Празника на виното и любовта, с усмивка среща МАЙската тайфа!

  Вземайте кафето и чая, момичета!
Ние сме от най-ранобудните днес... А снощи, също като наборите е заспал в 11-30 - смях, борба, приказки разказвахме, лигавщини - накрая и двамата с баща му бяхме заспали - той си бърбореше нещо...  Но си мисля, че при нас проблема е от нослето. Имаше доста сополи, които му каркореха и не можеше да диша - милото. Сложих му капки Виброцил и заспа...

Бибата си я търси дори и през деня, но взех да му я слагам на етажерката - на високо. Даже като му се приспи вдига ръка и вика "БИИБААА". ПРез ноща взе да се буди и като му я дам се успокоява - затова няма да му я махна скоро, ако я няма какво ще правим...
Другото, което съм забелязала е, че ако не му дам биба, започва да си лапа ръцете и тогава ще стане като при bubkata... Предпочитам биба, отколкото ръце...

Танче, чувала съм, че чаша топло мляко приспива, но съм пробвала само с мен с дивачето, не...
А на Сиска и топло кафе и действа като приспивателно  , така, че не се знае на вас какво ще е...

Шуши,мерси за кафето-всичкото е за мен,че току що ни събудиха по  телефона 
Абе и биба и памперс ще откажат,ама нали ние трябва да има кво да мислим Тука си имаме една служебна баба и тя все викаше на Божа,махай я тази биберона голяма стана вече,обаче сега се върна от Майорка и като ми вика-ти знаеш ли,че там 5 годишни с биби и се возят на такава количка като вашата Аз и казах,че знам и за това хич и не бързах.

Така сега и да ви се пооплача-днес трябваше да се обадя в яслата да питам да ли са приели Божа и директорката ми каза,че не са,обаче една приятелка ми каза,ако не я приемат веднага да се обадя и ще я приемат,да ама аз такива шуробаджанашки истории не долюбвам и ще пробвам в още една-две ясли и ако и там не стане ще търсим бавачка или ще си напускам всичката платена и неплатена отпуска и направо на градина.Егати до къде ни докараха,а едно време имаше и детски градини в заводите,за да може работничката комунистка да си води детето и да и е удобно.Хубаво време беше май

Хубав ден от мен,аз отивам да се налокам с кафета 

Хей хо, добър ден и добра седмица!

Събота (16ти февруари) (тази, дет идва, Шушиии  ), 20,00ч. (ВЕЧЕРТА, Юносчеее  ), "Кривото" на Будапеща. http://www.krivoto.com/galery/thumbnails.php?album=3
Резервация на името: Таня Кръстанова (почти точното паспортно име на лицето, което тук се подвизава като tania_ark)

Хайде, ако има още нещо, някой все на някой друг има мобилния, ще се намерим.

Ох на мен кафетата май няма да ми помогнат.Направо съм изпаднала в огромна черна дупка и колкото и да се старая да мисля позитивно хич не ми се отдава.Както каза моята докторка моите проблеми били в главата,та затова да ударя май едно по-силно и да ми се поразмъти мозъка.В такав депресия не съм изпадала даже и като бях бременна.А едновременно с депресията ме гони и една истерия,вече в къщи не ме търпят.Според мъжа ми тотално съм се побъркала.И с майка ми снощи се скарах и тя като ме чу как крещя и излезе от стаята.Намерих я да плаче в кухнята и толкова мъчно ми стана,ама пусто като не мога да се владея.Мислех си дали да не отида на ендокринолог,дали може да е нещо на хормонална основа.А и Иван как го отнася,вече и детето си побърках,като му викна и то милото почва си бие шамари,ама тя  майка му е за тях.
 Споделих ви  мъката си,но пак ми е тъжно и болно и все на рев ме избива,а съм на работа.

Имарче.. много ми стана тъжно и едно тегаво отвътре от поста ти. Чак ми се прииска ми се да те пръгърна.  Недей така, бе душа, толкова позитивен човек си и приятен за общуване.. тва успях да открия от краткото ни 5-минутно познанство. И детето ти какъв сладур е... (Мъжа ти не го помня, за туй безпочвено не мога да го похваля, ама съм сигурна, че и той е на място човек и подкрепа ще окаже). Намери причината или някакви начини да си въдстановиш вътрешния мир, че отдавна аз към казала (макар и не тук) "Човек трябва да гледа себе си да е добре, тогава и другите са добре". Вярно, че звучи много повърхностно на пръв прочит, ама се замисли, че ако си добре няма причина да натоварваш другите, а дори можеш да им помогнеш..

Целувки и те чакам на 16ти за лична аудинция нали видя по-горе къде.

Здравейте, майчета!

Имарче, напълно те разбирам и ти съчувствам! Неведнъж съм се чувствала и действала по начина, който си описала. Навярно помните и моя период....
На мен също ми стана много мъчно като ти прочетох поста, че знам какво е.
Напрежението в един момент взима своя връх в сивото и еднообразно ежедневие.
Ако имаш възможност вземи си малко отпуска и си измислете някакво семейно забавление. Идете някъде на почивка, без домашни грижи и сред красива природа....
Прегръщам те и стискам  палци скоро да намериш изход от това положение и да си в мир със себе си  .

Надявам се в събота да дойдеш, да се отпуснеш и да се повеселиш от душа и сърце!

Преди малко влязох във форумите към дир-а, преди пишех и там в темичката.... Прочетох нещо, което ме накара да се почувствам тъпо, тъжно, празно ...... и да осъзная, колко лесно махаме с ръка на всичко лошо, а всъщност колко близо е било до нас.... но забързани, не обръщаме внимание...

Виф знам за какво говориш.Една от причините  за гадното ми настроение и постоянно напиращите ми сълзи е точно тази.В главата ми постоянно нахлуват спомени от миналото ми и колкото и да се опитвам да ги отблъсна,немога.
 Дени,уж и аз си мислех,че съм позитивен човек,но нещо се предадох през последните седмици.А мъжа ми,да не го хваля много,че и той си има кусури,е душичка,щом продължава да ме търпи.
 Танче не само ежедневието ми влияе на мен.Аз по принцип съм малко опак човек и като започне да идва пролетта и изпадам в дупки.Хич не го харесвам този сезон,всичко се събужда за живот,а самата миризма ме връща към спомени,спомени и ми става ревливо.Онзи ден като беше задухал топли вятър миризмата ме върна към времето на бременноста ми и пак като ми се дорева и викам на мъжа ми искам пак да съм бременна,а той:то сега покрай Иван лудваш,а като дойде и друго бебе и ща си за лудницата.
 Иначе на 16 съм на линия,надявам се до тогава да съм се пооправила и да се заредя с емоции покрай вас.
 Извинявайте,че ви ползвам като безплатен психолог,но благодарение на вас виждам смисъл в съществуването си.А ако някоя мама е ползвала  психолог или има добри отзиви за някого ще се радвам да сподели.
 Уна преди да публикувам видях,че си писала.Ще се радвам да ми дадеш телефона на тази жена.Много е гадно,че и  аз съм си мислела за самообийство в някой момент,но като се сетя за Иван и за миговете които ще пропусна и се отказвам.Все си мисля,че съм по-силна от всичко и трябва да се справя.

Вифче, какво става?    Какво те натъжи и теб?
Вярно, че човек бързо забравя и това може да се преформулира в "не оценява какво има", ама нали живота е да му се радваме... не може човек да върви напред, изпълнен с опасения..

Абе, мацки, какъв е тоя срив на акциите тази сутрин? Мисля, че ви е нужно оздравително женско събрание. Виф, хващай влака и пристигай!

Имар, две чаши вино и ще видим положението сериозно ли е - ако запееш пиянски песнички с Таня върху масата, значи си излекувана, ако - напротив, се депресираш още повече от питието, значи Уна требва да ти даде телефона. Което може да направи и на живо, ако дойде.

Имарче, и аз те прегръщам силно. Като знам колко позитивен и мил човек си, все си мисля че такива състояния са ти далечни. Но никой не е застрахован, определено. На всеки може да се случи да си изпусне нервите. Това което Уна предлага ми се струва разумна идея, а и тези женски събирания които си организирате са много полезни. Възползвай се! Определено ще си заредена с нови сили.  

Имарче 
Дени, то хубаво ще го хвана влака, ма да видим кой влак ще хвана.... иска ми се да имаше възможност, и да дойда, ама нито финансите, нито детегледачите ги има...
Да не говорим, че шефа ме притиска да съм си намирала гледач, че работата мене чакала, сякаш сега съм се спряла да му работя, и то за без пари може да се каже... че и нищо друго освен работа не ми предлага, което да ме заинтересува.... 
А Макси ми е станал толкова мил и скъп, и хич и не искам да го оставям поне докато не стане достатъчно самостоятелен, да си казва всичко....
и още колко много неща тормозят смахнатия ми мозък, и уж гледам да не се предавам, ама ... изпушвам честичко...

Ох, колко ни е тъжна темичката. Тогава и аз ще се присъединя към общото настроение. Много ми е криво - Калоян е със счупено краче  Направо като го гледам, непрекъснато ми се плаче. Вкъщи е един малък ад - той изобщо не иска да стои мирен, а не трябва да мърда от леглото... Случи се по много глупав начин - баща ми го носел, паднал и му счупил крачето... После ще пища повече...

Ох Даниеле, и ти голяма душа носиш.И ти си от тревога в тревога,но в такива моменти бъди като евреите,те когато им се струпват незгоди се смеят,защото вярват,че след тях ще имат голямо благополучие.Целувки за Калоян и дано да е по-кротък докато крачето се оправи,а за теб

Daniele, не се отчайвай толкова, ще мине. И Монката на тази възраст беше със счупена ръка, всичко се забравя. А едно дете на неговата възраст два пъти поред си чупи крака. И на него бяха казали да се пази, ама то дете, можеш ли да го вържеш. Пък сега няма проблем, въпреки че тогава не се спираше, гипсът му се беше натрошил на стъпалото от тичане.