

Ами, така влизаш и я търкаш докато и свалиш кожата



Примерно в Монреал настъпва масово преселение на хората на 1 юли.
(писала съм за това и в друга тема).
, и другаря полковник - мъжа и, и нашите зяпнаха
) , и като живеехме вече у нас се мъкнеше в-с-е-к-и д-е-н, докато на майка ми не и писна и я отсвири! Дойде и носи: я вълнени чорапки, я елеченце спретнала, я пуловерче на баща ми...
Скъсвам се от смях като се сетя! И гордо ги вади от раницата (щото тя се движи с една брезентова раница, дето не си знае годините и е по-голяма от нея!) и съобщава на всеослушание, все едно е на сцената: Това го нося на Коце, щото много ми е мил и много си го обичам. А баща ми се казва Никола, ама и 1000 повтаряния не помогнаха, тя си харесвала Коце да му вика и това е! Той се хилеше като разпран, а майка ми побесняваше на простотиите на сватята и после, като си тръгнеше, се скъсвахме от смях всичките на късмета на "Коцето", такъв харесван мъж!
Препоръчани теми