"Докато бях в Ада, си мислех,...

  • 2 005
  • 24
# 15
Това звучи като: " Вярвам, Господи ,помогни на моето безверие!"
Бая мисли навява...
Виж целия пост
# 16
 Това, което си сега и което чувстваш и преживяваш, никога не може да бъде и не е утре, това което чувстваш и преживяваш утре, никога не е това, което е било сега. Съжалявам, че не мога да се изразя по обяснително, но така го разбирам.
Виж целия пост
# 17
Може би са се надрусали.
Даже май най-вероятно.

Нещо подобно щях да напиша и аз, ама се отказах.  Както и да е, не мога да открия друг смисъл.
Виж целия пост
# 18
Много хвърковато ми се струва .
Виж целия пост
# 19
Ако бях по-черногледа бих казала,че адът е тук,на земята...Но аз не съм...
Без контекст приемам първосигналния вариант на тълкуване (по Флор),който бих трансформирала така:
Докато бях в Рая,си мислех,че съм в Ада,...защото бях сам и нямаше с кого да го споделя...
Виж целия пост
# 20
Възможно ли е да прекараш целия си живот с един човек и чак след загубата му да осъзнаеш, че си бил в Ада...

Може да не е било точно "ад".
Но да ти е минавал животът в "пропуснати ползи" пак не е да си бил в рая  Laughing

Справка: "Войната на семейство Роуз".

При тях адът настъпи, когато мацката реши да мисли по твоя начин.
Обадиха й се по телефона за "инфаркта" на мъжа й.
Тя беше шокирана от мисълта, че го губи.
Но не можа по някаква причина да се втурне на мига към болницата. Изостана от инерцията на "текущия й рай" и спечели няколко секунди на страничен наблюдател, извън въртележката на ежедневието си.
Застана така "отстрани" на живота си, погледна го, почувства го как е и в обратната ситуация - ако мъжът й го няма завинаги и й хареса повече - нещо като "рай"  Laughing
Но мъжът й все пак се върна жив и здрав.

Е, тогава настъпи адът...

ПП Естествено, че аз бях за Майкъл Дъглас (и кучето) по време на войната  Laughing
Виж целия пост
# 21
Ако бях по-черногледа бих казала,че адът е тук,на земята...
Другарката Колийн Макълоу го е изрекла
преди доста години в култовия си, но пък
и мъдър труд "Птиците умират сами". И е
добавила, че, цитирам по памет, "минаваме
през ада именно като живеем." Не е ли мъдра.
Виж целия пост
# 22
Дали няма да се окаже ,че ако съм бил щастлив то е било само преди да се родя или след смъртта ми "
Виж целия пост
# 23
при цялата ми вяра, има ли ад и рай? Кой може да каже? Ако беше тъй лесно, Господ би ни разрешил да се срещанем с някой, "дошъл" си от тези места... ама не е...
Та има ли?
При това положение се доверявам само на преживяното тук и сега. И смело казвам, да

, "минаваме
през ада именно като живеем
." .

лисе, бих казала - твърде мъдра е таз жена. В книгата има още хиляди мъдри думи.
Виж целия пост
# 24
този да не е  някой дявол

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия