1. Изписват ни от болницата след първо раждане. Прибираме се, аз се чудя как по-бързо да се добера до банята, че в болницата беше една мизерия... А тя, откакто съм влязла, само търчи по мен с някакво шише в ръката и дудне нещо. Накрая ми писва, спирам да видя какво толкова ми е купила, а тя: "На ти тоя разтвор на калиев перманганат! На мен някога, като ми зашиха една марля и я забравиха след раждането, само той ми помогна!"
Наложи се синът й да я скастри, че знам как да се грижа за хигиената си и да си прибере проклетото шише!
На което й отговарям, че не всички можем като нея, а тя: "Вие днешните нарочно се правите, че не можете да кърмите, зат'ва децата ви са все болни - щот' гледате да не си развалите бозките!" 
.
И да не си помислите, че просто женицата недовижда та не е видяла какво точно правим!? До ден днешен чете вестници и бродира каренца без очила... 
А като бяхме още гаджета и се прибираме от нощна смяна и си лягаме да спим, на обяд се събуждаме като млади, влюбени хора 
и нашата как чуе, че вратата на стаята ни е тропнала и някой е влязъл в банята - хоп и цъфва с една заговорническа, ехидна усмивчица на врата и праска един похотлив мигач с провряна през вратата глава, хилейки се съобщава " Ей ненаситни сте бре!". Още ми е гадно като се сетя 
и дава някакви жълти там, дядката вика - "Що даваш само жълти на детето, дай й някоя бяла...", тя пуска едно 10 и вика "Ето още жълтички, опааа... чакай, тука има 1 лв, да си го запазя!" 
!!!То бива-бива,ама....