Хиперфагия - булимия без повръщане

 

Това е ужасно, наистина... Ако искаш, пиши на ЛС.

http://www.apicsbg.com/index.php?pid=17
http://gotvarstvo.georgievi.net/a/article_72

Понеже не съм на ти с техниката, кажете ми дали се отварят файловете, моля.

Отварят се. 

Темата е много полезна и съвсем на място! Браво!   

Момичета, внимавайте!

Аз да си продължа писането от вчера...Сетих се още нещо, докато четох материалите.

След като приложих РХ , забременях , но не напълнях така както първата бременност. Казаха ми, че е резултат от здравословното хранене / 6-7 месеца/.
 След като родих, обаче , отново постепенно и неусетно напълнях и тръгнах отново към 75-те кг. Това беше миналото лято. Отново се изплаших и си поставих за цел да сваля 5, после още 5 кг и т.н.
Сега прочетох, че тези редувания в теглото също са болестно състояние....
Вече 9 месеца се храня здравословно, като отвреме - навреме прилагам разтоварващи режими и мисля никога повече да не повтарям грешките си.

Също така вече 4 месеца спортувам. 2 пъти седмично комбинирана гимнастика в зала , през останалото време велоергометър у дома.  Това е спасението! Повярвайте.  

http://ed.dir.bg/_wm/basic/?df=82627
Също информация по темата

Аз мисля, че даже и повече.
Само като погледнеш колко жени само в този форум са "пристрастени" към диетите, което само по себе си е симптом за проблем с храненето.
Не изключвам себе си, разбира се, но за себе си съм го приела и се боря както мога.

 _Elora_ , мисля, че има разлика между здравословно, балансирано хранене и диета.

Тук има няколко "диети", които са абсолютно здравословен режим на хранене / няма да ги изброявам/  и  истински "диети" - направо глад. Вторите са опасните.

Много е важно да не се прекалява нито с храна, нито с диети.

Под "пристрастени към диети" нямам предвид хора, които задължително избират винаги лош начин на хранене, а такива, които постоянно и само за това мисля и говорят.

На думи и децата знаят това

Е, сега..... Аз се опитах да обясня/да помогна ,ако мога/, пък вие както си решите.
Всичко става в ума. Може би не съм била най-тежкият вариант.
Както и да е....Аз за себе си намерих оптималния вариант.

Пожелавам същото и на вас!

Сати,   поздравляния, че си открила своята златна среда 

Поздравления за Сати!Вярно е ,че това са състояния които са отключени от  стрес и силни емоции.Знам,как се получи при мен,но незнам как да се справя сега?

на мен също ми е много трудно да намеря някакво средно полужение(хем да съм сита,хем отслабвам).опитвам се постоянно,но без голям успех.винаги съм си била по-закръглена,но сега вече не се понасям.за последната година качих 20кг. без да разбера как стана-направо ужас
на 20 години съм,159см. и ако някои има идея как да се спражя с този мои проблем ще сам много благодарна да го сподели 

И аз съм си мислила по въпроса,че съм зависима от храната...Като се сетя какви количества храна съм поглъщала и не мога да го повярвам...можех и си редувах,сладко,после соленки,после я пак малко сладко..ден,нощ..нямах спирка...На мен ми помогна Нисковъгл.режим + малко повече мазнини,но никога не съм се уливала с тях...и спорта.Отдавна го нямам този проблем,вече се храня много здравословно,спортувам всеки ден.Не купувам нищо,което би ми попречило,не ям в колата сладките десертчета..На мен ми помогна може би..едно семейство при което работя. Не съм им споделяла как "подържам"сланините си,но те с примера си на живот всякаш пробудиха в мен една нова Аз.  Сега съм много мотивирана,много чета по въпроса,абонирала съм се за списания с насоченост към 100% здравословен начин на живот,като поотслабнах,започнах да си купувам хубави спортни екипи,взех си карта за фитнес,там също плувам и ходя на класове по Пилатес,Йога,Power flex,Power sculpt,когато за каквото имам време.Моят съвет е: Не си стойте в къщи,хладилника има магнетично привличане!Само началото е трудно,след 1 седмица става по-лесно..спортувайте кой каквото може..Изхвърлете всичко от хладилника,което не е за вас! Мъжете се приспособяват бързо...не ги мислете толкова! Най големият ми успех е,че след 18 год, брак,вкарах мъжът ми в залата..а беше на прага на алкохолизма...Сега не пие,спортува с мен,или сам...спазва хранителен режим,отслабна,накупи си спортни дрешки,направо не мога да повярвам...много му се радвам!Като знам какво чудо беше...Направете сами промените,не ви трябват "специалисти", водете си дневник,какво сте яли днес,и какво сте спортували,или поне разходка,бързо ходене..кой каквото може..И не бързайте..тялото е благодарно, резултатите ще дойдат..Аз имам да свалям още около 8 кг, не съм в перфектна форма,но съм много доволна.Бях стигнала 76,сега съм 64.Успех ви желая,помислете си,4е ако започнете СЕГА,след 2-3 месеца ще сте съвсем друга жена...точно за разгара на лятото...

Намерил ли е някой от Вас сили да се справи с тази зависимост?Пишете как сте успели,за да вдъхнете кураж ?

*

май съм в отбора, както гледам и 4ета! ама пусто оби4ам да ям и да готвя! наистина правя усилия, ама после някак затварям вътрешното съзнание и се натъпквам до отказ!как не мога да устоя!

Преди време случайно попаднах на тази статия и си я записах. Ще я пусна цялата. За съжаление нямаше автор, иначе бих написала името й.
Ето я:
Хиперфагията
Всички знаем по нещо за хранителните смущения анорексия и булимия. Въпреки научността на тези понятия, повечето хора знаят какво значат те. По-малко известно е едно друго подобно смущение и разните му форми - хиперфагия. И аз не знаех. Беше ми обяснено най-просто - това е булимия без повръщането. Тоест прекомерно хранене, провокирано не от глада и инстинкта за оцеляване, а от безброй други причини, повечето от тях психически и емоционални. Това е една история за прекалено чувственото хранене или прекаленото чувствено хранене.

В тази житейска картина няма нищо особено и необикновено. Няма нищо, което на пръв поглед да се посочи като първопричина за моята пристрастеност към храната. Чувствам се неудобно от това, защото знам, че има хора с много по-големи проблеми и предизвикателства. Но също така съм уверена, че моят порок и зависимост - храната - е много разпространен, но не се възприема като такъв. Всеки малко или много има чувствено отношение към храната, храненето отдавна е семеен и обществен ритуал, то отдавна не само задоволява чувството на глад. Е, какво толкова, обичаш да си хапваш, кой не обича, ще каже някоя слаба и красива приятелка, която се сеща да яде само когато й е прилошало от глад. Дали е само това?

Не е. Е, добре. Признавам. Зависима съм. От храната. Ето какво е тя за мен:

Неотменимата утеха, сигурното хубаво нещо, което е на ръка разстояние, готово по всяко време, на всяко място, във всяка форма, без уговорки, без условия, да ми достави удоволствие - лично, телесно, физическо, плътско.
Просто я обичам, храната. Тя ми дава вярност и лоялност. Не ме изоставя, не ме отрича, не ме отблъсква, напротив, и тя ме търси - от витрините, списанията, екрана, на всяка крачка - и тя ми се предлага в най-добрата си форма.
Оказва се, че тя е най-лесната награда за всеки ден.