Досадни въпроси и съвети

Я си прави каквото си знаеш

....... "то зъбчета да ти поникнат, тя баба ще те нахрани" ....свеки така  и не свикна с начина, по който храня Зори. А мен  пък постоянно ме е страх, какво ще и набута в устата... добре ,че рядко се виждат.

  Понеже при момиченцата това ставало като се разместят тазобедрените стави,като се разшири таза и т.нт.-ставали с големи дупета.

 

Ами това, то не е съвет, ами направо "бабина деветина"  :

Боже, Боже, да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли  ?!? Не знам с подобни малоумия дали се свиква, но по-добре наистина да си затвориш ушите за тях. А мъжа ти вземи го заведи при педиатърката да му обясни някои неща щом не вярва на теб, майката на детето му. Хората са гледали деца едно време, а от тогава колко вода е изтекла  . Сега оценявам каква свекърва имам, но това е една друга тема  . Свиркай си и да не ти пука  !

Направо е ужасна досада това мрънкане от близки и познати.Моят отговор беше:ДЕТЕТО СИ Е МОЕ И КАКВОТО РЕША АЗ ТОВА ЩЕ Е .Те горките полудяваха но пък какво ще кажат.Прави каквото ти подсказва майчиният инстинкт и не им се давай да ти се бъркат и досаждат.

С етърва ми имаме връстници.Нейното почна да се обръща-моето не. И тя: Ау, защо така?Научи го. Нейното яде кисел и зеленчуково- моя бебо не. Тя: оо,злоядо е.Виж моя как плюска. Другия бебок почна да пълзи, А нашето го мързи.И етървата пак коментари. И накрая какво стана? Дъщеря ми изведнъж проходи преди другото, наддаде повече, проговори още преди другото да е казало и "мамо". Отказа памперса на година и половина, докато братовчедчето още си акаше в пелените. Тъй че, нали знаеш: Тоз,който се смее последен, най-добре се смее.

Ех, тия съвети. Мен никой вече не ме съветва, парирах всички опити в зародиш.
Първо свеки започна редовно да ни информира децата на нейните колежки как се развиват. Еди кое си колко килограма било, колко сантиметра и с какво го хранели. Един ден ми писна и й предложих да дадем Ирина на отглеждане при някоя от тях, може пък те да я гледат по-добре. Извини се жената, ама притеснено й било, че имало деца с по 2 кг. по-дебелички от нашето. Обясних й, че нямам амбиции да отглеждам коледно прасе, така че аз притеснения нямам.

И двете с майка ми обичат да въртят любимата си плоча за кърменето, водата и сокчетата. Особено със сокчетата ми израснаха на главата. В началото се съмняваха постоянно в кърмата ми и се пускаха коментари, че детето е гладно или жадно. Накрая ми писна и на двете обясних, че съвети приемам само от жени, кърмили поне една година. Те понеже не са, да не ми дават съвети, ако обичат. Свеки обаче продължава да пуска коментари как всичките й познати се чудели как бебе се гледа без вода. Като й казах, че водя детето при двама педиатри, обясни, че и другите хора имали педиатри. Е тогава таткото не издържа и й предложи да си мерим педиатрите, нас няма кой да ни бие - при шеф на неонатология се преглеждаме. 

А за любимото гледане на внуците по телефона им говоря на принципа "Думам ти дъще, сещай се снахо." На майка ми обясних, че не вдигам на свеки, защото ми писна да прави някакви показни акции пред колежки за наставления на снахата. А на свеки обясних, че не вдигам на майка ми, защото най-много обичам да ми гледат детето по телефона. Е, усетиха се и спряха. Общо взето ги вкарах в ред за около 2-3 месеца. Сега си живеем чудесно. 

С други майки не се събирам по градинките, защото не ми се слушат глупости от типа "Нашето на 6 месеца вече седи, ака на гърне, прави задно салто, свири на пиано и си отваря само бирата." 

Да, много е досадно това постоянно сравняване на децата. Все едно са някакви роботчета, изляти по калъп и трябва непременно всички по едно и също време да проходят, проговорят и т.н.
И аз много се вбесявах навремето, особено от разни непознати бабки и лелки по градинките, които виждат дъщеря ми за пръв и последен път, но знаят кое е най-добро за моето бебе.
Слава богу, че свекърите са свестни хора и грам не се месят за нищо, напротив съобразяват се с моето мнение.
А за всички  всички останали не ми пука, влезе през едното ухо, излезе през другото. Ако съм в кофти настроение може и да изцепя нещо по-остро.
Та най-доброто лекарство е наистина да не ти пука и да ги пращаш на майната им...наум; а по-тежките случаи и на глас 

Най-честото при мен е от свеки- "Днес слуша ли детето?"-което е на 4 месеца или Защо реве?сигурно сме го урочасали понеже и се радваме.И аз отговарям - значе вече не трябва да я виждате, за да не я урочасвате.Дайте ми я сега да й побая 
или пък ако плаче -"Водичка дали ще пие? и аз - Не, не иска (тя наистина не иска да пие, освен когато е гладна  )

Майка ми също до скоро казваше "давай му вече сокчета и пюрета", но ме разбра и прие лесно че ще си гледам детето както аз усещам и по съвети на компетентни лекари.И понеже вече избива првото зъбче и тя по-скоро на майтап беше - "То вече детето ще поиска да яде, а ти само кърма му даваш"
 А моя непоискан съвет е  - Приемайте с усмивка и правете каквото искате.
Какви ли ще станем ние след 20-30 години? 

Записвам се в тази хубава тема, за да се подготвя 



Колкото може по-стара че и да помни по-малко!
Братовчед ми така каза на майка си - ти си забравила как се гледат деца и тя повече гък не каза. И на съседката ни съвсем спокойно й обясни същото - едно време е било така, сега не е.

ol4eto ама тези твои съкварталки имат ли деца или за първи път виждат?

Майка ми иска непрекъснато да сменяме бебето и аз й казвам, че то първо трябва да попие и тогава сменяме. Ето сега е акан и тя не може да миряса и ми вика "Върти се сигурно за да размаже по-добре акото"  Е отивам да сменям...
(това на майтап някой да не си помисли)

    

Моят свекър последно попита:"Ама не може ли малко фанта да й дадем, месце-нещо- пържолка?" или пък:"Ама тя само каши ли яде?"-така си мисли защото обикновено ходим при тях следобяд и логично малката не яде попара или пюре. Но се свиква, казвам- защото така сме решили . И точка по въпроса, не се ги слагам на душата.

Не им обръщам внимание. Казвам, че всяко дете е различно и че моето дете ще го уча на каквото аз реша и когато аз реша!
Не си ги слагай на сърцето! Гледай си детенцето, пък те да си говорят каквото искат. Ти си майката!

В началото се дразнех на всеки който се мъчеше да ми лее мозък, но сега вече ги пускам покрай ушите си, да пътуват