Идеи за бизнес?

Да, има такъв, но аз си мислех , че е някъде  в София, четох във вестниците преди време...и дори се ядосвах, че идеята ми е реализирана. Ама нищо, ще сме конкуренция с Дим, той тогава ще е дядо, а аз -просто в доста зряла възраст -
 А иначе, момичета -всичко ми стои доста сериозно, но днес съм си мислила...Ако ми паднат пари от някъде на готово, аз пак нямам смелост да се захвана за нещо различно-стикерите остават на първо място, другото са просто много ярки мечти. Дали е защото свикнах да ми се помага много-майка ми, баща ми, съпруга ми...някак си нямам доверие. Все си повтарям, че най-лошото ,което може да ми се случи, е да не ми потръгне...И какво-рискове, няма да умре човек я?!Вие, като си мечтаете и планувате, залагате ли и такъв развой-бизнесът не потръгва...и акво правим тогава?

TIHA VODA, това е доста основно положение и нагласа. Каквито и отговори да получиш, едва ли това ще промени твоя отговор.
Обикновено не, ще ми се винаги да е, но не е.

TIHA VODA, идеите ти са много добри и мисля, че са приложими. Гей хотелът би изисквал малко по-нестандартна реклама, от уста на уста и ти трябва човек от средите, който да ти помогне с подхода към тези хора. Не се притеснявай, щом се занимаваш с частен бизнес от години, със сигурност имаш доста умения и знания, които можеш да приложиш.

Относно плотерите, има ги в рекламните агенции, скъпо е за единични бройки наистина.
Виж няколко продукта в нашия онлайн магазин: http://www.prepressbg.com/index.php?page=order8. Производителят е българин и основният му пазар е в Щатите. Преди година пусна специално за българския пазар клипартове на прилична цена. Ние сме му основен дистрибутор. Продаваме основно на рекламни агенции. Има и много клипартове точно за украса на автомобили. У нас обаче имаше някакви проблеми с КАТ за украсата на автомобили, но не съм много наясно с детайлите. Между другото, в Интернет има много безплатни клипартове, но тези, които продаваме се отличават с прецизна обработка на линиите и фините детайли. Това ги прави идеални за плотери. Да си ги правиш сама изисква работа с дизайнери, които искат високи заплати, организация на творческия процес, измисляне на уникални неща и т.н. По-лесно е да ги купиш готови и просто да се концентрираш върху производството на плотера и обслужването на клиентите, които искат да си украсяват колите. Това е в общи линии. Извинете ме, ако стана много рекламно. 

malko_mishlence, благодаря за информацията  , давам си сметка за всичко това, и вероятнсо за това отлагам във времето. Но имам огромно желание , мащабите на вашата работа са изключителен стимул за хора като мен.  Имам "под ръка" необходимия кадър с подходящо образование, аз ще се обуча колкото да съм в час, долу-горе, иначе от мен-предварителния мениджмънт и маркетинга след това, планирането и координирането на всички-от доставчици до краен клиент.Ама това все пак са мечти...

По повод дали съм мислила, че бизнеса може да не потръгне - никога не ми е хрумвало даже. Не че не може да стане, но аз не съм го мислила никога като вариант. Бях абсолютно уверена, че ще се справя и само се ядосвах защо не съм се хванала по-рано с нещо (за това и до ден днешен ме е малко яд, ама карай).

Въпросът със страха от провала и риска е много интересен. Днес прочетох едно изказване: "Ако не рискувахме, тази компания изобщо нямаше да я има! Всеки божи ден рискуваме с всяко решение, което трябва да вземем." Изказването е на сина на известен български бизнесмен. Синът вече е един от основните двигатели на бизнеса. Прочетох го във вътрешно-фирменото списание, та не знам доколко е истинско или лустросано от ПР-а, но определо и моите мисли са подобни.

Според мен има 2 вида риск, страх и колебания - първият е когато трябва да решиш собственик или наемник. Това е темата на броя в последният брой на сп. "Мениджър". Засегнали сте го и по-горе с приказките от роднините, страха от несигурността... Хубавото е, че решението обикновено се взима веднъж
А другият аспект е това, което TIHA VODA, malko_mishlence и други са написали. За новите проекти, за новите решения в процеса на работа. Може би някои бизнеси тренират повече за рискови решения от други. За мен всеки проект от основната ми работа е риск - клиента идва с идеята си и ние трябва с определени средства да произведем продукт, който да служи не само на него, а и на бизнеса му, на други клиенти. Когато трябва да взимане решения за наши инвестиции, обикновено прилагам същия подход. Определено ми трябваха 4-5 години опит и няколко не много успешни начинания, за да възприемам по-спокойно, че един проект може да се замрази за по-натам.
При риска в бизнеса винаги ще си спомням как се научих да карам ски - паднах, видях, че мога да стана и да продължа, и започнах да карам с много повече увереност и удоволствие. Но ми е ясно, че известна доза предпазливост, спазване на правила, екипировка и обмисляне на маршрути са необходими.

Таня, много хубаво си го написала това за ските. Все пак човек трябва да има известни познания и предпазливост, за да може да пада така, че да не нарани сериозно себе си и околните, и тогава самото падане не е толкова страшно... Аз съм се учила да карам кон и там "кръщенето" беше именно това - да паднеш веднъж и да видиш, че не е страшно... в курса ни по предприемачество водещият веднъж каза, че най-много се страхува от предприемачи, на които им е потръгнало от първия път и нямат страх от провал. Важното е да гледаш на падането като на опитност и възможност да научиш нещо за себе си и за бизнеса, а не като на провал или лош късмет. Така, колкото и да падаш, все някой път ще успееш и крушката ще светне (казват, че Едисон имал към 100 000 неуспешни опита, преди да светне крушката в експеримента му).

Здравейте,
Случайно попаднахна вашата тема и се зачетох, защото ми стана интересно. През 2002 попаднах в графата "безработна" и обстоятелствата ме принудиха да търся призванието си в нещо друго. След почти 20г. стаж имах достатъчно житейски опит и достатъчно желание да работя нещо самостоятелно, за да нямам шефове над главата си, ограничаващо ме работно време и кратка годишна отпуска. И така започнах бизнес...
Сега, 6 години след това не съжелявам за риска който поех. Нито ми е било лесно, нито печалбите хукнаха от първата година... напротив. Но с много работа и търпение сега дишам по-спокойно.
Човек може да успее абсолютно във всеки бизнес стига да разбира от това, което прави и да влага много енергия и любов в работата си. Ако се започва бизнес само с идеята "хората правят пари от това, защо не и аз?" нещата предварително се обречени на неуспех...
Всичко се постига с работа, професионализъм, коректност и пак работа....
Съгласна съм с мнението на повечето от вас, че с помощта на близки хора е по-лесно. Аз работя с част от семейството си и определено това е много голям плюс.
Колкото до съвместимостта с работата и децата, ако жената работи от дома си, както ние работим нещата могат да се съчетаят....
Спиола за книгоиздаването, ако търсиш книги за издаване пиши ми на лични ще ти дам някои идеи...
madlena идеята ти е добра за миенето на колите.... действай...
Sesana успя ли с твоята идея?
Търся контакти със хора работещи в СПА центрове или балнеосанаториуми по възможност в Северна България
ГрАдАцИя за телефона за услугите, можеш да си направиш такъв с код 0800 (БТК) и така ще обхванеш и други райони извън твоя град. Първоначално сама си правиш картотеката, а после сами ще те търсят. Некоректните и калпави майстори сама ще ги махаш
За тези, които искат да си направят собствена страничка за онлайн магазин на стоките, които изработват и искат да продават нека ми пишат на лични.

Зачетох се в разсъжденията ви за риска и страха.
Това което наричате риск за мен има други имена и няма как да е страшно. А и съм съгласна с вас - опита на човек с времето го кара да приема т.н риск по друг начин и не да се страхува, а да проявява предпазливост.

Аз стигнах до извода, че на един човек му трябват адски много КАЧЕСТВА, за да успее. Не всичко, да не кажа, че почти нищо не опира до това да имаш парите за старта например, както е разпространено мнение между българите.
Например баща ми  имаше страхотна идея и я пропиля безвъзвратно, защото му липсват качества като самоувереност, желание за съвет (в смисъл не всички разбираме от всичко - редно е да се посъветваш с чвек с опит ) и т.н. Така че въпреки хубавата идея, не можа да я осъществи. Брат ми пък въпреки че е започвал поне 3 -4 неща, нищо не е докарал докрай - някакси приоритети му за това какво, кога и как да се развие според мен все бяха погрешни...

Naneto, много си права, че за реализирането трябват много качества и обстоятелства. Всички идеи тук, може би са хубави, но зависи от доста неща.

Аз си мисля дали и обстановката в Бг вече не предполага по-малко инициативност. Сега няма съкращения, заплатите не са чак толкова лоши, а и определено доста ниши са заети. От друга страна желанието да имаш дете или да съчетаваш майчинството с гледането на деца може да е мотив за промяна.
Ето тук е описан един пример, дали е само теория не знам - http://www.flexwork.eu.com/members/blueprints/BP06bg.pdf

Таня, пак си в десятката, браво!

Четивото е доста интересно.
Не мога само да се съглася за инициативността. Повечето хора, които започват нещо сами, обикновено не го правят, защото са съкратени, а защото са узрели за идеята и са се престрашили. Не мисля, че има и такова нещо, като заета ниша. Място има за всички, стига да знаят какво правят. Ако някой не може да измисли какво да прави, значи наистина не е за тази работа.
Ще дам малък пример със себе си - напуснах престижна работа, въпреки предложението да остана на половин ден на същата заплата, защото изпищях, че не ми остава време за мои си проекти, въпреки че още при постъпването се бяхме уговорили, че няма проблем за тях. Отказах. В същото време получих четири предложения от колеги и конкуренти. Отказах. Умирах от страх, защото фирмата беше на година и половина с 2 души персонал и офисът беше у дома /съдружникът ми и брат ми, който взехме на половин ден да стажува/. Нямах идея откъде ще изкараме пари за трета заплата, при положение, че често се беше случвало с моята заплата от работното ми място да плащам за стажа. Толкова трудно беше в началото. Е, само след една година и половина станахме 5 души, заплатите над средните и си позволихме да родя дете /нещо, което преди не си позволявах, защото бях несигурна заради финанси, кариера и бла бла/. Всичко беше силна мотивация и приложени знания. Изводът от цялата история за мен е, че дори тази фирма да фалира, дейността да замре, вече сме се стиковали като идеален малък екип и можем да започнем друга дейност, защото натрупахме много знания и опит. Просто трябваше да направим първата стъпка.

малко мишленце, много ми беше интересно да прочета последния ти пост. Благодаря.

Това, което знам за себе си е, че ако бях останала служител на престижна длъжност в София, най-вероятно нямаше да се престраша да родя второ дете. Просто като си представя какво ме чака - малко дете и бебе, ежедневно търчане рано сутрин и късно вечер под час, спешни задачи в службата - ами не, не е за мен. Сега мога да помисля спокойно и за трето и знам, че мога да подредя нещата така, че да ги гледам спокойно, да имам помощ, за да ми върви работата и да не се тревожа ще ме гледат ли шефове накриво задето отсъствам или не.