Тийнейджърите VIII

mimmy , добре дошла! Споделяй, нали затова сме тука, да си даваме съвети. Не е само твойто дете такова. Всички имаме проблеми с децата в тази трудна възраст. Едни по-малко, други повече. За училището и аз вече се чудя какво да правим. Моят син по цял ден седи пред компютъра и ако няма никой в къщи той не се сеща да стане, камо ли да учи. После се оплаква от гръб, очи, какво ли не. Дори мислех да го водя на лекар за болките в гърба и още не съм се отказала, ама това явно е от дългото седене неподвижно на едно място. Моят от няколко месеца някъкъв любовчия се очертава, само ми говори за  различни момичета, а после за няколко дни и айде скъсали. Незнам това някаква мода ли е сега, ама може и да за добро, че още ми се вижда малък за сериозно приятелство с противополжния пол.

Здравеите, мами. Досега мислех че само моето 12- год. момче е ранен пубер, но ... не било така. Радвам се, че мога да се включа в темичката и да споделя радости и неволи. Какво да ви кажа. Всяка свободна минута сме на "компа", висим непрекъснато в скайпа, за помощ в домакинството и дума не може да стане, но виж поне с училище засега нямаме проблеми, там е сериозен. Това е единственото, което ме успокоява. Иначе ако знаете колко е любвеобвилен. С памук ми вади душицата, ама и аз съм една "мека Мара"... Бъдете здрави.

Здравейте мами
На Мимс и бодра - добре дошли  Четете , пишете , прилагайте 
За ненанесените оценки в бележника - и моят беше така - ходих при класната и ги видях в дневника .
Аз имам питане - как да се оправя с моя приказливко  На родителски срещи все това им е в устата  Как пък не се засрами този тийн , след като даже едната госпожа му е казала , че говори повече от жена    Обещава , обещава и после пак се разсейва . Сега съм му казала , че всяка седмица ще ходя в училището , за да рабера как е . Ако не го е срам , да продължава .

Здравейте,за съжаление и азсе включвам в темичката.Вчера прибрахме големият ни син от полицията
Направо  не ми се говори-не отишъл на училище,с парите ,които му дадох,купили водка,пили и после се сбил с бодигарда на едно училище.
Още не мога да го осъзная.
За оценките и ние сме с празен бележник.Боря се вече с това 3 години.Нямам никаква информация какво става в училище.А като отида на родителска,само ми говорят колко пари се събират,какви изложби има и т.н.(за художественото у-ще)
какви изложби за нас-моят синковец учебник не отваря-само пред компа и по кафета.Вече изчерпахме всякакъв диалог.Вчера ни заяви,че никога не сме го подкрепяли(какво да защитавам-счупил носа на човека),и като станел на 18-напускал къщи.

Изплаках се,но направо ще се поболея от мъка,а баща му е бесен.
(Нямах време да прочета предишните теми,само мятах по едно око)
Лек ден на всички.

venistefani , какво да кажа...
Дано се стресне малко вашият тийн, че по този път, по който е поел... 
Кураж ти пожелавам само и мъдрост, да преодолеете кризата! 

Раче, имам идея за "бъбривкото" - разбери конфигурацията на местата в училище и му избери "най-подходящата" за него 
Да стои с някое кротичко девойче и отпред и отзад все такива екземпляри - даже 1-я чин е много подходящ за него 
Дами, споделете за "валентинките", които са получили децата ви - аз малко се стреснах - то едни любовни обяснения....

Мравче , знам я . ама само при класната мога да кажа нещо . Пък и жената го е сложила сам на чина . А за девойчета - ами само 5 имат - за кого по напред . Пък от тях само 2 са мълчаливи .
venistefani  Много здрави нерви и не се отказвайте да водите разговори с тийна .

здрасти роси
за говоренето - спасение няма, моето е същото
и седи сам на чин и то на първия и пак успява
трагедия
и на всичкото отгоре тази година не получи валентинка и е в депресия

е моя поне не се бие, ама като се има предвид че тежи 26 килограма - добре, че не го прави
получих си оценките, дето исках да ги видя
лошо ми стана
баш в седми клас

сега ще учи денонощно докато не научи и материала за първия срок и това, което учат в момента
а аз ще дебна като цербер
а да видим ще се оправи ли

хубаво си мислех аз към края на деветия медец да не раждам
сега щях да съм си толкова добре

Раче, по мои наблюдения от синът ми, няма шанс да се пребориш с тази бъбривост   Е, как ли не говорих, какво ли не измислях- нямаше ефект. ПРосто някои деца са си по- бъбриви, за всяко нещо имат мнение, изявяват се борци за справедливост. Има и друг момент, не може да им се ангажира вниманието   Учителите му бяха вдигнали ръце от него, викаха му "адвоката". А бе, ужас ви казвам   Не се ядосвай, няма смисъл   Явно твоят сладур е по- емоционален, по- буден като натура. И това ще мине  

"хубаво си мислех аз към края на деветия медец да не раждам
сега щях да съм си толкова добре"


  това искрено ме разсмя   

Първо се успокой и се погрижи за себе си.Наистина можеш да се разболееш и това много ще усложни нещата.
За първи път ли му е алкохолната проява?Ако да,много е възможно да е за последен-както стана с дъщеря ми.Как му е понесло арестуването-не по думите му(тук ще се прави на герой),а като поведение?
Кафенетата,компа и липсата на културни интереси и поведение е епидемия.Единици са незасегнатите,блазя им.Другите сме много и силни.
От години повдигам въпроса за вписването на оценките в бележниците.Учителите ги мързи явно и оценките се вписват всичките в края на срока,когато е късно.
От 14г. дъщеря ми всекидневно,многократно,безжалостно и ехидно ме плашеше,че стане ли на 18,си изнася багажа.При приятели щяла да живее,те щели да я хранят и обличат,техните родители били"адски готини"за разлика от нас,изродите...и аз вярвам и преживявам-къде греша,как ли страда,горката,за да говори с толкова злоба за родителите си.В резултат сърцето ми е болно,косата-бяла.Накрая ми писна.Тя плаши,аз я моля да си събира багажа,че 18те наближават."Ама ще се махна..","Да,скъпа,разчитам на което...","Ще отида да живея при...","Не,скъпа,не ме интересува,не смятам да ви звъня.Имам си и друго дете.Късмет!".Сега,на почти 19,си наляга парцалите,защото видя.,че нито някой е заритал да я отглежда,освен нас,нито може сметката за телефона да си плати.Периодично се озъбва,че излизала на квартира,а аз изразявам облекчението си,че ще разполагам с една стая повече.Това с 18те години е най-големият трик на пубертетите,не им доставяйте удоволствието да им се вързвате и страдате.
Голямата тази година не получи валентинки,тъй като нямаме гадже в момента(почивкаааа  ),а малката-сърчица и картички от съученички,момчетата им са малко и срамежливи.По-скоро проява на симпатия и повод да си разменят шаренийки...

Имам въпрос към майките на по-големи, събиращи багаж за изнасяне. Ясно ми е, че засега само ни плашат и гледат сеира/отстъпваме им/, но все ще дойде и този момент. Я ще учат в друг град, я ще решат да живеят с някого. Не се ли страхувате от това? Мен за сега ме плашат, че ще си седи цял живот да се грижа за нея. Нямам нищо напротив. Но когато се наложи да живее сама - ами тя не иска да слуша като и обяснявам кога и къде се плаща ток и др. как ли ще се справят. Имах много колеги, живеещи сами на 19-21 г., започнаха работа, видяха се с пари и се изнесоха. Ми то е постоянно ходене по заведения, пиене, гости и др, като отвързани са, прибират се само да се преоблекат и понякога да поспят. Дали ще ги мислим, яли ли са, как са, не всичко можем да разберем в тел. разговори. Много объркато стана, дано сте разбрали.

Айша, ти не си ли живяла сама?  Спокойно, бе, ще се оправят!
Как ще създават семейства и ще отглеждат деца, а няма да могат да си платят тока? Ще се научат. И от глад няма да умрат, спокойно. 
А и над 18 години е една чудесна възраст за заведения, купони, пиене... Ако тогава не се наживеят, кога?

Прекрасно те разбрах, Айша   Ще ти дам само един пример. Няма такъв момент в който спираш да се тревожиш за детето си, дори самото то да стане на 50 години. Аз наближавам 40. Майка ми непрекъснато се тревожи за мен, да я питаш защо. Колко пъти повтарям, че съм голяма жена и знам какво правя. Тя не е досадна, не се налага или да иска да контролира нещата. Просто тактично и тихомълком все иска да знае, че съм добре. Не само аз, а всички останали. Скоро синето ходи на рожден ден на Витоша. Умрях от страх, защото колата му е стара и строшена, а там е още сняг   Докато не се прибра в 4 часа съм стояла седнала на леглото в молби към Господ да го пази............ а скоро ще стане на 19 години.   На другия ден всички ми викат, че не трябва така да се тревожа, че е вече голям  ............. е няма такъв филм- не можеш да забраниш на сърцето ти да препуска и на гърлото ти да спре да се свива. И аз не искам да се тревожа, но все още не мога да намеря лек за това. И предполагам няма и да намеря........   А, повярвай ми, това което си изредила с излизания, непреберания, заведения, дискотеки съм го изживяла до едно. С най- голямо удоволствие при това. Затова сега поне гледам да не съм много мрънкаща на синето. Време е и те да го изживеят....... само Господ да ги пази