БЕБЕТА ЮНИ - 15

Здравейте!
Благодаря на Мадона за новата темичка 
Много интересна тема захванахте .Мен обаче по това колко дълго сме женени с мъжа ми май всички(дотук) ме биете-няма и 2 месеца-на 05.12.2007.На тази дата правехме и 3години и 8месеца откакто сме заедно!

И аз да се включа в темата. Ние с моето момче се познаваме от цял един живот. Имаме разлика от пет дни. Той е роден на 15.05.1980 година, а аз на 20.05.1980 година. Ходили сме в една и съща ясла, а после и на градина и на училище. След това и двамата учихме Висше в Шумен, но той е военен и много не сме се засичали. Преди три години се завърнах в Разград за около месец, но останах завинаги. След половин година вече бях бременна и се оженихме. И макар че така се случи с бебетата никога не бих съжалила и дори и за миг. През Юли ще празнуваме нашата втора годишнина. Мисля че ви водя! 

Мадона, благодаря за темичката. Ама и аз съм голяма забравана. 

Здравейте и от мен!!
Направо сте невероятни с писането. Днес докато се наканя да пиша (мн работа) и вече 5 страници и новата тема:).
Да се включа и аз за таткото - заено сме от 6 години - без брак, но май за сега и нямаме намерение и ние като вас, Кори. Май аз станах по-рано готова от него за дете (май е нормално), но като го приобщих към идеята, нещата станаха мн бързо, та не знам дали е вярвал, че ще стане така бързо и май е още малко объркан. Но започва да свиква...
Сетих се и нещо за имената, което забражих или не остана време да споделя: Замисля ли ли сте се как звучи името и дали ще може датето да си го казва?
Майка ми (преди да се родя) се чудила дали да съм Ясена или Явора и си казала, че по-добре да съм Ясена, че ако не може да казва р и как ще казва Яволла. А аз не съм можела да казвам с и съм казвала Яшена. След това сестра ми като се раждаше пак дилема как да се казва и майка ми решева - без р, без с. Кръщават я Калина, а тя милата и сега ме може мн добре да казва л и става Кауина.
Ох, мн изписах...
Лек ден, а аз да се връщам към моите филес да го работя

Чудна темичка, благодаря  !

С нашия тати се запозахме преди 4.5 години, аз бях на 20 и от тогава сме си заедно, официално се оженихме на 01.07.2007.
Смешното е, че се запознахме в интернет, в сайт за запознанства...  , това някой да ми го беше разказвал преди, никога не бих го повярвала 
Направихме си среща на сляпо, наполовина на сляпо де, защото аз нямах снимка в профила си и той до последно се чудил какво ли същество ще му се яви насреща 
Аз пък до последно не бях сигурна, че снимката от профила е истинска, така де, много чудно ми се виждаше такъв меко, ама много меко казано симпатичен човек да стигне до там да си търси половинка в интернет...
И така, видяхме се, харесахме се, по скоро и той ме хареса, защото аз вече си го бях заплюла     

Иначе за бебчо - винаги той е бил основната движеща сила по въпроса - отдавна много искаше да имаме детенце, но аз все отлагах, поне да си завърша бакалавърската степен, даже 1 година след сватбата се пазихме.
И все си говорихме как понеже и двамата сме раци ще вземем най-накрая да си родим и едно раченце мъничко  поне да сме отбор 

И така бебчо стана от първия месец, в който спряхме да се пазим, с термин 30.06 - рачко осмокрачко, ако не реши да подранява.
Но така или  иначе, да живичко и здравичко  , ще ни е подарък за втората годишнина.
 

Да се включа и аз. Нашето дете стана така неочаквано от мн пазене , защото бяхме сгодени от 6 месеца. Добре си живеехме самички. А сега е още по хубаво. Макар че ангажиментите станаха по големи да мислим за ремонт на дома, за градини, за новото бебе, за работа.

Мими Лео, и вие ли сте интернетски, ще умра!     

Чак сега видях поста ти и на другите мамчета след теб 

Ние с таткото се познаваме от 2001 г., но сме двойка от 2006, а се оженихме септември 2007 г. Не сме от най-старите двойки, но какво да се прави... Бебето стана абсолютно случайно, и то в момент, в който уж се въздържахме, защото аз нещо май имах уринарна инфекция някаква и все нещо ме сърбеше и щипеше...
После се майтапех, че аз съм втората жена в света, заченала непорочно...  

Тази тема също много ми харесва. Мога и по другата за бебешките покупки да давам ъкъл, но пък и тя може да почака. Да знаете, еч си имам готов списък с нещата за бебето след раждането, в болницата и вкъщи, както и за майката за болницата в word формат - мога да го пейстна по някое време и тъкм оповече въпроси за марки, видове и т.н. ще се заформят.

Ние с таткото се запознахме преди 4 години и половина, естествено във връзка с работата ми, къде дрягаде бих могла да се срещна с нов човек с това работно време дето го имах. (Оказа се, че трябвало да съм го виждала преди, ама аз не бях, чак месеци след това взех ад се присещам за това и онова.) Дори не беше по мой проект, но се запознахме, на следващия ден пак се видяхме на рабата, на следващия си пратихме по 3 sms-а, а на следващата вечер излязохме на среща в 12 в полунощ, откарахме го до 5 сутринта по кафенета и разходки, имахме толкова много неща да си кажем, все едно винаги сме били приятели, а не сме се виждали самчо от известно време. Дръжте се, от следващата нощ той заживя с мен и оттогава сме заедно. От следващия месец ме заврънка да се женим - бил ми бил последното гадже в живота, щяла съм да бъда майката на неговите деца и т.н. Ако ме попитал дали ще се омъжа за него, какво съм щяла да кажа -  , да ме попита и ще разбере. попита ме 5 месеца по-късно на коледа в едни преспи сняг, на коляно, с пръстен в ръка и казах да. но понеже беше зима, а и решихме сами да си поемем сватбата, трябваше ни време да посъберем пари, се оженихме на 30 януари 2004 (вчера имахме годишнина 4 години  ), един петък, само в присъствието на кумовете, пихме по 1 кафе заедно и после всеки си отиде на работа. 6 месеца по-късно си направихме вече сватба с гости, рокля, торта и всичко по реда си. Бяхме започнали да се стараем за рода 2 месеца по-рано, та от втория месец се оказа, че опитът е успешен. Това беше опитът с първото дете.

За второто доста почаках господинът да се настрои - чакай да минат 2 години от операцията, ама чакай да дойде лятото, ама чакай да дойде отпуската и т.н. то пък и не се получи от първите няколко пъти, депресирах се, но стана!

Охх, и само да добавя - благодаря за отговорите по въпросите за шишетата и кърмата - нещо бях изпаднала в паника - извинявам се. Добре че има по-опитни мами да разпръскват спокойствие наоколо 
Иначе преди малко разбрах, че МОЖЕ БИ в новия ни апартамент, който чакаме от есента на 2006 г. и в който се очаква да се нанесем до есента тази година, първата зима няма да има парно и топла вода!!!
Ейй, побеснях! Какво ще правим с малко дете на проточен бойлер и печки не знам! Да седим под наем също не ми се иска - апартамента е двустаен и не е много подходящ. Свекърите преложиха да идем у тях да гледаме бебето или да се сменим - ние у тях, а те в новия студен апартамент, но никой от тези варианти не ми харесва.
Ще си седим под наем и това е, а докато тръгне детето на ясла - може и да сме се преместили....

ЗДравейте мами!
Мадона благодарим за теми4ката!

А относно таткото.Запознахме се в работата преди 5 години.От 3 вече живеем заедно.И въпреки огромната ни възрастова разлика(май по-добре да замълча,че ще ви втрещя всички ) много се обичаме.Той от самото начало много искаше дете,но аз се дърпах,защото имах амбиции за кариера .Сега съм щастлива,че предприехме такова решение и се надявам през юни да прегърнем нашето дете-резултат от нашата любов.

Днес се обадих на Д-р Марков и  има свободни часове чак за 10.03 ...а така ми се искаше да е по-рано....ама и аз съм една шматка! Всичко в последния момет.Отивам да изпия един фреш

Бубачко, спокойно, де! Ами ние дето не сме били гледани на парно и течаща топла вода и ние хора сме станали. В нашия блок и до ден днешен няма топла вода, не стигала мощност на централата, и сме си на бойлер, и малко дете изгледахме, да ни е жив и здрав бойлера, още 1 ще отгледаме. В сградата има парно от няколко години, но ние сме с изключени радиатори, защото се оказа, че с радиатори, по-късно с печки духалки, а от тази зима и с климатик, пак ни е по-изгодно в сравнение с парно.

Ти по-добре не се притеснявай за това, ами за това, че ако ви е нова сградата, може да ви е доста влажно в началото... тогава вече е проблем.

Недейтака Бубачко. В бургас си караме без парно с печки, първата зима беше най лесно защото детето не ходеше а родиатора вършеше страхотна работа за сушенето на дрехите.   

Мадона, благодаря за новата темичка! Желая ти бързо оздравяване!  

Валентина и Кори, на вас благодаря за комплиментите!   Валентина, ти за пореден път ми потвърждаваш тезата, че приличам на мъжка мама! Ще видим и самимами какво ще каже по въпроса, а пък най-накрая 2Д-то ще си каже последната дума, дет се вика Но, иначе, твоята свекърва те е хванала за опитно зайче с тези бабини методи, беше ми много смешно да чета  

За хапването през нощта, мога да кажа, че рядко ми се случва, но то е само, когато си лягам късно, примерно в 2ч. Просто като не спи, организма си работи и иска храна. И ако не ям, не мога да заспя после, стомаха ми е много сърдит. Хапвам и така заспивам блаженно (до след 30 мин, когато ставам пък да ходя до тоалетната   ).

margarete, случката с повръщането пред Биг боса е неприятна, но пък наистина е смешна. Може би трябва да питаш доктора си защо не ти понасят таблетките.

А пък за запознаването с мъжа ми мога цял роман да изпиша... Но, ще ви го спестя   Само знам, че той е най-готиният човек, който познавам! Имах много високи изисквания, а той дори ги надмина! Какво повече да кажа?   А, да, ще кажа само, че заради него напуснах любимата ми България... Все пак - любовта преди всичко, трябваше да жертвам нещо!

Бубачко, аз бих ти препоръчала курс за Бъдещи родители или Подготовка за раждането (не знам точно как им казват в БГ), но там би трябвало да обясняват всичко - от проблеми по време на бременността, до всякакви съвети как се гледа и кърми новородено бебе. В "Часът на мама", някъде в първите опредавания още, много често канеха една жена, която води такъв курс в София. Канеха й нейни "възпитанички". Всички бяха страшно доволни от курса й. Позаинтересувай се и ако имаш време, бих ти препоръчала да се запишеш, това важи и за всички други новобранки (аз съм в същия кюп). Аз лично се записах тук на такъв и чакам с нетърпение да започне през Март.

При нас вси4ко запо4на много по детски аз бях само на 12г. а тои на 18г. тогава имахме от онези детинските връзки,но той още тогава ми каза 4е аз съм неговата жена   После той влезе в казармата и пътищата ни се разделиха за около 5-6 г. за да се пресекат отново когато завър6их у4илище.По4ти веднага заживяхме заедно,живеем без брак и до сега  не 4е сме против ама и не смятаме 4е това променя нещата.Година по-късно се появи дъщеря ни и макар да се слу4и безразсъдно рано никога не сам съжалявала(не за детето а за времето).Тази година тя ще е първокластни4ка, и за това решихме и аз да съм си в къщи да и помагам докато се грижа за брат4ето и