Не.
Виж целия пост
собствен дом-срещу гурбет
- Публикувана: 7 фев. 2008, 03:14 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2008, 12:54 ч.
# 16
8 фев. 2008, 11:14 ч.
Не съм вярвала че че го кажа,но "Да".Винаги съм се възмущавала на тези родители ,който си оставят децата и заминават в чужбина.Но ето че все по често се замислям за тази перспектива.
Виж целия пост
# 17
8 фев. 2008, 11:51 ч.
Аз пък не се възмущавам изобщо от такова решение, но не бих го направила. Собствения дом не е толкова велико нещо, че да заслужава да се разделяш с детето през граници.
Виж целия пост
# 18
8 фев. 2008, 11:56 ч.
Не си заслужава да оставя детето си заради няколко керемиди.
Виж целия пост
# 19
8 фев. 2008, 12:05 ч.
Наши приятели си оставиха детето и заминаха. След около 2 месеца детето видимо не беше добре, много тъгуваше за майка си. От друга страна майката беше изпаднала в някаква депресия, сънувала всяка нощ детето, привиждало й се по улиците и т.н. Взеха го при тях в чужбина и колкото и това да ги затрудняваше, оказа се, че за тяхното спокойствие това е единственото решение.
Други познати си оставиха детето в провинцията при бабата и лелята и се отдадоха на кариерите си. Виждат малката на 3-4 месеца за по 1-2 дена, защото и 2-та родители пътуват непрекъснато. Детето така е свикнало да бъде без тях, че ги приема само като гости като отидат да го видят. Родителите смятат, че като се стабилизират достатъчно и детето трябва да тръгне на училище, ще си го приберат в София. И при тях всички са доволни от настоящата ситуация.
Мисля, че само ти можеш да прецениш, колко ти е силна връзката с детето и как ще приемете раздялата. Мисля, че можете да опитате и да видите как ще потръгне. Нито съдя, нито се възмущавам на решенията на хората, всеки знае кое е най-добро за него и семейството му или какво налагат обстоятелствата.
Виж целия пост
Други познати си оставиха детето в провинцията при бабата и лелята и се отдадоха на кариерите си. Виждат малката на 3-4 месеца за по 1-2 дена, защото и 2-та родители пътуват непрекъснато. Детето така е свикнало да бъде без тях, че ги приема само като гости като отидат да го видят. Родителите смятат, че като се стабилизират достатъчно и детето трябва да тръгне на училище, ще си го приберат в София. И при тях всички са доволни от настоящата ситуация.
Мисля, че само ти можеш да прецениш, колко ти е силна връзката с детето и как ще приемете раздялата. Мисля, че можете да опитате и да видите как ще потръгне. Нито съдя, нито се възмущавам на решенията на хората, всеки знае кое е най-добро за него и семейството му или какво налагат обстоятелствата.
# 20
8 фев. 2008, 12:17 ч.
Не мога да коментирам и да давам определения на чужди решения. Всеки си има различни виждания за живота, така че ще кажа само собственото си мнение. Няма такава материална облага, която да ме раздели от детето ми в най-важните години от живота му, та ако ще да става въпрос за дворец на Френската ривиера. Децата растат ПРЕКАЛЕНО бързо, променят се с всеки изминал ден, да наблюдаваш как малкото неориентирано бебче се превръща в човек със собствени мисли, чувства и т.н. поне за мен е най-великото нещо, с което съм се сблъсквала до сега. Живеем под наем, нямаме собствен дом. Но предпочитам след време да ме обвини, че не съм била достатъчно амбициозна, отколкото за това, че не се познаваме и не сме достатъчно близки.
Виж целия пост
# 21
8 фев. 2008, 12:27 ч.
Аз съм израстнала далеч от майка ми, до ден днешен се убеждавам, че тези, които са ме гледали докато порастна за детска градина (щото майка ми тогава си ме е взела обратно) ме познават много по-добре от собствената ми майка. Интересен е и фактът, че тя не може да го осъзнае и приеме. Не я упреквам, за нея това е било вярното решение. Аз самата нямам спомен от този период. Просто ми се набива в очи това, че други хора а не майка ми ме познават много по-добре и по-дълбоко отколкото собствената ми майка.
Иначе съм си жива и здрава, имам си собствено семейство. Случи ми се да бъда 2 седмици далеч от него и дъщеря ми е плакала в градината за мен (иначе плака само 2 дена в началото като тръгна на градина, силно дете е). Стана ми много мъчно не защото семейството ми липсваше, а защото съм причинила мъка на дъщеря си. През тези 2 седмици изкарвах пари за семейството. Още не мога да кажа "това беше правилно решение" или "това беше грешка" защото мъжа ми не изкарва много и семейството ми имаше нужда от тези пари.
Ако можеше да взема детето със себеси щях да знам отговора.
Виж целия пост
Иначе съм си жива и здрава, имам си собствено семейство. Случи ми се да бъда 2 седмици далеч от него и дъщеря ми е плакала в градината за мен (иначе плака само 2 дена в началото като тръгна на градина, силно дете е). Стана ми много мъчно не защото семейството ми липсваше, а защото съм причинила мъка на дъщеря си. През тези 2 седмици изкарвах пари за семейството. Още не мога да кажа "това беше правилно решение" или "това беше грешка" защото мъжа ми не изкарва много и семейството ми имаше нужда от тези пари.
Ако можеше да взема детето със себеси щях да знам отговора.
# 22
8 фев. 2008, 12:34 ч.
не бих го оставила за нищо на света.от друга страна - едно съседче/7 годишно/го отгледа прабаба му, а родителите му живеят през три къщи, но го взимат само събота и неделя/ама не всяка събота и неделя/.
та, това си е до човек - трябва да решиш сама .
ето това е разбиващо...искам да съм максимално дълго с детето, още повече, че те растат бързо и като порастне и да искам - няма да е непрекъснато до мен/бъдещата свекърва 
/.
случка четем приказката "дядо и внуче" Ако жена ти не харесва мен и тати какво ще направиш ?- питам петгодишния си син.
"Ще ви скрия някъде !"-мъдро ми отговаря той
Виж целия пост
та, това си е до човек - трябва да решиш сама .
Едно дете има нужда първо от родители, после от дом.
Който не вярва, да попита децата-сираци. Те Дом имат...
Който не вярва, да попита децата-сираци. Те Дом имат...
/.случка четем приказката "дядо и внуче" Ако жена ти не харесва мен и тати какво ще направиш ?- питам петгодишния си син.
"Ще ви скрия някъде !"-мъдро ми отговаря той
# 23
8 фев. 2008, 12:46 ч.
Това е и моето мнение. 
Искам да вметна, че и на нас ни предстои да живеем в друга държава. Не да спестяваме пари за апартамент, или за каквото и да било. Майка ми предложи да гледа детето няколко месеца докато си стъпим на краката. За мен това изобщо не подлежи на коментар. Знам, че ще ни е много трудно, но ще ми е още по-трудно, ако детето ми е далеч от мен.
Виж целия пост
Не мога да коментирам и да давам определения на чужди решения. Всеки си има различни виждания за живота, така че ще кажа само собственото си мнение. Няма такава материална облага, която да ме раздели от детето ми в най-важните години от живота му, та ако ще да става въпрос за дворец на Френската ривиера. Децата растат ПРЕКАЛЕНО бързо, променят се с всеки изминал ден, да наблюдаваш как малкото неориентирано бебче се превръща в човек със собствени мисли, чувства и т.н. поне за мен е най-великото нещо, с което съм се сблъсквала до сега. Живеем под наем, нямаме собствен дом. Но предпочитам след време да ме обвини, че не съм била достатъчно амбициозна, отколкото за това, че не се познаваме и не сме достатъчно близки.
Искам да вметна, че и на нас ни предстои да живеем в друга държава. Не да спестяваме пари за апартамент, или за каквото и да било. Майка ми предложи да гледа детето няколко месеца докато си стъпим на краката. За мен това изобщо не подлежи на коментар. Знам, че ще ни е много трудно, но ще ми е още по-трудно, ако детето ми е далеч от мен.
# 24
9 фев. 2008, 02:05 ч.
и ние сме в Англия ..и сме с детето..дойдохме когато беше на 1 год и 3 месеца..тук се чувства добре,защото и с мама и тати...в никакъв случай НЕ ОСТАВЯЙТЕ ДЕТЕТО СИ НА КОГОТО И ДА БИЛО...винаги има начин да го вземете със вас...не се разделяйте 
Виж целия пост
# 25
9 фев. 2008, 17:37 ч.
Българите сме пестеливи, сестра ми замина сама и изкара за 1г и половина пари за апартамент. Зет ми гледаше детето и нашите родители му помагаха. Мисля че си заслужаваше.
Виж целия пост
# 26
9 фев. 2008, 19:37 ч.
Съпругът ми е бил оставен като малък при баба и дядо си. Родителите му го прибират при тях чак, когато идва време да тръгне на училище. Последствията са ясни - той приема баба си за майка, а майката...като чужд човек, който го е откъснал от най-близките му.
Ако на мен ми се наложи, никога не бих оставила детето си!
Виж целия пост
Ако на мен ми се наложи, никога не бих оставила детето си!
# 27
9 фев. 2008, 20:15 ч.
Дано и детето да мисли така някой ден.
Все пак баща му го е гледал, не е бил съвсем без родители...
Това го видях при съпруга ми - видях как изживя смъртта на баба си, която беше за него като майка и как - тази на майка си, която до края остана малко чужда за него...
Виж целия пост
Българите сме пестеливи, сестра ми замина сама и изкара за 1г и половина пари за апартамент. Зет ми гледаше детето и нашите родители му помагаха. Мисля че си заслужаваше.
Дано и детето да мисли така някой ден.
Все пак баща му го е гледал, не е бил съвсем без родители...
Съпругът ми е бил оставен като малък при баба и дядо си. Родителите му го прибират при тях чак, когато идва време да тръгне на училище...
Това го видях при съпруга ми - видях как изживя смъртта на баба си, която беше за него като майка и как - тази на майка си, която до края остана малко чужда за него...
Препоръчани теми