Има ли вероятност да съм бременна или си въобразявам?

Здравейте.Благодаря на всички за съветите.Наистина надеждата крепи,но аз вече нямам такава
Снощи имах непоносими болки в левия яйчник и тъкмо ми поотминаха и започнаха други ниско долу..Не като с нож,не ток да преминава,ами..незнам.Не мога да я опиша.Беше като контракция,стягаше и отпускаше.Едва стоях.Искаше ми се да умра.И така 2 часа.
Тази сутрин БТ е спаднала на 36,9.Болките продължават.Обхващат ми целия корем,двата яйчника и кръста.На всичкото отгоре имам леко бяло течение и разстройство Имам чуството че всеки момент ще ми дойде.И да плача няма смисъл вече.Опитвам се да се държа,но... Отивам за превръзки,това е.Тези гадни отвратителни превръзки

Драж се, момиче! Не се отчайвай! Следващия месец - пак Не позволявай лошото настроение да завладее мислите ти, просто .. изтърпи следващата една седмица и продължавай напраед ... с нови сили и нова яйцеклетка

Държа се но май не се получава.Тази сутрин съм с БТ 37,1 и леко зацапване. Вече без болки

аз преди няколко месеца бях на твоето положение ,но сега всичко е ок и твоя час ще настъпи и то скоро не му мисли толкова   

Това е всичко свърши.Край на надеждата,съмненията и въображенията. Бебче няма има само сълзи.Днес е отново отвратителен за мен ден Пожелавам на всички успех
Можете вече да заключите темата!Жалко

kelevra_79, не плачи, мила  Бебето си става, когато си поиска за съжаление. Ще стане и при вас, когато то си реши. Дотогава трябва да се заредиш с търпение, то че няма да се успокоиш няма, та нали човек все това мисли, когато не става и не става. Но си мисли, че и това ще мине, просто трябва още малко време и търпение. То зависи и на всеки каква му е психиката, но моето мнение е, че не трябва да се правят предварителни тестове преди да ти закъснее. При мен за една година имаше 2 положителни теста и то ден след датата на М., но нищо не се получи, що сълзи излях, що мъка изтърпях.... но на третия път стана слава Богу и то точно като се бяхме отчаяли и отказали. Така че нищо не можеш да направиш по въпроса освен да чакаш бебчо да реши да стане. И разбира се, ако мине година примерно, идете да се проверите и двамата, а ако искате за ваше успокоение и по- рано. Късмет ти желая и горе главата, ще стане   

П.С.: Сега видях, че се опитвате от година и половина. Значи може би, ако се чувствате готови е време да идете да ти проследят един цикъл и да изследват половинката ти, може да има нещо дребно, което пречи и което да оправите, за да се радвате на бебче.

Не се отчайвай така, Kelevra_79, ще видиш как бебо ще те изненада когато сам реши. Знам какво е да се настроиш, че този път се е получило и после колко е тежко, но така хич не си помагаш. Нов цикъл, нов късмет, желая ти успех

Аз пък мисля, че трябва да се наплачеш, да си преживееш мъката, а после да се стегнеш и да предприемеш мерки. Съвети от типа "успокой се, бебето ще дойде /ще те изненада/ когато то си реши" не са ти от полза и в някои случаи дори са вредни Година и половина никак не е малко време и е крайно време да се обърнеш към клиника по стерилитет.
 Заравянето на главата в пясъка не е помогнало на никого. Време е за решителни конкретни действия.

Правила съм си хормонални изследвания,всичко ми е точно.Имам си редовно овулация.На мъжа ми всичко му е 6.Само късмета ни явно е на нула.Ще се постарая да не изпадам в паника.Когато стане.но ме притеснява че съм вече на 28 и половина и той отива към 32.Благодаря ви за съветите и топлите думи.Вие сте ми всичко в този момент

Goldie, не разбрах само как реши, че някой я съветва да си заравя главата в пясъка?! Щом е във форума, момичето едва ли не е наясно какво трябва да направи, тук има достатъчно инфо. Понякога обаче става по-бавно, независимо от лекарите. Съвети от типа "успокой се" винаги са полезни. Спокойствие и безхаберие са различни неща.

Есме Вихронрав , как реших ли? Ами прочетох двата поста преди моя И в Искам бебе не всички момичета са наясно с всички изследвания. Ето и авторката, ако беше наясно с всичко нямаше да пита за симптомите, а щеше да знае, че на толкова ранен етап симптоми на бременност са по-скоро резултат от внушение Но момичето пита и ние и отговорихме. И за съжаление знам колко вредни могат да бъдат съвети от типа на "успокой се"
Келевра , годините ви изобщо не са проблем. Тест за проходимост на тръбите правила ли си Спермограмата къде я правихте?

Много позната история.Аз вече спрях да мисля за това и да се вманиячавам.Вярно е, че ние от много време не се пазим/почти 2 години/,но не сме и чак толкова активни в бебеправенето, сексим си, когато ни скимне, надявайки се, че все някога чудото ще стане.Съветът ми към авторката е да престане да ви внушава разни работи и бая да почака за закъснение, поне седмица.Моят цикъл е 25 дни,закъснявал ми е 2-3 дни/колко пъти съм си мислила, че съм бременна/ и накрая лелката винаги ме е посещавала.Пък и бебето ще стане тогава, когато най-малко го очаквате, повярвай ми авторке.И ние сме ревали,истерии разни, но няма смисъл да се натоварваш психически.

Точно така е, Goldie , много си права, че е хубаво да се наплаче и да продължи напред. Аз също съм й писала, че и да иска няма да може да се успокои, защото това очакване на най- хубавото нещо е свързано с много емоция и много отчаяние, когато не става. Нормално е да е неспокойна и най- гадно е, когато си притеснен и без това, да вемеш да четеш, как трябва едва ли не да пърхаш от щастие, щото иначе нямало да стане  По този начин не само, че се притесняваш, че не става, ами се притесняваш и че самото притеснение ти вреди  И според мен трябва да се приеме тази тъга, да се изживее, да потърсиш успокоение при любимия, при приятели, във форума или някъде другаде, а не да се мъчи човек да е един робот и да се притеснява от собствените си емоции и това, колко му вредят.

Аз имах предвид по- скоро да се зареди с търпение и да приеме неспокойствието и стреса, защото те са неминуеми в такава ситуация. А относно изследванията, много ясно, че трябва да се изследва, когато мине година от опитите, но това почти всички го знаем с малки изключения, а и ако kelevra_79 не беше наясно щеше да пита за изследвания конкретно. А тя, миличката търси просто утеха и начин да погледне напред, просто иска да сподели мъката си, поне според мен. Пък и, както вече съм писала, всички сме индивидуалности. Според психиката ни - на всички различни неща ни действат и ни карат да се обнадеждим. Някои обичат да отлагат и това им дава въздух и пространство за надежда, други се изпълват с оптимизъм като се нареват и вземат след това решение как да действат и си правят план, който им действа успокояващо. Но това зависи от психиката на всеки един, затова, както вече писах, трябва да решиш, кога си готов за всяко едно нещо - за изследванията трябва да си готов да започнеш, да искаш да правиш това и онова, да изпробваш било то лечение, лекар или разни подобни изходи. А може би пък и да не ти се ще все още и тези всичките планове да те подтискат още повече. Затова рецепти не трябва да се дават, всеки познава себе си най- добре и знае, кое го кара да се чувства зареден с оптимизъм. Това, което можем да направим е да се  подкрепим един друг и да дадем при поискване по някой линк с полезно инфо. 

Между другото Goldie ,така се радвам да те засека  В "Искам бебе" се тревожехме по едно и също време с теб, само че аз бях с ник Стела-Мария, незнам да ли ме помниш, може би не, защото не пиша много редовно. Лека бременност мила и много щастие с бебчето! 

Стела-Мария, помня те
Не разбирам какво толкова ви смущава фактът, че я съветвам да предприеме сериозни мерки. Вие давате съвет да се успокои и бебето ще стане според своето виждане, аз давам съвет според моето. Останах тук и след като забременях именно, за да помагам ако мога. Аз разбирам помощта така. Не мисля, че бих помогнала, ако след толкова дълго време на опити и кажа, че нищо не може да направи освен да чака просветление свише. Не вярвам в това и не мога да я лъжа. Ако съм засегнала авторката или вас, извинявам се Може би трябва да пиша единствено в теми "Какво да правя"
Между другото, ако беше авторката беше писала, че пробват от два месеца и аз бих и дала съвет да се успокои и да има търпение. Но след година и половина бих изневерила на собствената си съвест, ако го направя

Абе Golidie,мила, няма за какво да се извиняваш, ама и ти...То нали за това са форумите, човек да си каже какво мисли, то истината има много страни. Чак ми стана съвестно  Права си за прегледите и изследванията 100%. Просто мои приятелки след сума ти прегледи и изследвания и прогнози "няма да стане, търсете други варианти " /уточнявам, че няма нищо общо с темата на , Kelevra_79, да не се ошашка момичето/, взеха че забременяха напук на дофторите и си имат живи и здрави дечица. И трите са убедени, че се е получило само защото са променили начина, по който гледат на тази ситуация. Абе не знам дали стана много ясно какво имах впредвид, ама нейсе. Знам само, че с непрекъснат стрес и напрежение не може да се живее нормално. Радвам се, че си останала тук и ти пожелавам лека и спокойна бременност