Бебето не се получава-много ми е тежко. Вие как се справяте?

Публикувана: 31 ян. 2008, 14:30 ч.
Последно мнение: 13 март 2008, 16:43 ч.

8 816
70

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са препоръките за справяне с чакането на бременност?
Какви са препоръките за справяне със стреса и отчаянието по време на очакване на бременност?
Какви са препоръките за подготовка преди бременност?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са препоръките за справяне с чакането на бременност?
  
  Препоръките за справяне с чакането на бременност включват самодисциплина, търпение и психическа подготовка. Мнозина съветват да се заемете с дейности, които ще ви отвлекат, да не се стресирате и да не превръщате чакането в трагедия. Освен това е препоръчително да планирате контакти във фертилните дни и да избягвате стреса, като вземете предвид и психиката на половинката. Също така е важно да приемате фолиева киселина и да се консултирате със специалист след година неуспешни опити.
- Какви са препоръките за справяне със стреса и отчаянието по време на очакване на бременност?
  
  За да се справите със стреса и отчаянието по време на очакване на бременност, важно е да намерите занимание, което ще разсее ума ви и да не позволявате чакането да се превърне във фикс идея. Препоръчително е също така да избягвате самообвиненията и самонараняването, да споделяте чувствата си с любимия човек и да вярвате, че скоро ще станете родители. Освен това е важно да избягвате прекомерното мислене за негативни резултати и да търсите подкрепа от други, които са преминали през подобни преживявания.
- Какви са препоръките за подготовка преди бременност?
  
  Препоръките за подготовка преди бременност включват планиране на контакти във фертилните дни, приемане на фолиева киселина, консултация със специалист след една година неуспешни опити и избягване на стреса. Освен това е важно да поддържате психическа готовност, като избягвате самообвиненията и самоизмъчването и търсите подкрепа от близките.

# 60 10 март 2008, 10:32 ч.

Магито, 30 години въобще не е 100! Да не говорим, че в границите на нормалните очаквания е бременност да настъпи в рамките на една година от началото на опитите... Така че въобще не виждам повод за драматизиране след само два месеца секс без предпазни средства...
За какво ти е това да ревеш като ти дойде и т.н.? Помага ли нещо?
Откровено казано мисля, че подходът ти не е правилен. Натоварваш се напълно излишно. Забременяването е Божа работа. Разбира се, всички, които пишем в "Искам бебе", искаме да се случи. Кога ще стане е в Божиите ръце. Успокой се... и късмет!

Виж целия пост

puh golqm

# 61 10 март 2008, 10:34 ч.

Eто и от мен нещо, мили момичета. Видях двете чертички на 18-я цикъл от опитите ни. Мога да кажа, че при не повече от 4 е пропусната овулацията. Здрави сме и двамата, моите кръвни и хормонални изследвания са добри(само не ми беше мерен прогестерона, а за ЛХ се довериха на температурните графики), мисля си имах редовна овулация, която да е варирала с ден-2-3 най-много. Идеална спермограма (2 броя).

Не ви казвам да си заровите главите в пясъка, напротив - правете си изследванията, но ВЯРВАЙТЕ, че ще дойде вашият ден. Напоследък правех всичко възможно, за да не вярвам и онзи отгоре реши да ме вкара в правия път.

Ще се моля за всички Praynig

Виж целия пост

Invisible

# 62 10 март 2008, 10:54 ч.

maigto не се отчайвай, това са само 2 опита.....при нас също този месец е втори опит и съм почти сигурна че няма да е станало, но не се отчайвайм даже първия месец повече се ядосах като ми дойде, сега съм доста по-спокйна, пия си фолиевата киселина и продължаваме с опитите Hug

адски много искам бебе, аз доста време чаках мъжа ми да го поиска...но всичко с времето си, ще стане рано или късно bouquet

Стискам ти палци, както и на всички които още чакат двете чертички Praynig

Виж целия пост

maiapetrova

# 63 11 март 2008, 14:59 ч.

Недейте така бе един, два, пет месеца ..година не са много ще имаме бебета само малко търпение Hug

Виж целия пост

Zoq

# 64 12 март 2008, 17:22 ч.

Момичета,няма място за отчаяние,тъй като 2 или3 месеца са много малко време ,за да си мислите че не можете за забременеете.Не насаждайте в главите си подобни мисли,защото те могат да бъдат една от причините да не стане бебенцето.Казвам от опит,че подобни мисли могат единствено да ви накарат да изпаднете в стресово състояние или по-зле-в депресия,защото знаете,че самовнушението може да бъде и приятел и враг Peace

Аз не можех да забременея 7 години,благодарение на подобни мисли и стресови състояния...знам много добре как ви изглежда всичко точно в този момент и как всеки месец ви се плаче след като видите,че ви е дошъл цикъла,знам и за това ви моля не мислете негативно Confused

Усмихнете се и спрете да мислите че не можете,мислете,че в най скоро време това ще се случи,просто моментът не е дошъл Hug

Оттърсете се от тези негативни мисли,постарайте се да превърнете тялото си в най доброто местенце за вашето бебе,мислете само за хубави неща и всичко ще бъде наред bouquet

Пожелавам ви всичко най-хубаво от все сърце... Hug

Виж целия пост

jenichka_87

# 65 12 март 2008, 23:07 ч.

Zoq, сигурна съм, че всичко, което казваш е вярно Simple Smile

Аз не че съм чакала толкова много - става вече близо 6 месеца Simple Smile

Първите 2 месеца приемах нещата много тежко. Сега обаче такъв оптимизъм ме е завладял. Всеки път като ми дойде с усмивка си казвам: "Миличка, чака те още един секс-месец" Simple Smile

Зная, че бебето няма къде да ми избяга Simple Smile

Виж целия пост

Jennie

# 66 13 март 2008, 05:16 ч.

Всеки човек е различен и е нормално да гледаме на едни и същи неща от живота по различен начин! И всеки има свои собствени механизми, заучени във времето, за справяне с проблемите! Wink

А и факторите, които определят нашия мироглед и се разпореждат с емоциите ни, са толкова комплицирани и многобройни.

Истина е обаче, че повечето от нас, дори да не го осъзнаваме напълно, преживяваме самотната чертичка като загуба независимо на кой опит след старта сме. Изключително важно е в подобен момент да споделяме с хора, които са съпричастни с проблема ни. Трябва ни някой, който да ни напомни, че отрицателният тест не е загуба, той просто този път не е печалба!

На мен ми беше първи опит и някак си ми се искаше да стане! Не съм притеснена от факта, че не стана от първия път нито съм го изживяла драматично. Смятам се за много спокоен човек и оптимист на първо място, но да си призная, ми е тъжно по емоциите, които вложих точно в този първи опит. Wink

Виж целия пост

antoshka1101

# 67 13 март 2008, 09:23 ч.

Jennie, това е истина. Емоциите от първия (неуспешен за жалост) опит няма да ги забравя никога. Надеждата, чакането, тръпката,, разочарованието...Дано да изживеем и 9-месечни емоции, които ще са още по-хубави...стискам палци за това. Praynig

Виж целия пост

maigto

# 68 13 март 2008, 14:05 ч.

Jennie, много хубаво си го написала.
Аз също се опитвам да съм оптимистично настроена, но понякога ме обхващат едни такива настроения. В едно от тях пуснах темичката. Сега вече са минали три опита, предстои четвърти и аз много се надявам той да е последен и да се похваля! Simple Smile

Стискам палци на всички вас! Hug

Виж целия пост

Zoq

# 69 13 март 2008, 15:48 ч.

Искрено се надявам и се моля в най скоро време всички да се сдобият с по 1 или2 бебчета,пожелавам ви го от сърце Hug

От доста време не съм писала тук и целта ми беше да ви вдъхна надежда и оптимизъм а не да обидя някого Peace

Истина е че всеки го преживява по различен начин,но задълбочиш ли се в мисли за това че не става,разочарованието е още по голямо!!!
Надява се да не съм обидила никого,желая ви успех Peace

Ще се моля и ще се надявам заедно с вас bouquet

Виж целия пост