Като малка много често, да. Но е било по-скоро приятно, без змии и други подобни. През цялото време съм заета да се удивлявам колко било просто и как всеки може, но му трябва малко само, как не съм се сетила досега и т.н. Летя и се удивлявам, това е. Един път с подобно усещане, в същата точка от тялото, се прехвърлих от едно място на друго. Сигурно е символ на нещо, но досега не съм виждала да е свързано с конкретни ситуации от ежедневието...
Интересно ми е какво изпитваш като летиш. В смисъл - ти предполагам нямаш крила, като на птица, например, осъзнаваш ли точно как го правиш? При мен е едно особено усещане в центъра на тялото и е много силно, защото и в будно състояние мога да го възпроизведа, просто като помисля за него. Без да политна, разбира се
Е, не винаги ме преследват змии и кучета и добре че е така, иначе да съм спряла да спя направо . Наскоро доста често сънувам, че летя, тая нощ летях на плажа в Росток, предната пък в къщата на баба ми. А чувството и при мене е някъде точно в центъра на тялото и правенето на завои е много лесно, сякаш само леко се накланям за да завия или пък се изпъвам за да увелича скоростта. Обаче още не съм усвоила спирането, все имам чувството че ще се забия нейде.
И аз мога да възпроизведа чувството наяве, но винаги се спирам. Май шубето ме хваща
А за кучетата и змиите мога да дам обяснение - и от двете имам панически страх. Но в съня ми винаги има и затворена врата, което направо ме кара да съм на тръни понякога ...