За госпожите в ДГ???

Така, понеже виждам че,темата се е отклонила от моята цел ще направя някой уточнения.
Като пуснах темата исках да видя дали е практика в ДГ родителите да нямат преки контакти с госпожите.
Не съм имала за цел да обиждам госпожите,да отричам тяхната ерудиция,нито някога съм си помисляла да ги третирам като слуги.Винаги съм се отнасяла със уважение към тях и никъде не съм ги нарекла "лелки".
Но, не ми се вижда нормално да контактувам със тях по домофон...
Не казвам че, като цялостно отношение не съм доволна от тях,напротив виждам че,синът ми ходи с желание,спокоен е и съм доволна.НО,пак повтарям че,ми липсва контакта с тях,защото както беше казала една от мамите,познавам си производството и от там идва моето притеснение.

Да, аз отговорих на въпроса, при нас е така както съм описала.
Не съм чула в Бургас да има градина, в която не пускат родителите, или викат децата по домофон или нещо подобно. За мен това е ненормално, и не мога да разбера причината, поради която се прави.

Именно

Ние я взимаме обикновено последна  към 18 ч. и понеже госпожата няма други деца, за които да се грижи, си говорим повечко, но когато сме я взимали няколко пъти към 16.30-17 ч., няма никакво време, само ни я прадават (при нас задължително госпожата предава детето на родителя) и тича обратно при другите.

Разговарям всеки ден с госпожите - разменяме понякога две-три думи, понякога отделят повече време /особено ако младежа е вилнял и се е държал не както трябва/. Доволна съм, че се води разговор, в който търсим начина за отстраняване на проблемното поведение, а не ме карат да се чувствам като майка на диване 
Просто сме случили на госпожи.

Всеки ден като го оставям или вземам имам възможност да разменя няколко думи.

Не ми се е случвало да искам определено време за по-дълъг разговор, но те са дали сигнал, че са на линия винаги когато имаме питания.

За предаването и при нас е с домофон, отварят отгоре вратата, аз си го оправям долу и го пращам по стълбите, понякога се качвам с него за да поздравя.
Все пак да видя учителката и за едно добро утро.

Вечер вземането е същото след обаждане на домофона.
И детето си слиза, ако искам и аз се качвам, ако имам да питам нещо.
Учителките не винаги са на вратата и на мен това ми се струва нормално, защото все пак 20-те малчугана горе трябва да са под око.

Списък с кой може да го взема има и при нас. Досега не съм пращала непознат да го взема, а в началото докато научат кой какъв се обаждах предварително да кажа, че някой друг ще го вземе.

Нямам забележки към системата им, досега не съм се сблъскала с проблем.

При Габриела сред учителките има както госпожи, така и госпожици. Когато не бързам, мога да си говоря с учителките за това как е минал денят. Понякога си говоря и с други госпожи - майки, които прибират децата си по същото време.
Децата могат да си тръгнат само с родителите или с хора, които учителките познават и които са упълномощени (с декларация) да прибират децата.

Не можах да разбера какво имате предвид под"няколко думи"
Това включва ли"добро утро" и "приятен ден"?
Защото ако е така ,аз говоря по два пъти на ден с госпожите.
Единия път е сутрин ,когато аз се обаждам по телефона и казвам"Добро утро!Детето ми се качва!Благодаря Ви и приятен ден.".
От отсрещната страна също следва отговор........
Та мисълта ми е ,че ако и това включвате като разговор между родител- възпитател ,то аз явно съм сбъркала и съм дала погрешен вот.
Според мен обаче това по никакъв начин не ми помага да разбера как е преминал един ден,една седмица от живота на моето дете.

Всеки ден си говорим и с двете. Не само как е как е минал денят,а и  за странични неща. Ние си водим до групата и си взимаме детето, дори и ако е на втория етаж.

Разговарям с тях всеки ден-всъщност те сами казват какво са правили през деня,как се е държала дъщеря ми-последното-когато се е случило нещо нетипично за нея.Ако ме интересува нещо конкретно-питам,до момента не съм оставала без изчерпателен отговор.

И в градината на децата ми има домофонна уредба. На втория етаж, където са стаите на сина ми и на дъщеря ми, почти не съм се качвала. Но сутрин често госпожата чака децата във фоайето и докато сестрата ги преглежда, мога да я разпитвам колкото и за каквото си искам. Винаги са ме информирали охотно, но с течение на времето прецених, че няма никакъв смисъл да искам отчет за това какво правят по цял ден, ядат ли, играят ли и т.н. Децата ми сами ми разказват всичко, госпожата идва специално за разговор единствено, ако има проблем или някакво съобщение за събитие в градината. Ако детето няма проблеми, не виждам смисъл всеки ден да ме информират, че всичко е наред, че се храни, спи, учи и играе. То е ясно, че се развива, на откритите уроци в края на годината виждаме какво знаят децата, вкъщи също споделят.

абсолютно,всеки ден разговарям с тях и сутрин и следобед!!!

baibibi, принципно съм съгласна с теб, но все пак при нас става дума за деца от първа група, някои от които все още плачат, докато ги водят родителите. Съвършено неправилно е. А и виждам, че в повечето градини не е такова положението.

Има ли някаква разумна причина да не се допускат родителите до помещенията с деца?
Все пак е добре да си заведат ( и вземат) детето именно от там и да разменят няколко думи с учителката.
Освен това могат да видят атмосферата в стаята. Мисля, че това е важно за всеки родител.

Не, не е нормално. Именно тази ограничена комуникация беше една от причините да се откажа от услугите на държавните детски градини. Вярно е, че до голяма степен нещата са и въпрос на желание/организация, но все пак наистина е трудно учителката да отдели 5, 15 или 20 минути за разговор при положение, че в стаята остават на самотек или с една лелка още 20 деца.
В същото време не мога да си представя да живея в неведение относно ежедневието на децата ми, поне не на този етап. Синът ми не споделя много, особено ако има проблеми - има неща, които научавам седмици и месеци по-късно. Дъщеря ми бърбори много, но все още не става много ясно какво точно иска да каже. Затова за мен е много важна "обратната връзка" - при положение, че децата не прекарват деня си с мен, а с други хора, то аз искам да съм информирана за всичко, както и да имам възможност да изкажа мнение и то да бъде взето под внимание, когато се налага.

В момента са в частна градина - не мога да кажа, че няма проблеми и че от всичко съм доволна, но поне в това отношение нещата са изчистени. Мога да говоря, колкото време е нужно, с когото е нужно, както лично, така и по телефона, в присъствието на детето или в негово отстъствие - според случая. Мога да остана известно време да "усетя" обстановката, особено, когато са навън децата, мога да надничам, мога да изчакам децата да се съблекат и събуят и да си пожелаем "приятен ден" на топло в коридора и без някой да бърза и да нервничи. И това е нормалното за мен.

Ние говорим всеки ден с госпожите - или сутрин или следобяд като я взимаме.