Въпроси за приемното семейство- 2

стискам палци да не се разкандардиса.

Днес трябва да дойде биологичната майка и най-накрая да подпише. На десетия месец от подаването на документите, най-накрая му се вижда края.
Кажете ми какво следва от тук нататък, защото дори социалните не знаят. Казаха ми само, че като подпише стартира процедурата. На въпроса ми "Коя процедура" отговориха "Ами цялата". Аз искам единствено да знам кога ще го видя и кога ще си го взема в къщи, но точно това не ми казват. Тъй като съм първия случай в града, в който ще има настанено дете и те не са съвсем наясно.

Майката подписа. Вече официално съм приемна майка на Александър. Казаха, че в понеделник ще пуснат заповед за работа с детето, но още не знаят кога ще го видя. Най-вероятно в понеделник ще се разбере.
Срещите ще са вторник и петък от 9:30 до 12:00. Предполагат, че понеже е малък, опознавателния период ще е кратък.

Stillness,честито!Вече не остана много време докато станеш мама и в действителност,а не само на хартия 
И аз да ви се похваля- вече минахме обучението. .Вчера ни беше последния ден.Хареса ни и даже днес ни липсваше(много ученолюбиви сме били.Направо да не повярваш !)

 Stillness честито и от мен!

Така... В сряда ми беше първата среща с мъника. Аз изобщо не знаех какво да очаквам. Майката ми беше показала няколко снимки, но на телефона си и нямах реална представа за детето. Доведоха го в приемната и той залепна за играчките. Предишната вечер не беше спал заради зъбчета и беше доста сънлив. Поигра с играките и едната от социалните работнички му даде телефона си. Като се опита да си го вземе, той ревна. Излязохме на двора, гушнах го и той започна да се унася. През цялото време не пусна телефона. Люляхме се на люлката навън, като го държах в себе си и като поисках да го пусна започваше да мрънка. Дадох му банан. Явно виждаше подобно нещо за първи път, защото много трудно успяхме да го убедим, че това се яде. Като го опита и реши, че му харесва, се опита да го суче...
Днес не погледна банана. Занесох му детско телефонче с мелодийки и много се притеснявах, че като започне да пее, ще се изплаши. Като чу звука обаче, първо го изгледа любопитно, после започна да натиска копче по копче и подлуди всички, които бяха на двора. Днес е настинал (цялата групичка е с температура), за това стояхме малко на двора, а и аз останах с впечатление, че не харесва двора. Стояхме във фоайето, аз му говорех, той ми бърбореше, люлееше се на люлката или го гушвах и се разхождахме. За разлика от първия път, ми се усмихна няколко пъти. Погледахме се около час и реших, че трябва да се прибира, защото все пак е болен. Посъветваха ме да остана още малко с него, за да свиква. Оставих го в приемната за да отида до тоалетната и като се върнах, той си играеше с дистанционното на климатика. Излязохме на вън, като оставихме дистанционното и той започна да се тръшка. Десетина минути се опитвах да го успокоя, но безуспешно и като го върнах в приемната при дистанционното ми показа цялото си презрение, като целенасочено ми махаше ръката, когато поисках да му дам някоя играчка и така приключи тази среща.
Сега съм доста объркана. Първия път много му се зарадвах и бях много въодушевена, сега вече не съм. Притеснявам се, че няма да ме приеме или че от ръководството на дома ще преценят, че не се справям... Знам, че за в бъдеще ще се справя, но сега не съм въодушевена нещо. Наистина се притеснявам, че няма да ме приеме...

О, не, в никакъв случай няма да се предам. Той вече превзе сърцето ми. Просто всичко ще стане по-бавно. Социалните прогнозираха, че след 4 срещи ще мога да го взема пробно, но според мен ще ни трябва повече време. Лошото е, че посещенията ми ще са в сряда и четвъртък. След това до следващата сряда ще има цяла седмица да ме забрави.

Здравей 
Не се притеснявай, че нещата ще станат по-бавно, важното е че станат.
Децата от домове се привързват много трудно, макар, че ти се струва, че още щом са те видели са свикнали с теб. След нашите срещи се разделяхме с рев и си мислех, че всичко ще е нормално, но вече 2 години градим доверие у нея спрямо нас и още не сме успели напълно.
Желая ти голям успех!

Stillness, съмнявам се че до следващата седмица ще те забрави. Ще помни много добре.Само че те си изработват нещо като защитно враждебно държание - на социалните това им е много ясно. Някои деца нарочно се държат така, защото търсят доказателство за твоята привързаност. Някои се прилепят веднага и всичко тръгва по вода веднага.
Изхождайки от нашите срещи с малката (много пъти съм го разказвала май) - първият път седеше като стреляно зверче, с вдигнати ръце като наказана. Очите и бяха пълни със сълзи, и търсеше с поглед човек от персонала. На втората среща - след седмица - като я доведоха, плахо ни се усмихваше. След още една седмица - на третата среща - като си тръгнахме се разплака.
Тъй като и твоя мъник е на същата възраст, като Маги, мисля, без да съм специалист, че нещата много бързо ще се синхронизират. Вярно, че от дете до дете има разлика, но всички деца усещат обичта и я приемат. Успокой се и действай със сърцето си. Стискам палци.

дано да е полезна информацията
преди няколко дни бях на една Кръгла маса с няколко министри,ресорни по въпросите на децата и тн.

заплатите за професионалната приемна грижа се вдигат двойно
и това е от идната година

Благодаря на всички ви за подкрепата! Ще се справя. Сега вече си мисля, че е нормално да съм с объркани чувства

Колкото до заплатите, те сега са 130% от минималната за едно дете. Общо взето тази сума едва ли стига дори за самото дете. Ако се вдигнат, мисля че ще има по-голям интерес към приемната грижа. Сега много майки искат да помогнат, но ги спира финансовата част, защото не са сигурни дали ще успеят да осигурят нужното за детето. С вдигането на заплатите, този проблем ще изчезне. От друга страна пък се притеснявам, че тогава е възможно да има желаещи само заради парите...

aми затова са соц. работници- те да преценяват. Едно семейство с добри доходи е очевидно, че няма да го прави заради парите. От друга страна- нали са професионални- значи на заплата и със сигурност ще го правят и заради парите. И да ти кажа честно... май няма да са по-зле децата, отколкото са били в домовете.

Монда, не забравяй,че всеки гледа от своята камбанария! Ако мотивът за приемна грижа са отпусканите пари (което е възможно с оглед икономическото състояние на болшинството хора), то идеята страшно ще се изопъчи и децата могат да влязат в ролята на експлоатирани жертви!

Монда, едно е да го правят в името на децата и да вземат за отглеждане и възпитание заплата, съвсем друго е да се опитват да изкарват пари на гърба на децата. Както каза Venecias, важно е какъв е мотива. Вярно е, че оценяването и обучението са точно за това, да не допускат грешки, но опита показва, че не на всякъде социалните си вършат съвестно работата. Дали ще разберат ако някой вземе 9-10 годишно дете за домашен помощник и източник на доход?
Може би ако вдигнат заплатите, социалните все пак ще започнат да си гледат по-съвестно работата. Дано да няма злоупотреби!