10 евъргрийна,free edition,от свекъра(свекървата).

То не е смешно, трагично е!
Мислех да продължа, но ще оспамя темата. Стискам зъби и спирам дотук.

Говорим си (леко разгорещено) аз, мъжа ми и свекървата, и понеже синчето й е на моята страна по темата , тя заявява от яд : "Нищо, имате момче да видим на вас каква снаха ще ви се падне." 

И на мен хич не ми е смешно,свеки като почне да дава акъл за неща,от които,първо ,не разбира,и второ,не и влизат в работата,така че намирам идеята за темата прекрасна!  Ако ти е скучно не чети,или признай,на коя от мамите си свекърва под прикритие!

Момичета, просто сте велики, уморихте ме от смях!
Ето някои от бисерите на моята свекърва/за протокола - тя е лекар, с претенции,че от всичко разбира, всички трябва да се съобразяват с мнението й, но последното се мени ден за ден/:

1."Ти сега нали няма да идваш да спиш у нас?" - това след като си тръгват от годежа. И  аз - "ами не "

2.На въпроса защо ми е висок пролактина - "Защото имаш голям тумор в мозъка", е не беше така, ама нейсе..

3. На въпроса на сина й -"Мамо,нещо да ти помогна, от какво имаш нужда, ?"
отговор - "Ами от мъж!"

4.Във времената, когато идваше на гости с приспиване/да не дава пари за такси/, идва време да си лягаме, тя се намъква в нашта спалня, дига одеалото и "Ами аз искам тука да спя"

5. Към мен за сина си "Кажи му да се облече", аз казвам "ами не мога, на мен ми е мъж, не мога да му каза такова нещо, кажи му ти", а тя "еми мен не ме слуша"

Следващите вече не са толкова смешни ,но ще ги споделя:

4.След 2 -годишен стерилитет тръгваме по доктори, но не я уведомяваме.Оказва се мъжки стерилитет.Мъжът ми категорично отказа да й съобщи и започнахме лечение - за съжаление неуспешно. Стигнахме до инвитро/икси, по мое настояване решихме да й кажем - след реда сълзи и сополи,що не сме отишли тя да ни прегледа/тя е анестезиолог/, отсича "Аз съм го отгледала здрав!", може би аз съм го повредила . Тя реве , ние я успокояваме, че всичко ще е наред и т.н. За съжаление инвитрото -неуспешно. И започва едно дуднене -
"не можете да имате деца, защото не мислите правилно!"
"не се храните правилно!" , кое е "правилно" се мени от днес за утре
"инвитрото е пълна простотия, да се пълнят джобовете на лекарите"
"инвитрото е безумно опасно за здравето и ако на някой му се умира да го прави", и в подробности разказва как една жена в болницата загинала от това плюс трите и бебета.

5. След неуспешното инвитро, все пак събираме сили, сменяме клиниката/ лекарите бяха вдигнали ръце от нея/ и без да й казваме опитваме пак. Аз забременях, но за съжаление в 16-та седмица, отивайки за рутинно изследване, се оказва,че плодът е мъртъв и трябва да се направи кюртаж. В деня на кюртажа, тя ме намира докато чакам да вляза в залата и се започва:
"Така става като ходите при разни некадърни доктори"
"Що се занимавате с глупости, то това дали ще имате деца се решава 3 живота предварително/ тя е ревностна християнка и освен това вярваща в прераждането/"
"Еми като не си взехте дете като еди коя си , така ще  е"
След което реши да ми се сърди и не се чу и видя няколко месеца.

6.На следващото инвитро, аз пак забременявам, но този път тя разбира,чак когато съм в 7-мия месец. Дотогава беше сърдита, след това започна едно вайкане,че иска да се виждаме и да ръси глупости:
"Аз като бях бременна все ми се ядеше грозде"/в момента е май месец и ако ми се дояде такова няма, ама подробности/
"Как ще раждаш на тези години, стара си вече?"/бях на 33, а се опитвах от вече 8 години/

7.Синът ни се роди със сърдечен дефект и се знаеше,че на около година му предстои операция - не пропускаше при всяко идване/добре,че беше от дъжд на вятър да ръси - "операцията му ще бъде сложна, не е нещо просто", "не може да се храни, щото е болен", "няма сили да яде", "от ниското ниво на кислорода, страдат всички органи, най-вече мозъка", "толкова е изтощен от болестта, че няма сили да плаче".

8.Операцията мина със страшно много усложнения, детето беше близо 20дни в кома, с отказали бъбреци,сепсис,цитомегаловирусна инфекция и каво ли още не. Направо не ни даваха надежда. Тя звънеше всеки ден в реанимация, независимо,че ние денонощно стояхме пред вратата. Накрая шефката на отделението деликатно ни помоли да й кажем да не звъни повече, защото се опитва да дава нареждания на колегите, после реве, после разпитва защо така, а не иначе...
Както и да е детето се оправи, сега да чукнем на дърво е добре и по мнение на лекарите на бива да го ограничаваме дори да спортува. Да ама не  - "не бива да бяга, защото се уморява"., "не трябва да кашля, защото се товари сърцето" и ред други.

9. След като решихме,че ще имаме и второ дете, пак по същия начин с инвитро, коментарът е "аз ти се чудя как си се навила като знаеш какво е да раждаш пак"

10.Ражда се дъщеря ни, но на 10-ия ден аз правя автоимунно кръвно заболяване и започва едно ходене по мъките. Коментар -"ами така е, след толкова хормонални инжекции", "болна е, защото тя/т.е аз/ така е решила, ще оздравее ако мисли правилно". За 2 госини опитах почти всичко,за да се излекувам -нейната версия - да се махне далака. Когато все пак лекарят ми реши, че стигаме и до това решение - нейното мнение -"това не е решение, далакът е връзката с духовния свят"
И така, вече съм без далак, слава богу добре, гледаме си децата и им се радваме, аз съм една такава "бездуховна", ама карай, това да е...

Ами засега това е от мен, после ще се включа с по-пресни бисери

julisa,  направо онемях от разказа ти    аз бих прекратила всякакви отношения с това същество  много отдавна! прегръщам те силно и ти желая успех   

Аз си мислех, че моята е егоистична, бездушна и създаваща проблеми за свое удоволствие, но свекарвата на julisa направо ми скри шапката.
Как говориш още с нея, не знам.

Тая убостница и мойта прекрасница са си плюли в устите

julisa, напълно те разбирам и ти съчувствам. Все едно от устата на мойта Убавица са излезли тези думи. Не и обръщай внимание, това е решението   

Jolisa, нищо от това, за което говориш не ми е чуждо. Ти си прекрасна и силна личност   

Гледаме със свекъра ми "Това го знае всяко хлапе" и той разпалено защитава тезата, че жените, които играят ги избират по хубост. Аз му противореча, той се керкенечи ...  По едно време, утихнал спора вече, той подхвърля - "Ама защо не пуснеш СМС да участваш, знаеш отговорите, начетена си, ще изкараш 1000 - 2000 лв". Аз решавам да се пошегувам с яростния ни спор от преди десет минути и с насмешка отговарям - "Е, нямам шанс. Как ще ме изберат - нали по красота ги подбират?"
Отговора - "Е, може и да не ги подбират по красота все пак ..." 

3. На въпроса на сина й -"Мамо,нещо да ти помогна, от какво имаш нужда, ?"
отговор - "Ами от мъж!" #Crazy

 

 julisa...

малиии,като прочетох по надолу....
по далеч от тази,аз ако имах такава свекърва да съм превъртяла от нейните бисери(особено тези за детето )

Извини ме, но не схващам какво искаш да кажеш с този коментар!?

Майтап бе, Уили! Няма нищо общо с постинга, споко! 
Никога ли не си се забавлявала да разбъркваш поговорките? Много смешно се получава! 

ОК! Сега разбрах. Просто преди това не разбрах, а и честно, не ми се получава смешно