Грижа за родителите

Такива договори много лесно се атакуват в съда, виждала съм няколко такива, обявени в последствие за недействителни.
По темата - може хората да си живеят в тяхното жилище ако не искат да се местят, а вие двамата да си делите разходите по тях и съответно да наемете някой да им помага в къщи. Твоето семейство какво мисли по въпроса? А те самите биха ли искали да живеят с някого от вас?

 Не се "атакуват" такива договори, защото са със статут на покупко- продажба и не могат да бъдат оспорвани.

Аз лично смятам, че дъщерята е тази, която трябва да гледа майка си и баща си. Снаха ти толкова и ще ги гледа. Мъжът ми си има сестра и аз също не смятам да гледам свекърва ми и свекър ми. Децата имат ангажимент към собствените си родители, не към чуждите. Бих гледала моите си роднини, дори баба и дядо, но за другите да мислят собствените им деца. Така че снаха ти изобщо не е длъжна да ги гледа, виж за брат ти верно е много нагъл. Когато са му помагали му е било хубаво, а сега се чуди на кой да ги прехвърли. Той има също отговорност към тях, така че двамата трябва да намерите решение. Сложно е.

Не ми се мисли.......когато остарея(ако изобщо дочакам старините си) как ще се мразят и ще си прехвърлят отговорността за грижите.....все едно ще сме някакво бреме за тях,за  които сме давали мило и драго за да са живи и здрави и сме гледали не по задължение , а с голяма любов......Всичко ми изглежда толкова страшно и болезнено......,при мисълта ,че сме били на времето едно семейство,с обич ,топлота и непретенциозност към мое и твое....

Питам се защо пак се спрягат жените в едно семейство, а мъжете (синовете) нямат нищо общо? Ако един син иска да гледа родителите си, никой не може да му попречи. Не е нужно снахата да върши всичко. Той ръце няма ли? Още повече, че за гледането на болни родители се иска доста физическа сила. Ама повечето мъже ги е гнус.

Има нещо вярно в това ,че мъжете са по ,,гнусливи,,...

Мъжете се скатават по принцип. Не че ги е гнус, ама си е трудно, понякога старците са бетер малките деца, искат се много нерви и постоянен ангажимент, а това те обичат да го прехвърлят на друг. И другият са жените им естествено. Те пък не са длъжни на чуждите родители, стигат им собствените им родители + децата им, с които са ангажирани + грижата по дома, че и печеленето на пари за семейството. Ами натежава в един момент, жените не сме многоръкият Шива все пак. Просто мъжете обичат друг да им има грижата. Ние сме си виновни, че им го позволяваме.

Такова чудо нЕма - статут на покупко - продажба. Или е дарение /което се оспорва/ или е покупко-продажба .
               Като чета за"воплите и гнева" на авторката незнайно защо ми е трудно да застана на нейна страна и да повярвам,че брата е толкова "черен"  Ами то само сметки - тоз гледал децата на онзи,кой,къде и как .....сметка до сметка.А и да пишеш срещу единствения човек ,който ще ти остане най-близък след като майка ти и баща ти ги няма НЕ е особено геройство.Често срещаната злоба срещу брата и жена му е коментирана много пъти тук.
               Аз гледам болните си родители - майка на легло с инсулт парализирана  и баща с един куп болести ,който ни стряска все по-често и КАКВО - да оплюя сестра си ,която живее в провинцията и няма възможност да ги гледа.Ами след това само тя ми остава.Или да плета сметки КАК да заграбя апартамента / в престижен квартал в София/ и да забравя ,че все пак живота не е апартаменти и коли.Има и човешки отношения.
               Освен това имам насреща и една загрижена "сестра" тая на мъжа ми,която като разбра,че свекър ми иска да дойде да живее у нас направи всичко възможно да попречи.Вероятно от силна обич към баща си  или тя се уплаши да не предявя искания към бараката в провинцията.
               На моята възраст в отношенията между хората НЕ е най-важно имуществото , а нещо друго и който не е гледал възрастни ,болни родители изобщо няма да ме разбере.Няма да разбере какво значи да подскачаш при всеки шум или когато си на работа при всяко звънване на телефона ....... ужаса е нещо страшно....та ,това са най-милите ти хора....и не зная как някой може да си прави такива сметки.Не уважавам "загрижените " дъщери дето се сещат само за това КОЛКО много помагат,а как другите не .Самия коментар просто е обиден и не говори много добре за автора.Поне така е според мен.
               

Да, когато имаш човек насреща. Когато другия само гледа да те прекара с нещо, пък било то и най-близкия ти, нещата не стоят така.

А освен човешките отношения, има и друго - човешко достойнство. Не виждам защо трябва да остави хитреца да си мисли, че много умен, а тя заради едните роднински връзки да си трае и да носи всичко на гърба си.

А и в темата не става въпрос да се грижи или не за родителите си. Проблема са отношенията с брата, и факта, че за всичко, което е направено за него и семейството му, родителите не срещат поне малко благодарност. Поне аз така разбрах.

Моят баща също от една година е на легло с инсулт .Майка ми да е жива и здрава за сега си го гледа но живеят в една къща с брат ми,и малко или много и помагат за гледането му от физическа гледна точка.Ние пък помагаме със средства за закупуване на лекарства и другите там принадлежности за един болен.А те изобщо не са малко ,всеки месец им давам по 200лв за да покриват нуждите си .Искала съм да ги взема при мен но възрастните хора им е най добре да си са в домовете си и не желаят. Ходя за по една две седмици там /те са на 100км / но и аз имам семейство и деца на които трябва да обърна нужното внимание.Тъй че според мен  с брат ми сме- КВИТ- и двамата допринасяме за тяхното гледане.

   
        Трудно се гледат стари хора. Трябва да са ти много мили и скъпи, за да издържиш. Само който го е преживял, знае. С напредване на възрастта негативните черти в характера се задълбочават. А сенилната деменция( старческото оглупяване) така ги променя,че ще се чудиш това твоите родители ли са!
    Моята майка почина рано и така стана ,че аз нямах възможност да я гледам. Но догледах леля ми. Беше малък ад. Срам ме е да го кажа, но когато почина ,си отдъхнах с облекчение. Последните години беше станала зла, заядлива , сприхава, мразеше всички.
    Така че знам какво е да гледаш стар човек и  разбирам защо те е яд на брат ти.
      Пожелавам ти много търпение.

Не питай старо, а патило
1. Когато гледаш родителите си се ръководи от мисълта, че ТИ правиш каквото трябва, защото ги обичаш, и твоята съвест е/ще бъде чиста.
2. Докато родителите ти са заедно, не прехвърляй никой у дома си . Намери вариант да им осигуриш грижи в собственото им жилище, ходи ежедневно, пазарувай, готви, лекувай, но си остави вратичка първо за лично убежище и второ остави жизнено пространство за ТВОЕТО семейство. Вероятно е, когато остане само един от тях да се наложи действително да го приютиш, което преобръща света и отношенията се изострят. Освен това, за възрастните хора домът е от изключителна психологическа важност. Като ги махнеш от дома им, сякаш им режеш корена.
3. С брат си постави нещата на масата от самото начало. Аз правя/плащам Х, твой ангажимент е У. Този У ангажимент може да бъде ходене до Здравната каса, или закупуване на лекарства, или каквото и да е там... Ако ти се нагърбиш с всичко, той няма да си помръдне пръста.
4. Обгрижвай родителите си докато са живи. После се спи лесно

Не познавам мъж, освен мъжа ми, който да се грижи в истинския смисъл на думата за родителите си, но той е само дете и просто няма кой.

И ние живеем с родителите ми в едно жилище,но с БРАТ МИ нямам такьв проблем!Пожелавам го и на теб от сьрце!Родителите ми непрекьснато ни говорят да се разбираме и уважаваме!

Договорът може да бъде договор за покупко-продажба с право на ползване от родителите до живот, тогава няма как да бъде атакуван, защото дефакто те са го продали на дъщеря си.

Относно темата, незнам какво да кажа, защото никога не може да бъде премерено на кантар онова, което родителите са дали на едното или на другото си дете, както и това, което децата като отделни личности са дали на родителите си. Това е сложна материя и аз не искам да си позволявам да коментирам. Всеки си има любимец и всеки има своите грешки, както и всеки е свободен да изживее живота си според своите желания, за едни за добро, а за други за лошо. Това обаче, което знам е, че човек разбира късно за това, което е пропуснал от живота.