Алтруисти или егоисти?

Woif, страхотно го каза.
Колкото до мен да си призная честно, изобщо не съм се чувствала готова да бъда майка и дори съм си мислела, че никога няма да си родя дете и така до 30, когато забременях непланирано.И от хормоните ли от някакво разнежване ли не знам, изобщо не ми мина мисъл за аборт. И макар, че сега детето ми е от така наречените "трудни" деца и ми създава много грижи, не съжалявам за решението си.Щастлива майка съм.

Инстинкт, сори, че повтарям. Аз пък, от форума научих, колко е модерно да искаш  3 и повече деца. Понеже се намесва пак Димитрина, дано темата не тръгне в грешната посока!

Всичко е инстинкт, никакъв алтруизъм няма в това. Бъзне му на човек в главата, погледне между кракатай и хайде, пък както дойде (ще ме извинявате за натураластичното обяснение). Всякакви други "оправдания" направо ме базсмиват, да не кажа някоя друга дума. За всичко са виновни Тъмните векове и романтиците - втълпяват глупости в главите на хората само и само да се намери благопристоен предлог за правене на деца.

Така като гледам, всички трябва да си родим поне по още едно 

Моето мнение съм го писала сигурно 100 пъти. Чист и неподправен егоизъм е - да разбереш и докажеш на себе си, че можеш да бъдеш родител; да има явен резултат от любовта ти към човека до теб; да има едно същество, което да обичаш безрезервно и то да е сляпо привързано към теб /до определена възраст поне/; да има за кого да се грижиш, без угризения, че даваш на чужд човек; да продължиш себе си; да има на кого да предадеш това, което знаеш и да оставиш това, което имаш и т.н.
Ако раждането на деца не е самоцел, което вече граничи с психични заболявания, то става прекрасен подарък за собственото ти его.
Дренка, не мисля, че става въпрос за мода. Желанието за повече деа е до голяма доза инстинкт и напълно човешко. Просто все повече хора напоследък реално могат да си позволят грижите за повече деца. А някой преди време беше пуснал статия за американците, които имали следната логика: "Скъпа, виж как сега ни се повиши стандартът. Не искаш ли да помислим за още едно дете?"... Моята лична логика е същата - имам нужда да давам обич и грижи, без да искам нещо в замяна и без да карам децата ми да се чувстват после задължени /е, няма и да ги обгрижвам цял живот - пак по егоистични причини/ - затова, когато имам възможност да родя поредното дете, без да нарушавам жизнения стандарт на останалите членове на семейството, просто ще го родя /стига да мога, поради съвсем други фактори/. Аз искам 3-4 деца, на заради някаква мода, а, за да си почеша егото и да мога да дам на някого всичко най-добро, за което вече съм порастнала самата аз.  

Може и така да е, azaf. Просто ми беше направило впечатление, четейки отговроите на въпроса Колко деца искате. Самоцел и подарък за егото- къде е границата межди двете? Не е лично.

 
Под самоцел разбирам това - раждането на деца да стане единствената ти цел в живота, независимо от други фактори, обстоятелства и т.н.
Подарък за егото е, когато детето/децата са някакво съществено допълнение към теб - като човек, който има много други умения, възможности, самочувствие и т.н., но пък иска да създаде живот, който да е продължение на неговия собствен живот.
Това /подчертавам/ е изключително лично мнение. Нищо, че ти не питаш лично   :bouquet

Тук в БГ-Мамма, за пръв път видях развите и защитавана тезата, че бедните не бива да имат деца.
Първо евентуалното бъдещо дете да се осигури с площ, стая, автомобил, тогава.
Онемях от изненада, заварихте ме неподготвен, сигурно съм стар и нещата са се променили.
Мислех, че е достатъчно двама да се обичат, да има къде да подслонят глава.
Жената да каже на мъжа си, че иска да му роди дете.
Нали таткото може да го занесе до детската градина на конче, или на рамене.

Вълк, преиначаваш нещата и темата се измества в посока...знаеш каква

Може да си ми баща, не е от възрастта, не си стар. Не се знае дали някога ще стана амбициозна  и сериозна, че да сдобия детето си с автомобил и площ, никога не съм се замисляла за това. При мен си беше чист инстинк, в един момент просто го пожелах.

Едва ли повече от 2-3 човека са казали това. Не е въпросът дали, а колко деца да има човек. И това зависи от вътрешното му усещане какво може да направи за тези деца и поради каква причина го прави. Има хора, които наистина са намо на ниво инстинкти и те си задоволяват сърбежа, пък ако стане някое бебе, голям праз и едва ли мисълта им стига по-далече от това да отгледат детето физически, все едно гледат добитък. При други хора въпросът е, че създаването на деца е и отговорност и има значение как ще се отгледа и възпита едно дете. Ако няма пари за хляб, да не говорим за учебници, то и хората раждат толкова деца, колкото могат да отгледат. Не е никак случайно, че вече в напредналите икономически и социално държави се обръща внимание на качеството на живота. Това включва повече неща от подслон и храна.И съм напълно съгласна за това какво качество на живот се предлага на децата. Каквото и да си говорим, децата не се отглеждат само с любов и вяра по простата причина, че живеем в материален свят и има значение едно дете колко е грамотно или образовано, колко възможности има да се развива физически и да се обогатява с положителен опит и емоции.

Мдааа.
Изопачаваш нещата. Само дето има огромна разлика от това да има къде да подслонят глава и да имат с какво да си плащат детската градина, пък и свободно време за таткото изобщо да отнесе детето до градината + това да си направиш сметка колко точно деца да родиш, без да са гладни и облечени в дрипи; и това да ровиш по кофите, да разчиташ на подхвърлена коричка хляб, но да родиш 10-15 деца. Правиш разликата, нали?
Еле пък това със стая, площ и автомобил. Нищо от тези неща нямаше предвидено за нашите деца, когато ги поискахме. Важното е децата да са стимул за родителя да им осигури въпросните неща впоследствие - точно това е още един егоистичен подтик на родителството. Стига да намери точната мярка и границата, защото пък прекаленото себеотдаване на децата и вторачването в изпълнение на всички техни нужди/прищевки и т.н. пак спада към онези "психичните отклонения" /според мен/. Ама аз съм егоист и егоцентрик, та като ми мине егоистичното желание да ги мачкам, гушкам и обгрижвам, ще ги оставя да се борят сами с живота.  

RadostinaHZ,   !

Или децата да искат от съучениците си разни неща на заем и да забравят да ги върнат или да твърдят, че са ги върнали. Имам предвид дори елементарни неща като химикалки и линийки, защото вкъщи няма кой да им купи.

От егоизъм. Обичам около мен да има дечурлига, да си приказваме, да играем и дори само да щъкат наоколо обичам.
Скоро си спомних нещо. Бях на 18, на ученически лагер. В нашата стая бяха само големи кокони. Един следобед (още първите дни от смяната) вратата се отваря и се изсипват пет-шет съвсем дребни хлапенца. Те ни зяпат, и ние ги зяпаме. Тогава едно от хлапетата ме посочи и каза гордо:
- Това е кака Василиса!
Хлапетата (с обожание): - Това била значи, кака Василиса!
Оказа се, че сред дребосъците от лагера се носи вече легенда за чудната кака Василиса. Лудата кака, както би уточнил някой запознат лично с моята особа.