Темпераментните деца - тема 3

Момичета, аз съм болна и за съжаление няма да дойдем  . Весело изкарване ви желая!

Ели, много съжалявам Страшно ми се искаше да се запозная с теб на живо.
Бързо да се оправяш пък ще се видим скоро!   

Момичета, приятно изкарване ви желая. Съжалявам безкрайно много, че не съм в София за да присъствам и аз. Може би на някоя от следващите срещи.

За храненето- не настоявам никога. Колкото-толкова. Имало е случаи когато цял ден е била на половин порция супа. Допълнително давам само плодове и когато сме на вън солети, но не много често.
За правилата- има няколко железни правила, които не се нарушават по никакъв повод. Там действам сурово, с обяснения, с наказания, но никога не съм отстъпвала. Например контактите въпреки, че са обезопасени не се пипат никога. В кухнята имам едни чекмеджета, които не разрешавам да се отварят просто защото в най-горното стоят приборите. Тя все още не го стига, но с переспектива  Има обаче други неща, които не ми харесват, но разрешавам или поне не казвам постоянно не. Например сега има мания да рисува по стените, по пода, по дивана и т.н. Помолих я да не го прави, обасних, че това не е хубаво, че си има места на които да се прави, но ефекта естествено беше нулев. Сега се опитвам да огранича тези и художествени наклонности до една стена.

Искам да ви питам някое от вашите деца имало ли е склонност към автоагресия. От едно известно време когато започне да се тръшка и да пищи, че нещо не е станало на нейната започва да си удря шамари през устата. Нямаме практика да я удряме, още по-малко през лицето. До колкото знам не е и виждала даже някой, някого да удря. Децата с които я събирам изобщо не са агресивни.

Не си спомням дъщеря ми да е проявявала автоагресия от инат,но агресия е проявявала многократно,когато нещо не стане по нейната,първо протестира,бута се в нас,мъчи се да ни надвие словестно,като види,че не става така,започва да реве,абе изобщо програмата е пълна.Почти никога не приема "Не" за отговор и настоява докато те умаломощи и ти писне и се съгласиш.Но една позната ми се беше оплаквала,че синът й от инат си е блъскал главата в стъпалата на стълбището,така че за да постигнат своето децата са въоръжени с цял арсенал от манипулативни действия.По наше време,когато ние бяхме деца не си спомням да сме провявали такива инати и имахме много повече респект.

Пропуснах да спомена храненто-тя моята е вече доста голяма-11 г.,но и като бебе единственото нещо с което нямах проблем с нея беше храненето,напротив,тя имаше способността да поема храна колкото й предложиш,та чак докато вземе да я повръща.Т.е. ако аз не дозирам порцията,организмът й няма да го направи.Не ми се е случвало да я моля да яде,или да ходя с паницата подире й никога.Но за това пък на днешен етап имаме проблем с килограмите,та се налага постоянно да й говоря и да я ограничавам.

Срещата мина чудесно, благодаря на всички, който дойдоха  Надявам се да са чести, редовни и полезни   

Hubava temi4ka.I az shte spodelia.Kak da vi kaja moiat sin e10 god..V kashti e mishica,no shtom si obarna garba i se zapo4va s ke4a.Poniakoga me plashi,nee e dete,koeto sazdava seriozni problemi,no e dosta temperamentno.A i ne spira da govori,kato laterna e  :ooooh:ne mu pozvoliam da gleda ke4,no zabeliazvam,4e ne decata im haresva.Kak e pri vas?

Здравейте мами, от доста време ви чета и се чудя ние към вас ли спадаме или не, или просто  глезотията ни идва в повече....Но колкото повече ви чета, толкова по-сходни неща виждам в поведението на баткото с вашите дечица .Не знам от къде да започна и дали ще успея всичко да разкажа от веднъж.Вики, скоро навърши 4г. , от както се е родил е с отразен силен и инатлив характер, беше едно доста ревливо и гръмогласно бебе(колики , зъби -всичко с голям рев минаваше).Инат голям е, каквото си е наумил докато не го постигне независимо на каква цена няма да се остави- дали с крещене и викане на публични места , дали с тръшкане по земята или рев...все тая.Напоследък успявам да отклоня вниманието му с нещо друго, но това съвсем не значи, че е забравил, просто е момента на почивка и след известно време пак се започва.
Злояд е от бебе, яденето-това за него е голяма мъка, на 1,8г. чак прояде непасирана храна, ще не ще в яслата, до тогава всичко трябваше да е пасирано, дори сега  ако има някакво месо за дъвчене и му се опре предпочита да го изплюе.По-късно проговори и сега посещаваме логопед от време на време(така и така ходим с малкият , водя и него), тъй като много звуци изговаря неправилно, а и бърза много да говори, иначе е доста схватлив и умен , всичко разбира много добре от малък.
Обича да се пазари за всичко и да опонира, трудно изпълнява мои желания след много говорене от моя страна може и да склони да ме послуша.Чета разни книги за детската психология и определено ми помагат за момента, е не винаги разбира се.
За тръшкането на вратите и висенето на тях-същото е при нас, не знам кога ще се захлюпи някоя врата отгоре му, умира да затваря тръшкай ги всички врати.
В ДГ в началото трудно се адаптира, в смисъл че му трябваше период да опознае атмосферата , навиците, децата и учителките, в който период не беше много контактен.после се отпусна и почна да играе с най-палавите(по думите на госпожите), но като цяло е послушен там, само няколко пъти са се оплаквали и веднъж е бил наказан.Не изпълнява винаги нещата , които го карат там, той е и в група с по-големи деца, та и не всичко може  де.По-принцип създава впечетление на срамежлив и притеснителен докато се огледа и опознае обстановката , после го хващат щурите и започва да прави каквото си поиска , без да му мигне окото къде е , нито иска да ме слуша като говоря.
Някой по-горе беше попитал за автоагресия- при него се проявява щом го целуне някой, хич не обича да го целуват конкретно и започва да си бие шамари с всичка сила, иначе е обичлив и обича да го глезят.
Доста объркано излезе моето писание, не знам дали ще имам време често да пиша, покрай малкият, но ви чета редовно, а със сигурност има още доста неща , които съм пропуснала да напиша....

Дайте повечко подробности! за неуспелите 

момичета, имам си причини и аз да ви чета, но още не мога да реша дали съм аз тук или за здравен 
искам да ви ПИТАМ - УДРЯНЕТО по дупето не помага ли? нека не се впускаме в полемики за нуждата - то и аз на думи се придържам към това, че не бива, но пошляпвам когато ми дойде в повече
та въпроса ми е ако има мами пошляпващи своите отрочета - до каква възраст и как реагират те , действа ли при вас....
напр при моите деца шляпването помага при сина, но при щерката не помага - знае, че не бива да плиска и маже с пишито на брат си в гърнето и го прави всеки път - знае и като ме види хуква и ревва и пак маже...
какво правите с такива деца, дето и пердах не помага? тя е на 1.5 и след като дори и пляскане не помага, викането е  нищо...не знам какво да направя, а разбирате не мога да вися нонстоп около сина дали пикае или не...понякога разбирам след като той се е съблякал, изпикали и Мими вече се е омазала и разплискала гърнето /добре че до сега не е имало вътре и "рибки"  /
ами това е малко объркано питах ама съм и объркана от твърде многото въпроси които имам

catnadeen много зависи от детето, от възрастта и от конкретния случай.
Аз големия си син не съм го пошляпвала вече 4-5 години. Просто възрастта за това отмина... вече ми е до брадата, как да вдигнеш ръка да го удариш... не върви и не е редно според мен.
Така като се замисля и малкия доста одавна не съм го пляскала - просто пораснаха вече.
Като цяло съм от майките, които да речем че не обичат боя като наказание, но и като се наложи да шляпна по една или друга причина, не го драматизирам чак толкоз много. А и не на последно място не съм забелязала особен ефект от боя като метод за възпитание, за да не кажа почти никакъв, но има моменти в които е трудно да реагираш по друг начин... това което описваш е горе долу такъв един момент....

catnadeen, не, категорично НЕ помага! На никое дете, още по-малко на такова със силно изразен темперамент. Ако въобще "помага", то ще е да смачкаш детето, а не да му помогнеш само да се справя с темперамента си.
Няма как да ти отговоря без да се впускам в полемика против пердаха. Не е метод на възпитание, няма как да бъде. Да, случвало ми се е да пласвам, но е било признак на безсилие и изпуснати нерви от моя страна, не се гордея с това и не го приемам.
А израза "какво да правиш с деца при които И боя не помага" ми е трудно да коментирам, защото не знам да има такива на които помага 
Ако искаш се включи, за да коментираме ситуации и как да се спавяме с тях, как да си помагаме на себе си и на децата, да си намираме начини за почивка, зареждане на батериите и отпускане, защото това е, което наистина помога. Боя е реакция на отчаяние
Защо мислиш, че дете на 1.5 години ЗНАЕ, че не бива да прави нещо? Сина ми е доста по-голям и прави необмислени неща (вчера си беше пъхнал малка частичка в ухото, защото беше в банята и нямало къде да я остави, за да не се загуби  )...

Искам да ти кажа добре дошла и да обсъждаме ситуациите, темперамента и реакциите ни, а не боя.

ами боя също е реакция...за мен също така си е начин да се покаже нещо но не искам да се впускам в тази подробност
та добре - защо знам че щерката разбира...ми тя не разбира, но е научила, че НЕ БИВА...няма как да й обясня на тази възраст защо...има неща които децата според мен трябва да приемат докато узреят да разберат защо
няма как да й обясня за пишито - то й харесва, няма нещо което тя да мрази - че да я предпазя давайки аналог
боя за мен бе последна мярка къщата ми да не се превърне в тоалетна - който има породени деца знае за ккаво говоря....двете в комплект са машина за проблеми, бели и рискови ситуации

добре кажете вие какво ще предприемете - детето е будно /за разлика от брат си/ схваща и бързо границите на нещата които й поставям, но тотално отказва да ги следва ако е решила да експериментира
не мога да я разсейвам - модерен метод, но как можеш да го парвиш при положение, че у нея има повече концентрация отколкото при възрастен
упорита е - хубаво качество, но пагубно за мен сега...
няма как да я убедя, че нещо е неправилно - като мазането с пишито, когато това нещо не може да й принчини болка, а й доставя само кеф
а на 1.5г няма как да разясня проблема с мокрия килим или нещо друго
наказание в друга стая също не помага, защото е малка и не го приема така - освен друго е саможива и се чувства добре сама със себе си
та давйте идеи преди у нас да е станало кенеф...дано този Фроидовски период мине щото ......

Да, точно това ти писах, че боя е твоя реакция на безсилие и отчаяние. Сигурна съм, защото съм минала през това. Казах го, защото ти питаше, а аз исках да поясня, че това Е реакция, но НЕ Е метод на възпитание. Това, за което питаш е именно темата, на която говорим и си споделяме, и си даваме идеи тук. Моите деца са с 1г и 9 м разлика междудругото.

За тази възраст наказания няма как да помогнат, бой - още по-малко. Разбиране е трудно, защото то си е бебе още. За разсейване няма да говоря, защото при упорити темпераменти деца от собствен опит знам, че не помага особено.
Можеш да се стремиш ти или друг да е около тях през повечето време. Гърнето да стои в банята и само там да се пишка.
Баткото е голям и лесно може да свикне да върши определени дейности на определени места.
А той като се изпишка сам ли се бърше, че гърнето остава в стаята и ти не разбираш за това? Ако се оправя сам - чудесно, нека го прави в банята, или да ти казва, когато пишка, или да си носи сам гърнето там.
С такива неща мисля, че трябва да опиташ. Боя и наказанията няма да помогнат, гарантирано. Сина ми си изтърпяваше наказанието и после правеше абсолютно същото. Просто екпериментаторския дух и постоянстовото да направят каквото са си наумили е по-силно от тях! Спрях да наказвам по този начин, когато веднъж след поредното разсипване на саксията (непрекънато го правеше от бебе до към 2.5 годишен) сам отиде, където го наказвам, с което ми показа, че е направил белята с асното съзнание какво следва, но то не го притесняваше, просто желанието да разрови пръстта беше по-силно от страха от наказание. Повече не съм го наказвала. Даде ми урок.

И аз си мисля, че пошляпването не е решение. При дъщеря ми поне не се получава. До сега съм я шляпвала 3 пъти по ръката, това е. Не съм постигала ефект, но пък и то е било в изблик на истински бяс. За сега най-добре се справям с постоянното обяснение. Както писах и по-горе има само няколко неща, които са забранени в къщи и за всяко от тях неуморно обяснявам, всеки път. Стигнали сме до там, че например името на контактите според нея е *там не*. Същото се получаваше и с компютъра. Имаше един безкраен период в който беше решила, че копчето за пускане е играчка и е изключително забавно да го натиска по много пъти. Естествено сменихме захранването в следствие на тези игри, но всеки път, когато се насочеше на там и махах ръката и обяснявах, че това не се прави. На около 1500-тния път го разбра. Та въпросът според мен не е в това дали ще разбере защо не бива да маже пишото на брат си, а просто че това не се прави. Отварям скоба обаче, че дъщеря ми е единствено дете и все пак имам времето и възможноста да се занимавам с нея постоянно.