Как се справяте със страховете за децата си?

secretgarden, това с раничката ми напомни един случай - едно време в училище, незнам в кой клас 1,2 или трети, имахме военно обучение и ни вкараха долу в мазето на училището и ни показваха как се слага противогаз, пускаха ни да чуем сирената при атака, и там ни показваха въпросната торбичка за спешни случаи,която да съдържа консерви, вода и т.н. )още я помна, военното зелено с 3 джобчета).Такъв стрес изживях тогава, че още го помня. Така ни бяха наплашили горките малки дечица, че си спомням че ме беше страх да седя в къщи сама и имах чувството че всеки момент ще чуя сирената, и ревях денонощно, защо майка ми не ми е направила торбичка, и всеки ден посрещах баща ми с "Тате, днес купи ли противогаз".
Та си представям ако тръгнеш да обясняваш на детенцето за какви точно случаи е тази торбичка, как може да се стресира.

ха- ха , лоша работа ... ще внимавам, благодаря

     И аз не вярвам да има родител, който да не се притеснява /страхува/ за децата си, както и не вярвам че има схема на поведение, която човек трябва да следва за да избегне подобен род мисли. Аз лично, колкото и да избягвам да мисля за лоши работи на моменти се усещам как ми се въртят в главата, то става почти несъзнателно, сякаш е нещо което не може напълно да се контролира, но е нещо /поне за мен/ съвсем в реда на нещата. Има една приказка: "да не ти се случва това, което майка ти си е помислила..." един вид майките някак имат тази склонност да си мислят за някакви лоши неща, които евентуално биха могли да се случат. Фактът, че на всички ни се случва ме кара да си мисля, че е нещо нормално.
    Истината е, че колкото по ангажиран е умът ми с други неща, толкова по-рядко се хващам да мисля по този неприятен въпрос със страховете. Така че си намирам занимания, които са ми приятни и забравям на секундата за лошото.

Как "недейте така"? Именно когато човек знае, че е подготвен да реагира адекватно при кризисна ситуация, тогава има разумни основания да се чувства спокоен.  Разбира се, че във всеки дом трябва да има приготвен пакет за спешни случаи с най-необходимото - лекарства, материали за първа помощ, трайна храна и вода, дрехи. Какво остава, ако има малко дете!
Страхът сам по себе си няма как да е положителна емоция. Но ако човек разумно се замисли за това, което може да направи, за да предоврати или намали последиците от бедата - това не само че реално ще помогне, ако тя се случи, но и съществено успокоява. Човек се чувства по-уверен и способен да се справи. Няма да се уморя да популяризирам това, което във всички цивилизовани страни е нещо съвсем тривиално - всички хора, малки и големи, трябва да знаят как да реагират в случай на криза (инцидент, бедствие, катастрофа и пр.), как да окажат първа помощ, как да се пазят от насилие и др. Това няма нищо общо с черните мисли. Няма нищо общо и с начина, по който едно време ни преподаваха "Гражданска отбрана". Има си толкова хубави методи на обучаване и на най-малките деца, без да се плашат, а да се чувстват знаещи и можещи.

Хубави мисли и разумни действия на всички! Поздрави! 

Личен опит.
Лятото се зачетох в една безумна тема. Всеки ден я преглеждах- наново и наново.
Всичко това ми донесе невероятна страхова невроза, която за малко да ми развали цялото лято, да ме разведе и да ме докара до пълно безумие, тъй като от размисли  и страсти си загубих дори съня.
Слава богу, осъзнах къде ми е проблема, спрях да влизам във въпросната тема, или поне спрях да приемам нещата толкова присърце и да вярвам сляпо на списващите в нея ( пълни безумници и параноици).

Сега отново се чувствам прекрасно, щастлива съм.
Продължавам да влизам в темата, но вече гледам с друго око на нещата, на активните й потребители, на думите им. 

Благодаря ви, че пишете 
Някак, като чета и ми минават тези страшни мисли....
Е, знам, че утре пак ще се появят, но пак е нещо това, че сега не мисля.
Радвам се, че останах вярна на себе си и не пуснах анонимна тема, знам също, че много мами не посмяха да пишат тук, срам ли ги е не знам, но съм сигурна, че не сме единствени.
Трудно ще се справя с тръгването на работа, а и няма как да ваксинирам Джули ( това е също част от фобията ми), поне на този етап не съм сигурна, че мога да поема такава отговорност - да я ваксинирам и после месеци и години всяко разболяване да ме изкарва извън релси и да чакам някакви симптоми на разболяване благодарение на тях.
Иска ми се, но вътрешно имам потребност да съм до нея, усещам, че тя ми дава най - голямото спокойствие и сила, че дори тези мисли и страхове не могат да ми вземат радостта от това, че имам възможност да съм 24 часа с нея.
Днес посетих поредния психиатър, е човека цъка, търка си брадичката и заключи, че почти не е срещал толкова силно изразена фобия.
Дори си позволих да попитам дали не съм луда , но той отрече ( дано не ме е успокоил само ), даде някакви хапчета ( не са антидепресанти, според него нямам нужда от тях, защото това било хронично при мен) и ме изпрати по живо,по здраво да продължавам напред.
Въпроса е как да стане по-  безболезнено за мен и за близките ми.
Umma , темата от този форум ли е? ( много ми е любопитно )

Буболина,а когато детенцето ти трябва да тръгне на училище какво ще правиш?Нали и за там са задължителни ваксините?

Не се справям, търпя ги.
Майчинските страхове са полезни (за децата), защото подтикват майките да осигурят максимална сигурност.
Това и правя, гледам да отстранявам потенциални опасности, доколкото мога, и си се притеснявам за останалите.

Ааа, чакай сега... в Япония ги тресе непрекъснато Земята  , там е нормално да имат багажче. В САЩ пък по мое лично мнение, неангажиращо никого са параноични маниаци на тема бедствия. Само филмите им виж, метеорити, цунами, земетресения... всички бедствия дето се сещаш  Разбира се, човек трявба да е подготвен за разни критични ситуации, но пък моля те не си приготвяй багажа и не живей в непрекъснато напрежение, освен разбира се ако има някаква конкретна  и реална опасност   

Едно време като беше студената война се подготвяхме за ядрено нападение, баща ми го викаха от запаса по нощите да видят как реагират  Те реагираха като цакаха карти до сутринта А истината е, че като тресне бомбата ще намятаме чаршафите и ще вървим бавно към гробищата  (малко черен хумор не е излишен)

Буболина, спри се бре, жена!!! Ето за това говорех. Какво те интересува коя е тази тема и къде е. Недей да попускаш мазохизма да те завладява. Щото гаранция, че ако пуснат линк ще отвориш темата и ще затъваш в страховете си. Стягай се, всичко идва от разумът ти и контролът му.

Добавям и нещо друго, след като по-внимателно прочетох постинга. Добре де... ти Джули не я ваксинираш заради тази фобия, а как си ваксинирала голямата си дъщеря!? Знам какво ще ми кажеш.. тогава не си имала толкова информация  Да, ама това доказва една моя мисъл, че информацията колкото полезна, толкова и вредна може да бъде. В случая за теб е вредна. Ти си прочела някакви неща и си създала тази фобия. Защо е необходимо това? Да, човек трябва да е информиран, но и да контролира нещата, които чете, да преценява достоверността им. В никакъв случай не оспорвам решението ти, то е твое, но не може ли след като си го взела вече да продължиш напред без да се замисляш пркалено. Аз така правя. Взимам едно решение и край, знам че съм го взела и карам напред. Спри да четеш повече за вредата от ваксините, защото си вкарваш в главата страшни филми. Това важи за всякакви други страхотии.

И аз съм от страхливите. Непрекъснато ми е свито сърцето за нещо. Когато се върнах на работното си място (преди това работех вкъщи и точно хората ми липсваха) нещата малко се поуталожиха. Но чувството за топка в стомаха почти никога не изчезва.
Ето, и сега като четох темата, открих за какво да се притеснявам. Дъщеря ми редовно е със синки по крачетата. Освен това се оплаква непрекъснато, че крачетата я болят. Понеже не зная на какво е признак това, знам как ще ми мине денят - ще ми е чоглаво и ще използвам всяка свободна минута да ровя в нета по въпроса. Ще се обадя по-късно на педиатърката, която отново ще ме сиктердоса, отново обяснявайки ми, че съм параноичка.
Така че, ако някой ме осветли, и ми спести малко притеснения, ще съм му признателна.

Знам това , не съм малоумна ... мисля, че е редно хората да имат отработена идея за действия, защото когато са под напрежение и паниката ги завладява не могат да мислят

Аз - едно си баба знае, едно си бае  Извинявам се, ако досаждам 
Та според мен хватката "не го мисли" не работи. Повечето вътрешно смятаме, че все пак има вероятност лошите ни предчувствия да се окажат истина и едва ли не тогава да се почувстваме още по-виновни, задето не сме им обърнали внимание.
Аз лично съм за следното: 1. да се радваме на мига - днешният ден, в който сме толкова щастливи с децата си, няма да се повтори и всеки миг трябва да сме благодарни за това, което имаме. 2. да се опитваме, когато ни хрумне какво лошо може да се случи с нас или с децата, да видим какво можем да направим, за да го предотвратим или да намалим вредните последици, ако се случи. Оттук следват две възможности: има какво да се направи - правим го, няма какво да се направи - преставаме да го мислим (защото така или иначе нищо не можем да променим, освен вярващите - с молитви, и лошите мисли ще нанесат само вреда и напрежение и на нас, и на детето). Искам само да дам някои примери за неща, които можем да направим:
Страх ни е детето да не стане болнаво и да настива през ден - извеждаме го често навън, каляваме го, водим го на планина и море
Страх ни е детето да не стане хилаво или дебело и т.п. - храним го здравословно и го учим то самото да възприема такива навици
Страх ни е някой да не отвлече детето - учим го как само да избягва контакти с непознати
Страх ни е в училище да не пребият детето - учим го да избягва конфликти, да се справя с агресори и пр.
Страх ни е като тийнейджър да не хване СПИН - учим го на сексуална култура
Страх ни е  от катастрофи - слагаме го в специална седалка, учим го от малко с личен пример на култура на движение, как да пресича, да кара колело с каска и пр.
Страх ни е  от инциденти, при които детето ни се наранява - учим се да оказваме първа помощ, учим и детето само да си помага, да помага и на другите. Западните страни са пълни със статистика колко много животи спасява това.
Страх ни е  да не стане земетресение или пожар - учим себе си и детето как да реагираме, къде да застанем, как да се евакуираме, какво да направим след това (обикновено не много хора загиват при самия инцидент. Големите проблеми започват след това. Понеже стана дума за приготвената раничка - ами представете си, че става земетресение, достатъчно силно, за да направи пукнатини по сградите, но без да падат. Естествено,почти всички успяваме да се евакуираме, но в следващите седмици никой не може да влезе в тези сгради, докато не им се направи експертиза. Първите дни магазини, естестевено, не работят. Най-разумното е, ако имате кола, да бягате бързо при близки в съседен град. Е, ако сте оставили бензина на нула, ако нямате пари, ако сте с бебе, но нямате достатъчно дрешки, памперси и храна, дори това пътуване ще бъде кошмар. А ако нямате кола и трябва да прекарате нощта навън, животът на детето ви ще се окаже още веднъж в опасност. А е толкова елементарно да се подготвите. Не знам дали знаете, но най-силното земетресение в Европа през 20 в. е в България  )

Не смятам, че всички тези мерки са параноични. Те само ни помагат да действаме разумно, за да оцелеем в съвременния свят. Те ни дават действителна основа да бъдем малко от малко по-спокойни.
Извинявам се за дългия пост, но искрено се надявам мъничко да съм помогнала с тази гледна точка.
Поздрави! 

 ... и аз тъй мисля вече  ... шегувам се .... Много добре написано 

Аз имам чувството, че не ме разбрахте. Да, човек трябва да е подготвен за критични ситуации, но трябва да го направи разумно. За мен разумно означава да обхване реалните възможности за критични ситуации. Лично аз ако няма реална опасност не бих си подготвяла торбички с питейна вода и консерви например. Но пък когато заминавам някъде, дори и за една нощ взимам най-необходимите лекарства за детето, необходими за неща първа помощ. С две думи, подготвям се за реалните опасности, като вдигане на Т, а не за евентуална ядрена война или земетресение. Това не означава, че не мисля за опасността от земетресение  Или няма да се подготвям за наводнение при положение, че около мен няма река. Това за мен е реална преценка на ситуациите, другото вече е параноя, защото ако тръгнем да се замисляме в какво бедствие е възможно да попаднем ще попаднем точно в това, което не очакваме.
Мисля, че поизместихме темата на Буболина