Майка ми на 28.12 има рожден ден и мисля да я изненадам с едно прекрасно стихотворение. На дали има по хубав и емоционален подарък!
Благодаря ви!
Виж целия пост
Благодаря ви!
Най-хубавите стихове за мама
- Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
- Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.
# 301
22 дек. 2010, 18:15 ч.
В понеделник около половин час търсих тази тема. Бях си копирала в един файл стихотворенията, които ми харесваха и се оказа, че е изчезнал. Голямо търсене падна, но успях да открия това, което ми трябваше.
Виж целия пост
# 302
23 дек. 2010, 11:13 ч.
Търся нещо за Коледа и за мама..........не мога да ви изчета...... 
Виж целия пост
# 303
23 дек. 2010, 15:08 ч.
По Коледа при майките се връщаме.
Да ги прегърнем с двете си ръце.
За миг да си помислим, че сме същите.
Онези мънички, непипнати от ветрове.
По Коледа добрата моя майчица
отново ще погали русата глава.
И ще си спомним двете с теб единствена
за миналите толи дни - сега...
По Коледа ще съм при тебе скъпа моя.
Единствена, красива и добра.
С две нишки бели във косата твоя.
Ти още по-красива си сега.
Прегръщам те. Обичам те! Не давам
на никого и с нищо да те нарани.
Ти си за мене свят олтар. Корава.
И много нежна и добра както преди...
Лично творчество
Днес от душата ми стиховете за мама се леят един след друг...
Виж целия пост
Да ги прегърнем с двете си ръце.
За миг да си помислим, че сме същите.
Онези мънички, непипнати от ветрове.
По Коледа добрата моя майчица
отново ще погали русата глава.
И ще си спомним двете с теб единствена
за миналите толи дни - сега...
По Коледа ще съм при тебе скъпа моя.
Единствена, красива и добра.
С две нишки бели във косата твоя.
Ти още по-красива си сега.
Прегръщам те. Обичам те! Не давам
на никого и с нищо да те нарани.
Ти си за мене свят олтар. Корава.
И много нежна и добра както преди...
Лично творчество
Днес от душата ми стиховете за мама се леят един след друг...
# 304
23 дек. 2010, 15:39 ч.
Карма, както останалите ти стихове, така и тези за майката са много хубави и трогателни!
***
Било е шумно и във нашaта къща
и три деца са тичали по двора.
Сега тъй рядко у дома се връщаме,
отвикнали сме с мама да говорим.
Тя нашите детски дрешки пази още,
за грижи те й спомнят и за радост,
до люлката прекараните нощи,
за безвъзвратно отлетяла младост.
Като гнездо леглото ни сега е празно.
Над него мама в рамка потъмняла
прибожда с габърчета снимки разни:
на син и дъщери, и внуци палави.
Когато вечер хората се сбират
и в къщите съседски шумно става,
пред снимките ни мама спира
и с нас до късно разговаря….
Василка Хинкова
Виж целия пост
***
Било е шумно и във нашaта къща
и три деца са тичали по двора.
Сега тъй рядко у дома се връщаме,
отвикнали сме с мама да говорим.
Тя нашите детски дрешки пази още,
за грижи те й спомнят и за радост,
до люлката прекараните нощи,
за безвъзвратно отлетяла младост.
Като гнездо леглото ни сега е празно.
Над него мама в рамка потъмняла
прибожда с габърчета снимки разни:
на син и дъщери, и внуци палави.
Когато вечер хората се сбират
и в къщите съседски шумно става,
пред снимките ни мама спира
и с нас до късно разговаря….
Василка Хинкова
# 305
28 дек. 2010, 08:48 ч.
Благодаря. Благодаря от сърце. За мен оценката на тези, които четат стиховете ми, означава много... 
Виж целия пост
# 307
29 дек. 2010, 22:34 ч.
Moже и да сте го писали вече, но :
Дамян Дамянов
Мамо
Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
ще падат, ще се стопят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.
Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал !
Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.
Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.
Бил ран, бил късен - нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!
Виж целия пост
Дамян Дамянов
Мамо
Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам -
ще падат, ще се стопят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.
Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал !
Едничка радост - чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.
Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.
Бил ран, бил късен - нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!
# 308
2 ян. 2011, 20:51 ч.
Това е една люлчена песен, която много обичам - не само текста, но и музиката е много нежна. Само че последните два реда на първото четиристишие ги зная така:
що значи, мила мамо,
теб да сънувам само?
Ето и от мен едно стихотворение, посветено на майката. Автор е Александър Геров
СЪН
Сънувах страшен сън: в една огромна
и цяла заледена равнина
като в невероятно грозен спомен
аз мислех си, че майка ми умря.
- Свърши се! - тихо промълвих на брат си. -
Разбираш ли, не ще я видим веч...
Не ще усетим никога на мама
усмивката и милата й реч.
- Не си отивай! - пропищя сърцето ми.
Но беше късно. Черен сняг повя.
И падна на гърдите ми небето
с великата си, смъртна пустота.
Очите си отворих насълзени.
Гърдите ми - хриптяха още те.
И чух на мама думите край мене:
- Насън ти плачеш, моето дете!
Такава мъка! Господи, сърцето ми
да беше с нож изрязано отвън,
не би боляло тъй, както болеше
сред ужаса на тоя страшен сън.
Виж целия пост
Майчице
Майчице, мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само
Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.
Майчице, мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само
Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.
Това е една люлчена песен, която много обичам - не само текста, но и музиката е много нежна. Само че последните два реда на първото четиристишие ги зная така:
що значи, мила мамо,
теб да сънувам само?
Ето и от мен едно стихотворение, посветено на майката. Автор е Александър Геров
СЪН
Сънувах страшен сън: в една огромна
и цяла заледена равнина
като в невероятно грозен спомен
аз мислех си, че майка ми умря.
- Свърши се! - тихо промълвих на брат си. -
Разбираш ли, не ще я видим веч...
Не ще усетим никога на мама
усмивката и милата й реч.
- Не си отивай! - пропищя сърцето ми.
Но беше късно. Черен сняг повя.
И падна на гърдите ми небето
с великата си, смъртна пустота.
Очите си отворих насълзени.
Гърдите ми - хриптяха още те.
И чух на мама думите край мене:
- Насън ти плачеш, моето дете!
Такава мъка! Господи, сърцето ми
да беше с нож изрязано отвън,
не би боляло тъй, както болеше
сред ужаса на тоя страшен сън.
# 309
4 ян. 2011, 18:15 ч.
Мама, ты была права
Мама, ты была права, тяжело
Все понять и простить, тяжело
И на волю отпустить
Птицу без единого крыла
Я устала сильной быть
Мама, ты, не качай головой
Я не хочу его любить
Мама я хочу к тебе домой...
Мама, ты была права, тяжело
Все понять и простить, тяжело
И на волю отпустить
Птицу без единого крыла
Я устала сильной быть
Мама, ты, не качай головой
Я не хочу его любить
Мама я хочу к тебе домой...
Елена Ваенга
Виж целия пост
Мама, ты была права
Мама, ты была права, тяжело
Все понять и простить, тяжело
И на волю отпустить
Птицу без единого крыла
Я устала сильной быть
Мама, ты, не качай головой
Я не хочу его любить
Мама я хочу к тебе домой...
Мама, ты была права, тяжело
Все понять и простить, тяжело
И на волю отпустить
Птицу без единого крыла
Я устала сильной быть
Мама, ты, не качай головой
Я не хочу его любить
Мама я хочу к тебе домой...
Елена Ваенга
# 311
3 фев. 2011, 21:39 ч.
Вече година чета тази така прекрасна и мила тема !
Благодаря на всички ви !
Виж целия пост
Благодаря на всички ви !
# 312
5 фев. 2011, 16:52 ч.
Страхотна тема! Благодаря ви! 
Карма135 - стихотворението за Коледа ме разплака!
Виж целия пост
Карма135 - стихотворението за Коледа ме разплака!
# 313
13 фев. 2011, 20:46 ч.
И тази вечер...
И тази вечер ще легнеш сама.
Със спомена топъл за вчера.
А аз ще изпитвам вина.
И в топло от студ ще треперя.
И пак ще се молиш за нас.
Пред тази, добрата икона..
Пердето ще дръпнеш. Без глас.
В устата с вкуса на лимона.
И малката стая сега. Във миг
в тъмнина ще потъне.
Студено е. А малкият плик
на шкафа лежи. Там прегънат.
Това там е мое писмо.
Написано в дните далечни.
Ти пазиш го. То е едно.
А думите в него са вечни.
"Обичам те мамо!Ти си
единствена, моя и свята.
С най-топлите сини очи.
Ти , мамо... Една на земята!!!"
Лично творчество
Виж целия пост
И тази вечер ще легнеш сама.
Със спомена топъл за вчера.
А аз ще изпитвам вина.
И в топло от студ ще треперя.
И пак ще се молиш за нас.
Пред тази, добрата икона..
Пердето ще дръпнеш. Без глас.
В устата с вкуса на лимона.
И малката стая сега. Във миг
в тъмнина ще потъне.
Студено е. А малкият плик
на шкафа лежи. Там прегънат.
Това там е мое писмо.
Написано в дните далечни.
Ти пазиш го. То е едно.
А думите в него са вечни.
"Обичам те мамо!Ти си
единствена, моя и свята.
С най-топлите сини очи.
Ти , мамо... Една на земята!!!"
Лично творчество
# 314
23 фев. 2011, 12:17 ч.
Страхотна тема! Много нежни и много тъжни стихове! Отдавна не съм се просълзявала докато чета, много се разчувствах и реших, че най хубавия подарък за моята майка тази година за 8 март ще е снимка на двете ми деца и нейни внуци и стих на гърба, който ще избера от темата! Благодаря на всички писали в темата!
Виж целия пост
Препоръчани теми