Гастрален пръстен за отслабване

Момичета, согромен интерес изчетох темата и бих искала да питам има ли разлика между гастралния пръстен и гастропластиката?
Утре ще пиша повече, че сегалягам! 

Да има разлика и то голяма. Мисля, че в сайта на болница Доверие има зададен въпрос какво е гастропластика, можеш да прочетеш там.

здравейте.
преди вече от два месеца си направих операцията т.н гастрален пръстен.Но не в ВМА а в клиниката в Пловдив.Много сам доволна .През повечето време от моя живот се боря да сваля трайно килограмите ,но не успявам.Мисля че този пръстен е решението.За тези дава месеца свалих 16 кг което е доста добре.но знайте че без спорт нищо не става.Аз ходя три пъти на фитнес в седмицата .От 106 кг сега сам 90кг и продължавам.наистина има ефект.побелявам на всички успех.

@elica30, привет!
Пишещите бандинговани се увеличават, това е чудесно.

Аз исках да ви попитам- как ви е мястото на порта?  Днес го загледах и седи една немалка дупка. И при вас и ли е така?  Не че е болка за умиране, но аз каквато съм суетна...

 

здрасти.
При мен всичко е наред нямам почти никакжи белези и раничките са ми затворени напално.Само тази в сердата се вижда.

Здравейте на всички!Много ми е трудно да пиша затова,което преживях ,но ще го направя,за да може всеки да разбере и рисковете на тази операция.Минала година на 5 март влезнах за такава операция във ВМА при до.Василев.Трудно се реших на тази стъпка и то след много проучвания.И още не мога да повярвам,че изобщо съм жива.Това,което научих за този доцент от негови колеги впоследствие е , че е пълен некадърник.Парите,които платих потънаха в нечии джобове - без разписки,без фактури!Целият случай беше определен от доста лекари като криминален,но не ми се занимаваше с адвокати и съдилища - просто бях благодарна ,че съм жива!Този човек успя за 40 мин/колкото трае операцията/ да съсипе живота ми години напред!Със самочувствието на специалист,който е направил само 20-30 такива операции и уверенията , че рискът е само 0,02% той перфорира хранопровода ми.Естествено на другия ден не ме изписаха.Цяла седмица не можаха да открият какво ми има.На 6-7 ден вече се задушавах от това че белият ми дроб беше пълен с вода.Бях дренирана и вкарана по спешност в реанимация с диагноза ,която няма нищо общо с този пръстен.Много моменти от тази седмица ми се губят.Последното , което си спомням е съпругът ми и баща ми,които дойдоха да се сбогуват и след тях лекарят,който бяха извикали да ме спаси.Впоследствие разбрах,че целият състав на ВМА е бил събран на консилиум за това как да ме спасяват.Никой не е искал да поеме риска да ме оперира.Тогава са взели решение да повикат национален консултант.Дължа живота си на доц.Аструков - най-добрия хирург на хранопроводи и републикански консултант.Била съм в толкова тежко състояние,че той не е дал никакви гаранции за живота ми.Все пак имах невероятния късмет не само ,че оживях , а и че целият ми хранопровод е на място.Защото можеше и да го няма и в момента да бъда с дупка на корема , откъдето да се храня и изкарани слюнчени жлези на врата.Събудих се след 5 дневна изкуствена кома в реанимация -разрязана от пъпа до гърдите,от под лявата мишница до средата на гърба/за да почистят белия дроб/,с 15 дрена стърчащи от тялото ми и маркуч зашит за лявата ми ноздра и стигащ чак до дъното на стомаха ми.Изкарах 20 дена в реанимация - това беше най-големият ад в живота ми и дори не знаех какво още ми предстои.Хранеха ме изкуствено със системи - нищо през устата.Наливаха ме венозно с литри антибиотици и лекарства.Всеки ден за превръзка идваше доц.Аструков/той не е от ВМА/ и гръдният хирург,който му беше асистирал.Когато ми махнаха конците ме качиха в отделението по гръдна хирургия , защото имаше конфликт на интереси ,ако трябваше да отида , където трябва - при Василев.На 3 ден операцията ми се отвори от най-обикновенно кихане и съпругът ми се запозна отблизо с червата ми./Малко черен хумор!/Отново последва операция и отново реанимация.Събудих се с още една тръба в гърлото - на обдишващия апарат.Слава Богу,след 20 мин. я изкараха!Не можете да си представите нещо по-страшно от това!Въпреки ,че би трябвало да помага този апарат,ако функцията на белия дроб не е нарушена направо имаш чувството , че се задушаваш опитвайки се да се нагодиш към ритъма на дишане,който той ти налага.
Цялата нощ и следващия ден ги прекарах на морфин,защото болките бяха неописуеми.Изкарах още 7 дена в реанимация.В крайна сметка целият ми престой в болницата се равнява на 3 месеца.3 месеца през които не вкусих храна и вода ,сдобих се с два големи разреза и още петнадесет белега по целия корем от дреновете и разширена лява ноздра..3 месеца,в които преживях толкова болка,колкото не съм имала за целия си живот!3 месеца , в които психиката ми беше тотално разбита!3 месеца бях непрекъснато с придружител в стаята,пропуснах рожденните дни на съпруга и дъщеря си,Великден и Гергьов ден,скъсих живота на близките и на приятелите си с няколко години , заради притесненията.3 месеца,в които не видях нито един път очите на съществото,което ме направи половин човек и ми отне толкова много нито пък на някой от екипа му!/Не че съм изгаряла от желание/.Това беше преди една година.Жива съм!Но не съм здрава!Ходя с еластичен колан , защото получих голяма след оперативна херния,заради която пак някой ден трябва да легна на масата,психиката ми е разбита и няма ден,в който да не си спомня нещо от ужасния ми престой във ВМА,всичко в лявата част ме боли и не мога да кихна или да се изкашлям без да получа чувството ,че нещо вътре в мен ще се скъса.След всичко това ,което написах и преживях наново,само ще кажа , че всъщност не тежах толкова много ,че да се подлагам на тази операция/85 кг.при височина 173см./,но за лекарите и в частност за Василев парите бяха много по-привлекателни от това да ме отпрати , като неотговаряща за тази операция.С това , което написах не искам да отхвърлям напълно ползата от този метод,само искам да разберете за тези "0,02%" риск и след това да решите дали си струва!Аз отслабнах принудително с 20 кг.за тези 3 месеца,но дали си струваха цената?!Мисля , че платих прекалено скъпо!

И още нещо - забравих да спомена това , което ми направи впечатление при плащането на парите за операцията във ВМА.Наистина плащаш парите на фирмата доставчик на пръстена,а кой плаща операцията на болницата и труда на лекарите?Тази операция не е по клинична пътека!Нима го правят благотворително,на добра воля?!Точно затова и десетината лекари , които се грижиха за мен през целият ми престой ми казаха ,че операцията е криминална и трябва да ги съдя!Точно затова бях преведена в реанимация с диагноза , нямаща общо с пръстена - за да се използва клинична пътека за лекуването ми.Иначе нямаше как да стане - те направиха грешката , бяха гузни и нямаше начин аз да плащам за възстановяване от операция,която не е по клинична пътека!

Ужас, направо настръхнах.
Прочетох го и на щерката. Тя каза да ти предам, че ти съчувства.
Аз само едно ще кажа - като чуя думата операция съм сигурна, че е свързана и с много рискове. Човек трябва сам да прецени за себе си иска ли и дали може да ги поеме.
Стискам палци и се моля никое от момичетата, писали във форума и се подложили на тази операция да няма никакви проблеми. Дано всичко е наред.

@ Диди69, наистина си е доста плашещ разказа ти, дано всичко да е приключило дотам и да нямаш повече проблеми /достатъчно си изстрадала/. 
При мен усложненията са една незарастваща от два месеца рана на мястото на порта, която май сама си причиних от мазане с крем против белези  и болка в мястото на порта при ставане, лягане и пр.    Тия дни ще се ходи на преглед.

Иначе вчера при разчистване, попаднах на документите и листовките, които вървят с гастралния банд. Разчетох се и  се , в "Рискове" пишеше, че може и да се получи това, през което си минала- перфорация на стомаха, освен хилядите други чудесии. Но рискове има при всяка операция. Дори пишеше, че са в реда на нещата още няколко последващи операции, ако се наложи.

Явно твоето е било малкия дявол. 
Съжалявам за всичко, през което е трябвало да минеш!   

Лошото е , че никой не те информира коректно за тези рискове , а само гледа как да ти прибере парите.При перфорация на хранопровода много по-често изхода е фатален,отколкото успешен.От една година всеки ,който има някакво медицинско образование ме гледа като чудо.Преди 2 месеца бях в спешната хирургия в Пловдив.Карах много тежък грип с висока температура и непрекъсната кашлица.Никога през живата си не съм била болна.Може да е странно ,но е така.Та покрай този грип установих хернията си.Не подозирах за нея и когато вечерта видях огромната подутина на корема си изпаднах в истерия.Затова и отидох в спешен кабинет.Занесох и епикризата си , която е 3 листа , а само диагнозата е половин.Лекарят ме гледаше все едно вижда ходещ мъртвец и си ми го и каза.Имаше и студенти , които също ме гледаха втрещено.Накрая ме помоли да му оставя епикризата ,защото за такива неща четели само в учебниците.Целият ужас се състои в това, че бях здрава и права ,когато преди една година влезнах във ВМА.Сега съм половин човек с разбита психика,но това не означава , че съм се предала!Като изключим хернията ,която пак ще трябва да оперирам някой ден ,ми се случват все хубави неща и ми се сбъдват най-големите мечти!Е,сигурно съдбата е решила ,че трябва да ме компенсира по някакъв начин! ))

Боже, Боже, Диди какво ти се е случило и през какъв ужас си минала! Искренно ти съчувствам и се надявам никога повече да не ти се случват такива страшни неща. Радвам се за тебе, че вече си добре и сега при тебе са дошли прекрасните неща и мечтите ти се сбъдват. За съжаление, както навсякъде където съм писала, съм предупреждавала, това е операция и риск винаги съществува, макар и 0,2 %, за пострадалия си е 100 %. Така, че всеки, който се е решил трябва добре да прецени. И тука е мястото отново да кажа: избирайте големи болници с много специалисти и техника, защото, ако това се беше случило в някоя малка частна болница в провинцията, без възможностите на ВМИ, просто не ми се мисли, какво би станало.
За мой късмет, а и на другите, които са писали /с пръстените/ ни се е разминало, а и както се вижда ефект от операцията - има. Така, че не бих могла съвсем да я отрека, но ако това което си писала го бях прочела по-рано, не знам дали бих се оперирала, още повече при същия доцент. Но моята операция, която мина перфектно, показва, че лекарят съвсем не е некадърен, още повече, че аз го гледах и на записа, просто не знам какво се е объркало при тебе. Както казваше баба ми, имала глава да пати. Но вече всичко е зад гърба ти, радвай се на живота и семейството си и се опитай да не мислиш за лошото - то вече е минало. Жива си и това е най-важното.

Бадемче,радвам се,че при теб всичко е минало добре.Аз избрах ВМА и този доцент по чужди препоръки и всъщност мисля ,че няма значение къде ще се оперираш , защото всяко стадо си има мърша!Съпругът ми е публична личност и е бил пряко свързан с ВМА и може би и затова избрах тази болница.Гадното в случая е ,че чак след като нещата се объркаха някои от лекарите и началниците във ВМА са казали на съпруга ,че не е трябвало да ходя при Василев.Но след дъжд качулка.Цялата паника покрай моят случай е била именно заради това и за съжаление много се съмнявам , че ако беше някой друг биха му обърнали това внимание.Така , че единственото на което може да се надява българският пациент е да попадне на добри хора.Казвам хора защото според мен е нужно преди да си лекар да си човек.Психическото си оцеляване дължа в голяма степен на д-р Николов от гръдна хирургия , който ми беше и лекуващ лекар от страна на ВМА.Този човек слизаше 3 пъти на ден в реанимация заради мен и не си спестяваше чисто човешкото отношение.Той ми даваше всичко , онова от което се нуждае човек в моето състояние/в реанимация не се допускат придружители/.В това отделение/въпреки луксозния ремонт/ прекарах най-големият си кошмар.Въпреки тежкото си състояние бях единствената в съзнание - около мен непрекъснато пищяха апарати,хора стенеха/залите са общи/,дори човекът в съседното на моето легло почина.Пиша всички тези неща не за да плаша някого , а за да могат преценят желаещите за тази операция , дали това наистина е последното нещо , което могат да направят и дали струва риска.
На теб и всички , които са минали безпроблемно през тази операция пожелавам бързо възстановяване,още по-бързо отслабване  и ново начало!   

Galia G. благодаря на теб и на дъщеря ти за съчувствието!   

е сега ве4е ме шокирахте напълно ,за доверие разбрахме сега и за вма и какво остава да ходим в медлайн пловдив кадето на една пациентка даже не са и вдигали телефона когато е дошло времето да свалят балон и се наложило да ходи в гърция да и го махат за нейна сметка пътни нощувки .ууууфф направо по4вате да ме разобеждавате