И двете ми деца приличат на баща си,особено малкият.
Виж целия пост
На кого приличат...
- Публикувана: 25 ян. 2008, 08:56 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2008, 07:22 ч.
# 106
25 фев. 2008, 23:06 ч.
И двете деца са смесени, нито изцяло на единия, нито на другия.
Виж целия пост
# 107
25 фев. 2008, 23:13 ч.
На дядо си (моя баща) свалил му е кожата, дори има и бенки на едно и също място. 
Виж целия пост
# 110
26 фев. 2008, 08:07 ч.
Малко копие на баща си е моя Павел.Бащата със сигурност не можеш да объркаш 
Виж целия пост
# 112
26 фев. 2008, 09:36 ч.
изцяло прилича на баща си,ще кажеш че аз не съм и майка... 
Виж целия пост
# 113
26 фев. 2008, 09:39 ч.
На никого конкретно
Взел е по нещо и от двамата,но никога не ми е хрумвало да кажа- прилича на мен,прилича на теб
Май прилича на себе си
Виж целия пост
Взел е по нещо и от двамата,но никога не ми е хрумвало да кажа- прилича на мен,прилича на теб
Май прилича на себе си
# 115
26 фев. 2008, 14:20 ч.
На мен.
Само миглите са на баща и , и добре ,че е така ,че моите не са дълги и извити.
Виж целия пост
Само миглите са на баща и , и добре ,че е така ,че моите не са дълги и извити.
# 116
26 фев. 2008, 14:38 ч.
Мойте, и двете са със смесени черти от двамата. Ноооо, по нерви, са изцяло като мама 
Виж целия пост
# 117
27 фев. 2008, 12:04 ч.
Както казват всички единодушно - "одрал" е кожата на баща си. Сега обаче, като расте, започва да прилича на мене. В усмивката прилича на майка ми, формата на прическата е типична за мъжете от родата на мъжа ми. Ината и своенравието е взел от свекърва ми. Природната дарба - акъл - определено е наследил от вуйчо си, моят брат.
Виж целия пост
# 118
27 фев. 2008, 13:33 ч.
Аййй чудна тема и чудно място, където да споделя мислите си по този въпрос.
Кратко въведение - сина ни е осиновен, никога не сме премълчавали този факт, даже аз май го преекспонирам на моменти, вероятно от еуфория
Та, както казах сина ни е осиновен, ерго малко вероятно е да прилича на никой от нас. Най очевидната разлика е че той е русичък и светъл, а аз съм матова с черна коса, таткото също не е светъл.
Разбира се, хората често от най-сърдечни и добронамерени чувства, казват "Ауууу ама той е започнал да прилича на баща си", макар това да е очевидна измислица, пък била и тя благородна
Мили мами, моля ви, когато срещнете родители и техните осиновено деца , моля ви не казавйте как децата ни приличат на нас. Дори да е вярно. Дори да сте убедени в това. Такива реплики често наранява децата ни. Нараняват и нас, но ние сме възрастни и маме инструменти за справяне. Обикновено осиновителите и нашите деца сме щастливи от факта че сме различни физически - други неща ни обединяват. Децата ни в никакъв случай не трябва да бъдат натоварвани със стремежа непременно да заприличат на нас.
Затова - моля - уважавайте различията ни
Сиси - благодаря ти за хубавата тема
Виж целия пост
Кратко въведение - сина ни е осиновен, никога не сме премълчавали този факт, даже аз май го преекспонирам на моменти, вероятно от еуфория
Та, както казах сина ни е осиновен, ерго малко вероятно е да прилича на никой от нас. Най очевидната разлика е че той е русичък и светъл, а аз съм матова с черна коса, таткото също не е светъл.
Разбира се, хората често от най-сърдечни и добронамерени чувства, казват "Ауууу ама той е започнал да прилича на баща си", макар това да е очевидна измислица, пък била и тя благородна
Мили мами, моля ви, когато срещнете родители и техните осиновено деца , моля ви не казавйте как децата ни приличат на нас. Дори да е вярно. Дори да сте убедени в това. Такива реплики често наранява децата ни. Нараняват и нас, но ние сме възрастни и маме инструменти за справяне. Обикновено осиновителите и нашите деца сме щастливи от факта че сме различни физически - други неща ни обединяват
. Децата ни в никакъв случай не трябва да бъдат натоварвани със стремежа непременно да заприличат на нас.Затова - моля - уважавайте различията ни
Сиси - благодаря ти за хубавата тема
Препоръчани теми