Минава време. Вече не живеем с нея . Идва на гости. Аз ще варя пиле. Тя ми казва: "Я да ми сложиш малко от това пиле!", ама аз съобщавам, че не е сготвено още... "Ми нищо, ти ми сложи в едно пликче, па аз ше си го сготва у нас!"
ОООО! Забравих началото! Годежа ми! У нас половината рода. Бъдещия ми мъж идва само с маминка. Цял ден нямаше вода готвихме като мъкнахме вода с туби от някъде си! Пристигат, сядат, тя мълчи и гледа ровешката. Майка ми, ошашавена вика: "Сватя, хайде да кажете за какво сте дошли!?", госпожата: "То е ясно... " Всичката рода гледа втрещено, мъж ми се поти... Сипват се порцийките, маминка лапа... наближава 20,30 часа... От омазаната и с картофено пюренце устица, излизат следните слова: "Яааа, пуснете телевизора, че филма почва! Да го гледам искам!". Филма - "Перла в короната" Гледа го. И така в мълчание и гледане на филми стана 23 часа... тя се обръща към сина си: "Вале, айде мама да си ходиме!" Е тогава вече не издържах: Ми аз да идвам ли с вас или да си стоя тука?- питам. Мъж ми само дето мръвка не ми отщипа от ръката и ми съска в ухото: "Взимай си багажа и да тръгваме, че умрях от срам! Ще я убия тая!" У тях я направи на салата, но да не мислите, че това имаше дълготрайни последици? НЕ! И това в далееечната 1989 година.
Толко смешки имам с тази особа, че книга мога да издам! Ма няма да и правя евала, да чете за нея цял свят!