Добре, де! Само аз ли не искам детето ми да стане шофьор на такси или зидар (не от ония, за обикновен строител говоря)? Не ще ви пука, ако днешното бебе дотърчи някой ден след 20-тина години и изчурулика: "Мамо, мамо, приеха ме за санитарка в обща реанимация на Пирогов!"
Брех, достигнали сте съвършенството вий...
Брех, достигнали сте съвършенството вий...
Едва ли ще имат амбицията да са шпакаловчици(май тъй се пишеше)....но каквито и амбиции да има ще ги подкрепям.
Няма аз да им избирам посоката по която искат да вървят!Но,ще им помагам в онази посока която сами ще изберат!
Няма аз да съм техния пътеводител!Нека сами да си чупят глават!
Ето например преди три месеца щерка ми реши че ще става художествена гимнастичка!ОК!Записах я!Как да и кажа''Имаш мамо визия за този спорт....ма пусто като не си пластична!''....Оставих я сама да реши!Три месеца по-късно дойде при мен и ми каза,че това не е нейния спорт и че се отказва!Да....тайно съм си мечтала как ще ходя на нейни състзания,как печели купа след купа....медали....Ама нъцки,не и моето дете!Когато беше на 2-3 год исках да е балерина или гимнастичка.Простичка мечта...ама това исках за нея!Исках да бъде на сцена....''Лебедово езеро'' едно друго....Ама какво да направя,акто това не е за моето дете,да я бия по врата йок прави шпагат и стой на палци ли!Сега каза,че иска да става ветиринарен лекар!Ще я оставя и тая мечта да преживее.Па мое и да стане,знае ли човек!
И какво,после няма се срамувам,че детето ми лекува котките.....нищо,че съм искала да играе на сцена....Пак казвам,те избират....аз помагам! 
Важното е те да са щастливи в своя избор....ако ще и той да е учител по физическо възпитание!
Не искам да живея техния живот.......нека сами да си го изживеят!Аз си имам мой!
.
))