме, че нашите деца ще имат друга основа като станат родители и дано е добра.

mamaGabi, разбирам те, бих реагирала по същия начин. Добре, че не съм изпадала в точно такова положение някой близък да го е срам от поведението на детето ми. Неприятно е

pasinet, и аз много пъти това съм си казвала, че явно им е любима дежурна реплика Съгласна съм с причините, които посочваш. Така мисля и аз.

vesi1, колко ми е познато това.... Няма как период е, минава. Същите крясъци за банан и подобни сме имали. Просто като се случи и истеряса предлагам друго като няколко пъти обяснявам, че си е било негов избор и следващият път като го питат да помисли добре преди да откаже. По някое време разбират, но не веднага И при мен интензитета на реакцията е най-трудното за овладяване. Заради моя си собствен темперамент.
И наистина да си с тях по цял ден си е голямо изпитание.
Споделяй си с нас, надявам се да ти олекне. А и може заедно да търсим идеи за справяне   

И само да допълня, тези дечица си го имат този темперамент, не сме ние виновни за това. Но разбира се можем да помогнем да се справят, а и със сигурност можем да ги подтиснем или стъпчем, ако не се справим толкова добре. Но мисля, че щом сме тук сме осъзнали какво трябва да се направи и кой е пътя. А това е една много добра първа стъпка   

Да бе, така е, и се опитвам и аз да ги разбера, ама понякога ми става много мъчно - свекър ми и свекърва ми гледат да го вземат възможно най-рядко (когато крааайно се налага) с доводите "ние две момчета сме изгледали, сега не ни се гледа момче, а момиче, те момчетата са такива - шумни, палави" и т.н. Непрекъснато се правят сравнения с племенницата ми (която е с 1 год. по-голяма от него), колко е по-добра, по-разбрана и прочее, та дори и със собствената ми дъщеря и негова сестра (от рода на "момичетата са ни любимки"). Майка ми и баща ми пък искат да го вземат, ама той да се държи добре, а аз как да го постигна това той да се държи добре като е с тях? Непрекъснато ми се разказват разни истории как крещял по улицата, как хвърлил снежна топка по някаква кола и разни други такива, при които на тях им било неудобно.
А най-тъпото е, че дъщеря ми беше на 2 години, когато ние заминахме на работа в ЮАР и бяхме там 4 г., тоест те я видяха отново, когато тя беше вече на 6 год. И досега от време навреме се започва темата как "са пропуснали детството й, как в най-интересните й години сме им я отнели" и т.н., а ето го - малкия е тука, ама няма кой да го вземе да отиде на едно кино с него или куклен театър, сладкарница, каквото и да е...
Понякога направо съжалявам, че не го родих там - определено щеше да ми е доста по-лесно с "темпераментно дете" в другата среда...

Брей много спечени баба и дядо имате mamaGabi, чак за едно хвърляне на снежна топка такова неудобство да изпитат
Не че нашите искат да го гледат, но какво от това, по-добре съм така отколкото да се притеснявам като им го пратя, защото те са на принципа каквото не се решава с бой се решава с много бой. Така, че не им се връзвай обичай си децата и им се радвай - по темпераментните пък повече си изразяват обичта, на моите баби и дядовци им става криво като виждат колко е привързан към мен малкия и му викат "ей какво толкова има в тази златна мама".Ами така е детето усеща отношението.

Осъзнавам за пореден път как съм случила с баби и дядовци на децата ни.
Приеха тези им особености и нямам такива проблеми. Иначе сигурно бих си прекратила контактите с тях, както стана с някои приятели.

Хубав и ведър ден на всички      
Виждам нови попълнения - добре дошлиа на Веси   

Maria.St    наистина бих дала мило и драго да мога да зърна физиономията на госпожата в мига, в който е прочела забележката ти  Добра идея апропо! 


 
Ellypr всякакви може да са ни дечицата, но са умни и оригинални две мнения няма и аз съм чувала подобни изречения  Много се забавляваме с мъж ми обикновено.

pasinet аз специално за репликата "такова дете не сме виждали", не им оставам длъжна. Веднага им напомням за брат му и че поне един такъв са виждали преди 4 години. Моментално омекват да ти кажа 

TanyaMG силно се надявам ние да сме по-добри родители, по-разбираще, по-широко скроени. Дано успеем наистина да направим добри хора от мъничетата си!

mamaGabi за огромно мое съжаление "познавам" майка ти и баща ти имам точно същите .........
Като се почне от "- Вие не идвате, откога не сме виждали децата..... дрън-дрън-дрън-мрън!"
И се стигне до там, като ги оставихме сега за 5-6 дни у нашите около Нова година големия да ходи с дядо си на работа, а малкия да седи в къщи наказан с кака си / племенницата - че и тя вече крачи смело към пубертета и на моменти е по-зле и от моите/. И нашите ни посрещнаха едва ли не обидени колко били невъзможни децата, колко се карали и т.н...

Веси това което пишеш за отказ да опитва нови неща или при първо запъване да се отказва, го има и при Лъчи за жалост - и всъщност се оказва, че това е единствения му сериозен проблем / който се установи в Пумпелината и се радвам, че и ти даваш положителни отзиви за там, защото ще разчитам на тях специално за това да се преборим/.
Така момичета за сега при нас няма кой знае  какво ново, Лъчи ми го похвалиха онзи ден че е бил спокоен в училище, седял си е на място и е писал. В тренировките що годе се справя, но има още доста да се желае. В инглиша също госпожицата каза ,че Лъчи много знае, но тактично не коментира дисциплината му 

Момичета, по ирония на съдбата аз съм учител, но в горен курс, на големите.
За мен моето дете е нещо ново, определено се чувствам неподготвена за такова темпераментно дете. Ето - днес отидохме на гости при негово наборче. детето играе, тича, скача, но никога няма да бутне купите от масата, чиниите. Нашия мъник както си играеше и кротуваше изведнъж се ядоса, перна чиниите от масата,смачка и сразкъса по земята баничките, започна да хапе другото дете, да го скубе...Взех, го, обяснавам му , че прави беля, а той гледа натрани и все едно не чува. Принудих се да си тръгна. Много ми е болно, защото такива деца обществото ги смята за лоши. Ще си седим сами с малчо, след време май никой няма да ни кани вкъщи, защото правим навсякъде зулуми. Дори педагогическото образование повече ми вреди, отколкото да ми помага в нашия случай.
Представям си пък учител, който е на работа и не е неговото дете как ще го разбере, та да му помогне.

Елфина, много е малък още твоя бонбон. Не си прави такива тежки генерални изводи от сега. Ще порастне, ще стане по-разумен. Аз наистина от известно време просто съм минимизирала ходенето на гости на места, където аз и децата се напрягаме, но не сме останали без приятели въпреки зулумите   

За съжаление е така Понеже ние със сестра ми сме били уптра-примерни и вместо да играем като бесни, седяхме на пейката с книжките Това го мразех ужасно, не можех да се сприятеля с никого, защото трябваше да не се изцапам, да не тичам, за да не се изпотя и т.н., та след това в гимназията и в Университета откачих абсолютно, бях като отвързана и се мина в другата крайност - купони до зори, пиянски изпълнения и прочее. Добре, че се омъжих за моето съкровище, та с доста голяма част от комплексите си успях да се преборя благодарение на него