Гастрален пръстен за отслабване

Вече се освободих от домашните задължения и мога да продължа. Първата вечер вдигнах малко температура 37,5, но казаха, че това е нормално, да не се притеснявам и че така ще бъде докато ми махнат дрена. През нощта не можах да спя много добре, защото цял ден бях спала и вече не ми се спеше, но може да си поискате приспивателно. На другата сутрин  отново имах температура 37,5. Като мина визитацията казаха, че ще ме изпишат до обяд, като преди това ми направиха нови превръзчици на раничките и извадиха дрена - нищо не усетих. Превръзките са такива, че можеш да се къпеш с тях, което и направих щом се прибрах в къщи. Повече не съм вдигала температура и въобще нямам никакви неприятни усещания от операцията. Друтият понеделник ще ми махнат скобичките. Сега за най важното - самия пръстен! Поставен ми е, както вече казах в горната част на стомаха. В момента не е затегнат, оставен е съвсем хлабав. Затягането става като през една мембрана имплантирана подкожно се вкарва течност в самия пръстен, като по този начин се намалява отвора между горното малко стомахче и долната част. Самото затягане ще бъде направено 20 дни след операцията, защото трябва да се даде време на пръстена да се нагласи добре на мястото си, а и да отзвучат всички последствия от операцията, така че в момента при мене е затегнат съвсем малко. Нямам никакво усещане на пръстена, единственото което намирам като разлика е, че ако гълтна по-голяма глътка течност усещането е като при присядане, но бързо свикнах да намалявам глътките. По отношение на храненето - засега съм предимно на течности: вода, сокове, пилешка супа, айрян, кисело и пресно мляко и всичко друго, което се сетя с по-течна консистенция. Всъщност сигурно мога да ям и твърди храни но нямам апетит и като пия непрекъснато вода и сокчета въобще не ми се яде, а нали това е целта. По отношение на затягането: до колкото ми е известно може да се прави многократно според нуждите, както и отпускането му, а самия пръстен може да остане с години в тялото. До колкото съм чела, по света има хора на по 10 години с пръстен. При мене това беше проблема - аз си налагам да отслабна и с доста усилия успявах в продължение на година да сваля много килограми, но след това отново ги качвах и то в повече. А по отношение на индекса - до колкото знам с индекс над 45 не се поставя, защото е рисковано за пациента, има прекалено много подкожна тлъстина и достъпа е затруднен. Знам, че операцията може да се направи и с разрез, именно при още по-пълни хора, но при метода с разрез винаги има по-висок риск. За сега толкоз, ако имате въпроси - питайте, а аз ще ви държа в течение - как вървят килограмите. Успех на всички, които се решат на тази стъпка. Няма нищо страшно. 

Ох, ако знаеш колко мисли бушуват в главата ми. Направо е хаос.  Но засега едно голямо БЛАГОДАРЯ!
И аз като теб след всяка диета - още повече килограми, докато не се докарах до 161 см. 127 кг. Направо убийствени за мен. И не защото бях бременна. Аз през бременността качих два килограма. Аз от преди си бях така. Не можех едни чинии да измия без да ме заболи целия гръбнак. След всяка, дори и малка физическа дейност си почивах, за да мога да продължа. Абе, въобще кошмар. Затова ти казвам, че не изключвам въобще като алтернатива този пръстен. Само че доста ме е страх. Ами ако се наям както аз си знам? Какво ще стане с него? А с мен? Ще се радвам да пишеш и занапред как си.

По отношение на страха. И аз много се страхувах, но преди всичко от самата операция и евентуални усложнения, защото имам увреждане на сърцето, имам операция на митралната клапа на сърцето и въобще не бях сигрна дали ще ме допуснат до операция, но анестезиолога, от когото това зависи, излезе корав мъж и пое риска, мъжът ми също е анестезиолог и присъства на операцията,разбира се без да се намесва , но така бях по-спокойна, от централна реанимация бяха готови с екип за действия по спешност, но както казах СЛАВА БОГУ всичко мина спокойно и безпроблемно. Така, че при моето състояние, аз се навих за тази операция, макар че имаше противопоказания и затова мога спокойно да кажа - няма нищо страшно, за мен това беше най леката операция, през която съм минала. По отношение на яденето и преяждането: имам информация от две дами с пръстени, които ме увериха че просто не е възможно да ядеш много, защото след определен момент започва да боли и повръщаш. Същото ми каза и доцента, така че нямам никакви притеснения относно яденето, още от сега вече не ми се яде. Сутрин ставах гладна, а сега въобще не се сещам и ако не са лекарствата за сърцето, които вземам и заради които трябва да сложа залък, въобще не бих яла. Днес закусих парче сирене с размер на монета от 1 лв., четири-пет глътки ябълков сок и чаша кафе, чувствам се прекрасно лека и нахранена, иде ми да литна!

Браво момиче!
Толкова се радвам че се чувстваш така! Направо настръхнах! 
И аз днес съм на един чай, защото лунувам, но съм гладнаааа..., а довечера направо не знам как ще е?
Мисля си и друго - а с консумацията на алкохол как стои въпроса? Щот аз обичам понякога да пийвам с повод, а понякога и без 

Няма ограничения за консумяция на алкохол по отношение на пръстена, но без газирано т.е. бира. Единствения проблем е, че алкохолът е висококалоричен и при редовна консумация не се получава така желания ефект на отслабване /заради калориите/. Разбира се няма никакъв проблем малко концентрат и чаша вино по някакъв повод, само не бива да се прекалява /заради пустите калории/. Въобще, когато е затегнат пръстена, всички видове течни и полутечни висококалорични храни не бива да се консумират, защото те директно преминават в долната част на стомаха, чувството за ситост липсва, защото малкото стомахче е празно, а калориите напр. от сладолед си се трупат на коремчето и язък за всичко и за паричките вкл.

@ Бадемче, макар и със закъснение- привет в клуба на бандингованите!   
Всичко, което описваш съвпада и с моя постоперативен период, с изключение на това, че първата седмица бях в малко лошо настроение- обезводнена, а може би и с малка "абстиненция" /имало е пъти, в които аха да хапна нещо, но се сещах за дадените пари и гладът ми се изпаряваше  /.
Първият месец бях като напушена, явно съм изработвала ендорфини в излишък...обаче след Нова година ме нападна такъв апетит, че място не можех да си намеря. Е, удържах положението, де. Не знам дали е от това, но съвпадна с предменстуалния ми период, когато всички знаем какво става. 

Иначе сега имам малък проблем с мястото на порта, но всичко заради едната суета и от собствената си глупост.  Два месеца след операцията реших да се мажа с крем против белези, раните бяха зараснали нормално и мислех, че няма да има проблем, ОБАЧЕ...седмица след това на мястото на порта се образува мехур, който се спука и оттогава е една незарастваща и секретираща рана.  А и стана още по-зле когато при всяко движение чувствах адски болки, явно порта беше закачил някой нерв.

С горното не искам да те плаша, просто те предупреждавам да не правиш същата глупост като мен и да се мажеш с кремове, без да се консултираш.

Това е от мен.

Бързо и безпроблемно сваляне! 

На мен не ми стана напълно ясно как точно се вкарва тази течност в пръстена?
През корема ли пак?

Привет, Hakiba!

Това представлява пръстена с порта.



Затягането на пръстена става с вкарване на течност със спринцовка през порта.
Преди това се прави ренген на корема с прием на бариева каша, за да се установи има ли нужда от затягане.
На мен досега не са ми го затягали, тъй като при операцията ми е запълнен почти изцяло, а на ренгена се установи, че не е разместен почти и че едно бъдещо затягане би ми създало само проблеми /невъзможност на поемане на течности и храна/.

Лек ден!   

Благодаря Yogurina, за приемането ми в "клуба на бандингованите". Аз наистина вече съм с пръстен, но все още незатегнат. Вчера ми махнаха скобичките на раничките, а самото затягане ще стане на 10.03. При мене всичко става бавно-бавно, заради проблемите със сърцето. Докторите се презастраховата, чакат да мине време от операцията, всичко да се нормализира, да заздравее, да свикне организма с чуждото тяло и тогава, но аз не бързам, толкова години съм била или дебела, или на диета, или гладна, че мога да почакам още десет дни, но след това край. Започвам нов живот! На всички, които са с много килограми и все още се колебаят - няма нищо, ама наистина нищо страшно в операцията, ако имате пари просто го направете, ако нямате - теглете заем - заслужава си!

От много отдавна съм запалена по идеята,но все си мисля,че е за по-сериозни случаи...
Имам да свалям още 20 кг/10 свалих с много зор/...
Трудно ми е,става адски бавно и вече определено мисля,че нещо съм повредена,защото не е нормално да свалям толкова бавно.
Обаче все пак са 20,не 40-50 кг...
Има мами отслабнали с по 20-30 кг с диети.

Hakiba, за да прецениш дали си за пръстен, трябва да изчислиш мастния си индекс, а не да мислиш колко кг. има да сваляш. Вероятно знаеш как се изчислява, ако не знаеш по-горе е обяснено, а също така е казано и колко горе-долу трябва да бъде за да си подходяща за тази операция. По-важното с което трябва да си наясно е дали ще можеш да запазизиш новото си намалено тегло. Защото предназначението на пръстена е именно този: в продължение на много години, дори за цял живот да не надебеляваш повече, просто защото ядеш много малко. А също така според мене е важно и това, че не си на диета, т.е. можеш да ядеш всичко но много-о-о малко, като по този начин не тормозиш всички наоколо и най-вече себе си. Според мене това са големи предимства, които придобиваш с цената на една лека операция и разбира се доста пари.

Незнам как да си изчисля мастния индекс
Изчислявала съм само ИТТ/индекс телесно тегло/-беше 25

Здравейте отново!
Разбирам, че интересът към темата не е много голям, но това няма значение за мене. Ако някай желае информация, винаги може да попита, а аз мога да разкажа какво се случва с мене междувременно. Двадесетте дни след операцията изминаха и вчера бях в болницата за да ми затегнат пръстена. През тези изминали дни, през които пръстена не беше затегнат, отслабнах 2 кг. просто защото не ми се ядеше толкова, колкото преди. Инак здравословно нямах никакви проблеми, чувствах се абсолютно здрава, както преди операцията. След процедурата вчера, /прави се на гладно/ която включваше пиене на каша и това всъщност ми беше закуската, до края на деня пих малко сок, кафе, пресно мляко и вода, разбира се всичко по много малко и често. Не усещах никакъв глад и след няколко глътки се чувствах препълнена. НИКАКВО ЧУВСТВО ЗА ГЛАД! Това ти дава възможност да не ядеш, а ако все пак хапнеш нещо, то е толкова малко, че въобще не може да се брои за ядене. Големият проблем е в мозъка. Подава ми сигнали, че не съм яла и трябва да хапна, но не усещам глад и не мога да ям. Много особено чувство, предполагам че мозъкът ми скоро ще влезе в час и ще престане да ме измъчва. И така продължавам напред до след месец, когато съм на контролен преглед. Ако до тогава няма интерес към темата мисла да я сваля от форума, няма смисъл да пълна пространството със спам, а ако някой се интересува, ще пиша пак.

Hakiba, изчисли го от тук: http://www.zdravoslovno.com/Calculators.html

Темата е много интересна и полезна!

Аз, откакто родих, съм склонна към напълняване. Мечтая си за момента, когато ще измислят наистина ефективен начин за трайно отслабване!Това е може би вариант.Моля ви, споделяйте!Много ме е страх от упойките, но може и да опитам.

Тук има доста инфо цък Пише, че трябва променят хранителните навици и начина на живот иначе затлъстяването рецидивира.
Значи, пак си трябва спорт, вода и здравословна храна