Тийнейджърите VIII

Виж, schreier , не мога да схвана ситуацията у вас, само мога да ти кажа, че на твое място бих връчила тигана на чедото да направи палачинки за всички, не само за себе си. Достатъчно е голяма, за да си ги прави сама.

Съветът на Сийчето за палачинките(баници,сърми..)е много добър.Казвам го от опит. .
По-скоро не мога да си обясня мятането на предмети.Тя казва ли защо го прави,в смисъл дали това е шоу,нещо,взаимствано от ТВ,или е неспособност да се контролира?Ако е чиста проба проклетия,метни й следващия път мп3 плейъра,за да я заболи и да се отучи.Ако е някаква агресия,добре е да поговорите,изобщо да направите нещо,за да й помогнете.

schreier, малка е госпожицата за подобни изпълнения, трудно ми е да дам съвет. Пробвала съм наказанието лишаване от вещи и подаръци в края на миналата учебна година за изцепка на сина ми на училищния празник, като последния срок на липса на "благинки" изтече чак по Нова година. Имаше голям ефект /пу-пу/.
За мене спокойствието вкъщи е от изключително значение. В общия ни дом държа на тишината и културното комуникиране. Предупредила съм 2-та броя наследници, че който си позволи да ми повиши тон ще се завива с изтривалката на входната врата.

моя не смее да хвърля нещата си, защото счупи ли нещо ще се наложи да си купува следващото сам, парите не ги намирам на улицата
а и да ги намирах, не съм длъжна да му угаждам на капризите и изцепките
ама да хвърли по мен купа или каквото и да е - ами не наказание а не знам какво ще отнесе
аз просто преставам да му говоря и се държа все едно не е наоколо
и няколко дни сме изкарвали така - ама и не му готвя, не го храня - нищо
сам да решава с мен или без мен е по-добре и как ще се държи ако ще живеем заедно
обикновено действа

Понякога мятането на премети може да означава проблем в детето.Имам близък,който като се ядосаше,мяташе каквото му е подръка-чиния с ядене,чадър и т.н.Не постоянно,но се случваше.Като порастна,му беше трудно да си овладее агресията,налиташе на бой,което не вярвам да стане при момиче и все пак аз лично бих обърнала внимание дали е инат,или нещо му е тежко на душицата.

Според мен ви се е качила на главата.
Аз ако метна купа по баща ми, той ще ме метне през балкона после - най-малкото.
А отнемане на телефон и временно на мп3 е твърде леко наказание за подобна проява на неуважение.
Всичко това ми звучи по-скоро като "АЗ ВЛАДЕЯ СИТУАЦИЯТА ВКЪЩИ!".
Вдига ти скандал, че не си направила палачинки. Значи смята, че ти си длъжна да и угаждаш по всякакъв начин.
Има ли респект изобщо от някого? Щом си позволява да ти вдига скандал и да държи сметка. Замисли се... Ако оставиш нещата да минат ей така, ще стане дори по-зле. В момента тя изпробва докъде може да стигне. А това зависи само от вас. И тя е права в искането си да владее ситуацията и да командва парада у дома, но не разбирам родителите, които го позволяват.

Извинявай, ако съм те обидила. Не е нарочно, но не се сдържах. Не позволявай някой да се държи с теб така, пък било то и дъщеря ти.

То малките неща правят големите проблеми. Наистина не е нормално да хвърля предмети така. Може би го е видяла от някого, може да е временно, но не го позволявай повече.
Аз се притеснявам за друго в къщи се говори на много висок тон. Той сина ми говори най-силно, просто така си говори,а ние за да може да се чуем с него се налага да говорим и ние на неговата височина, което въобще не ми харесва. Напоследък гледам като той говори силно , аз да говоря съвсем тихо и ми се струва, че действа, но не става ,когато се опитвам да му направя забележка, защото изобщо не я чува /така му изнася де/.

У нас хвърлянето на предмети е мой специалитет. Трябва Ани много да ме е ядосала/напр. не почиства на кучето, не си прибира нещата, слушалките на комп. се чуват в мойта стая и др. подобни /. Предпочитам да хвърля в стената нещо, вместо да вдигна голям скандал, да си разменим ,,мили думи,, и да ме ядоса. А тя го прави много успешно и винаги преди лягане или веднага след ставане.  Май с хвърлянето ми олеква, а и тя се осъднава, че е прекалила.

Преди малко ме изритаха от комп. Предпочитавм да хвърля някой предмет, вместо да и се нахвърля Може би и при момичето е така. Май все още не осъзнават, че света не се върти около тях и не те и капризите им са най-важни.

Не че ми е много домиляла, но в нейна защита, ще кажа, че тя не хвърля непрекъснато и не блъска вратите постоянно. Прави го веднъж месечно (е сега и се събраха две за последните пет седмици) , но зрелищно. Иначе в огромната част от времето в къщи наистина се общува спокойно.
Изблиците си ги позволява само пред мен и баща си (който, да не си кривя душата, напоследък си е просто един кисел, мрачен кремиковски човек). Нямам приятелка, с която да съм споделила за хвърлянето, която да не е казала, "не може да бъде, туй възпитано дете". Учителите й са убедени, че е тихо и мило дете, изпълнително и учтиво и т.н. приятелите й я търсят и защото е голяма клоунеса и може да те напикае от смях, когато е в настроение. Аз също съм много доволна от успеха й в училище, от точността, с която спазва по-голямата част от уговорките ни (вечерен час, пари, учене, чистене и т.н.). Предполагам, че й идва в повече - миналата година седми клас, тази година в езикова гимназия (зверско състезание). Предполагам, че трябва да я подтикна да се натоварва повече физически, но не съм сигурна, че има кога. Предполагам, че още не е узряла, за да приеме, че е нормално човек да не вечно щастлив. Убедена съм, че трябва да се научи да се справя с гнева си по-успешно и без справянето да натоварва или наранява околните. Не само я наказвам, опитвам се да и говоря за простичките начини, по които аз се предпазвам от избухване.
И определено не съм убедена в ефикасността на наказанията, за които говорих.

schreier, никак не ми допадна картината, която описваш, но това, което най-много ме притеснява са думите "зверско състезание". Амбициите са хубаво нещо, но не пресилвате ли? Явно сте вдигнали много високо летвата, а това не може да не избие нанякъде.
Учене, учене, ама и здравето, и психиката са важни... 

schreier, струва ми се, че просто детето ти кара труден пубертет. При различните деца проявленията са различни. Някои ги избива на агресия навън, което въобще не е по-добрият вариант , други си показват рогцата вкъщи. И моят син навън е "дете-ангелче", ама с мен, която счита за най-близка, е най-груб, вероятно защото знае, че безусловно го обичам и винаги му прощавам. И аз се мъча да намеря баланса, ама засега с променлив успех  .

На теория знам, че трябва да поставя граници, както и теб те съветваха в постове по-горе, обаче е трудно на практика, да му се не види  .

Спокойно, ще се минат 1-2-3 години (надявам се само толкова  ) и ще си спомняме с усмивка.

Како, за тебе тази картина не е нова, но може да си позабравила. Аз съм тази, дето през лятото орева форума точно с този проблем. Все пак тогава беше всеки ден или през ден.
Не бих казала, че някой й вдига летвата. Ние сме умерено неамбициозни, но тя самата не приема, че може да не е в топ 3, а и е трудно.
Успокоявам, помагам, но тя си има изисквания за себе си, а и аз не мога пък и много да е разубеждавам, защото все пак, докато училището е толкова важно за нея, няма да се впуска в по-опасни занимания.
А и не я жали толкоз, спомни си ти като беше подготве. Нима не учеха всички поне до сред нощ. Моя съученичка и до днес си я спомням с цитата, "Защо денонощието няма още един час?".

Ива, съгласна съм.

Како Сийке, то в езиковите гимназии зверското състезание се случва между децата, родителите не е задължително да има пръст.

На мен от такава гимназия, ми е останало вечно да се сравнявам с другите  - досаден навик!

Да ви се похваля, намерих перфектното наказание - заплаха. След като преди около 2 месеца вече не знаех какво да предпривма, и след като никакви наказания не показаха дори минимален успех, я заплаших, че щом се държи като малко, несамостоятелно и разглезено момиченце и аз ще се държа така с нея. Ще я водя за ръка на училище, ще ходя всяка седмица до учителката да питам как се справя с уроците, и най-важното - ще идвам всяко голямо междучасие с нарязана ябълка и ще я гоня да си хапне на мама детето....
Е, такова унижинение, представяте ли си?  . Малката направи само  , влезна си в стаята без коментар и от тогава имам котенце в къщи. Оправя си стаята, върши си задълженията, учи и което е смайващо - само шестици почна да носи (значи не е глупава, а само мързелива, разсеяна и неангажирана).


Хиляда пъти пу-пу-пу......... да не я урочасам! 

да ама моя е готов и това унижение да изживее
сега творя нови заплахи и наказания ама не съм ги измислила още

а за ученето - телевизора му отиде, та съм обещала да му купя нов, ако изкара по всичко поне петици
от една година ми реве - та сега да си го заслужи