Клюкините от деня - 3

Пък на мен свекито се нави (засега) да води Иво на таекуондо два пъти седмично, така че довечера той ще се таекуондира, пък аз ще ма’ам краци  във фитнеса 
Ех, че кеф 

Браво, Бърди! Да са живи и здрави свекървите.
Аз пък не знам още какво се мотам. Майка ще гледа децата винаги, когато поискам да ида да се повталявам. Ама няма с кого да отида.
Оправдания, оправдания.
Я кажете едно посещение на фитнес в СФ колко върви. Тук до нас май 4 лв станало.

Да се похваля. Вчера бях с малката мишка на профилактичен преглед при ортопед и резултатите са супер. Имаме си прекрасни стави и краченца  

Сиси, фитнеса, в който ходя, съм го избирала по това да ми е наблизо и на удобно, не съм сравнявала цени. Там е 6 лв. на едно ходене, но аз мисля да си взема една карта за 12 пъти и ще ми излезе по 5 лв. Ако ти се ходи, хич не чакай, на мен първия път ми беше много трудно да се замъкна, но толкова добре се почувствах, че сега какви ли не врътки правя, за да ида.
Asmoday , браво на вас 

ауууу дай боже всекиму пу пу

аз на това му викам пълно щастие


не си спомням да те познавам, но първо добре дошла от мен и да ти е жива и здрава малката мишка

и аз на сина ми така му викам - малка мишка   
между другото мойта малка мишка е влюбен в малката мишка на Годзила
голяма драма става, в една група са в яслата, еми само за него плаче, мама искам Д, мама обади се Д, мама ко праи Д, пък и самата Годзила я спряга и как да му обЯсня видиш ли че тя няма да е на яслата, ми само Д ще е ...... мъко мъкооооооооо почва се

Sissi, аз последно ходих в Акваленда в Тракия и беше 5.50 лв., но с включени в цената сауна и парна баня. Хич не ти и трябва да си с някой. Само ще се разсейваш. Въпросът е веднъж да тръгнеш...сигурна съм, че после няма да можеш да се спреш. Особено като започнеш да усещаш резултатите 

Panter, inkel и Дани, ще ме извинявате за феминисткото изказване, момчета, ама понякога мъжете сте големи кретени! Не, всъщност, не! Не че не сте де (понякога), ама освен това, оказва се аз съм ГБП и истерично влюбена полуидиотка!!![/b]  И не знам дали да хващам самолета и да отивам да му изтръгна гръцнуля на любимия или ще ми излезе по евтино да взема и да се гръмна сама....

Момичета, излиза, че наистина съм се паникьосала без нужда! Сега ще ви разкажа, щото допреди половин час още ревях и не бях на себе си, след което пристигна имейла му и тогава ми се приискаха гореописаните неща... Малко длъжко ще се получи, ама вече съм по-в съзнание и за да схванете картинката..., абе отиде половин страничка, ама няма как:
       Мисля в неделя беше последният ни разговор с него по телефона, в който от дума на дума се стигна пак до ОНАЯ тема. Та той ми вика:"Като дойда в Бургас ще ме запознаеш ли с вашите?"; аз:"Ако искаш..."; той:"Да, искам, защото смятам да направя предложение"; аз се опитах да имитирам "изгубена в превода" от английски и казвам, че не съм разбрала, пък той се върза и почва бавно да повтаря дума по дума каквото е казал и завърши така:"Смятам да ти поискам ръката от вашите!"  Тук, сещате се, както си му е реда, аз пак "гълтам гипса" и почвам нещо да пелтеча, ама от мойто шикълкаване на него явно взе да му се вкисва и вика:"Виж кво, внимавай какво ще кажеш, да не се откажа и да не дойда!"  Тъййй, позамазах аз ситуацията нея вечер, но на следващия ден реших да му спретна един имейл за да му обясня защо така си глътвам граматиката като заговори за брак. В общи линии го попитах като прави такива сериозни заявки дали е обмислил добре каква огромна отговорност ще поеме върху раменете си, обвързвайки се с мен и Лора. Аргументите ми за тоя въпрос бяха - 1.Твоята работа е много натоварваща и психически и физически; 2. Аз знам точно какво се очаква от мен като ангажименти в брака (вече съм била женена веднъж), но за теб ситуацията ще е абсолютно нова./Естествено не го бях оформила така по точки, а доста по-елегантно/ Завърших с това, че го моля да не приема думите ми като проява на мнителност и че не се съмнявам в чувствата му към мен, но искам да се уверя, че той съзнава ясно в какво се кани "да се забърка" , защото моето "ДА" ще е може би най-важната крачка в живота - моя и на детето ми. Пратих му този имейл в понеделник вечерта и зачаках.... Тук е момента да уточня някои подробности: 1.Той не е бил женен и няма деца; 2.Работи като специален полицейски агент; 3./което е в основата на моята истерия/ Вече 4-ти месец когато приказката тръгне по-на сериозно, аз спичам и все оправдавам реакцията си с натрупаните в душата ми страхове от негативния ми досегашен опит (проваления ми брак) Дори веднъж бях успяла сериозно да го засегна с едно мое изказване, от което той беше заключил че продължавам да не му вярвам, та тогава имаше извинения от моя страна...
      Такаааа, когато във вторник все още нямах отговор, привечер му пуснах на мобилния sms в смисъл "Всичко наред ли е, любими? Защо мълчиш?"- отговор никакъв! Вчера вече не се стърпях и по обяд му писах нов имейл, защото бях убедена, че отново се е обидил. И пак напоително му обяснявам, че причината да го питам дали съзнава сериозността на ангажимента, който заявява готовност да поеме, е такава и такава...; че не се съмнявам в чувствата му, но заради Лора аз нямам право да вземам импулсивни решения и т.н.(да не преразказвам всичко)........И пак отговор - нъцки.
       И днес вече полудях, истеризирах, обадих се на работа че съм зле и не отидох.Цяла сутрин се разхождах по пясъка край морето и ревах като идиот (мамка му - заради мъж), прибрах се вкъщи към 1ч. и до 3ч., когато прибирам Лора на пресекулки пак ревах - бях решила че ме е отсвирил и то по най-гадния начин - мълчейки и държейки ме в невидение. И кво мислите?!- Прибираме се към 4 без нещо с Лора и гледам - имейл: "Извинявай, че не ти отговарях на имейлите и на sms-а, но като отидох в понеделник нощна смяна в 21ч. се прибирам сега в 2ч - общо 65ч. работа с малки промеждутъци за сън. Видях че си ми писала и прочетох, но бях така изстискан от умора че не можех да си събера ума и да ти отговоря." Имало някакво убийство и всичките агенти ги подлудили... сега лягал да поспи щото утре пак 5ч. сабалян на работа, но при първа възможност щял да седне и да ми отговори на въпросите.
        А, кажете ми сега, кой да отепам по-напред него или себе си?!

       Благодаря на всички, които веднага проявихте загриженост при полуистеричния ми пост сутринта! /особено на тебе, Каси, ти знаеш защо/      Обичам ви, момичета! 

Аз да ви честия новата година

Blondy, съжалявам че си преживяла всичко това, обаче в любовта е така... Склонни сме да мислим какво ли не... А повод не винаги има. Важното е все пак че сте се разбрали и че смятаме ще ни поканиш на сватбата защото вече е годината на плъха

ииииии blondy-mamma това си беше любовна история
като по филмите
има надежда и за нас значи
а малко рев и треперене от време на време си е полезно да има
за да се сетиш за какво иде реч

Абе, mimmy, мани остай са, то мойто не е за разправяне - любовна история не ами
Само дето такива баш мелодрами предпочитам и аз да ги гледам по ТV-то, а не да играя главната женска роля

Пък Stunче, то още не се знае като ги прочете пак имейлите на бистър мозък как ще реагира. Ама няма да е чак толкоз апокалиптично, колкото си бях внушила. Щото все пак чел ги е веднъж, колкото и да е бил изтормозен от умора и щом все пак ми е писал днес, значи за да ме успокои и да не си мисля глупости го е направил... Пък за сватбата поканата - лесна работа, цялото подфорумче хайде-хоп на самолета и идвате! Даже тъй като се замисля, каквато групичка ще се заформи, може и един цял самолет да запълните (особено ако сте с дечковците), та току виж ви направили някаква специална префиренциална оферта за билетите!   

ти самолета не го мисли, ние ще се натоварим с него
ама къде ще ни слагаш на сватбата е по-важния въпрос
и ние, да знаеш, те четем и бършем очи с хартиени кърпички, баш като на телевизията
дай боже всекиму такава драма

Пък на сватбата как ще ревем ....

Блонди, мила, ти си изкукала  , аз сутринта без да знам какво е станало, ти казах, че драматизираш, ама ако знаех какво е, щяха шамари да хвърчат  . Чак и на работа не отишла, малеее, малее, за един ден мълчание. Ей, моме 

Birdy, ма моля ти се, не един ден, а три (от понеделника смятай). После мойта работа малко "гузен негонен бяга", щото веднъж като съм го засегнала по-жежко и сега си помислих, че пак тъй се е получило. Щото колкото и разумни да са аргументите ми, то кът му повториш нанайдесет пъти как миналото те е повредило... В крайна сметка той няма никаква вина за това че преди него съм попаднала и съм траяла близо 9г. междугалактическия дръвник на всички вселени!   Ама ней се!

Да ви кажа ли кво му бях писала преди около 3 месеца, уж на майтап де, че пак беше зачезнал за два дни безследно: Какво е (викам) отношението ти към класиците като Шекспир например?  Да ти цитирам пасаж от една негова комедия:
          "Какво да сторим - любовта е сляпа
            един обиква ябълка, друг - ряпа"
Ама щото оригиналът на английски не знам как звучи и за да спазя рима и за ефект вместо "ряпа" писах "свиня" като го превеждах. И завърших със следния риторичен въпрос:"До сега съм си имала работа със свиня.... А ти какво си, любими?!"    Голяма съм изродка, а?!  

Е, добре де, за три дни може и да не пращам шамарите до Бургас, аз съм с еобъркала явно 

А бе Блонди, я аз да попитам за след сватбата?
Той ще напуща работа , или ще се запасиш с достатъчно точилки? 
Мерси за комплимента все пак !   

Ах, колко добре ми действа четенето тук, ама няма да казвам защо.