бебета родени със вроден сърдечен порок

Точно имам предвид, че много набързо лекарите се опитват да свържат вируса през бременноста със сърдечния пробем в последствие. Когато кажеш, че няма вирус слеващото обяснение е за "грешка на природата". По-логично би ми позвучало примерно недостатъчно кръвоснабдяване, увита, притисната пъпна връв, нещо такова ... Ами то иначе болни бременни колкото искаш. Всяка от нас като се огледа ще намери куп приятелки, боледували, пили лекарства, пушили, но със здрави дечица. Аз лично много трудно преминах етапа, в който се обвинявах, че аз съм виновна, че аз не съм направила нещо както трябва. Много се надявах аутопсията, която направиха на моето момиче да даде някои отговори, но пак нищо конкретно нямаше. Това, че повечето имаме по едно здраво детенце мисля, че е плюс. Другото е ето при мен третия път се роди живо и здраво бебче. Преминах през изпитанието, през ада и получих подарък. Така гледам на нещата днес, което не значи, че не разбирам всичко което Вие преживявате... Все още плача за моето изгубено бебе, но вече не обвинявам никого.

За връщането на работа и общуването с хора. Живея в малък град, за 9-те мес. бременност много ме бяха виждали с корема. Наложи ми се многократно да обяснявам, че бебе няма. В началото облякох черно, макар сега да не го намирам за добро решение. Мъката е в душата, дрехите не показват нищо. Питането и обясняването е неловко и за двете страни. След като родих сега същите тия хора, които преди ми честитяха не смеят да ме погледнат, да попитат как съм или как е бебето.

Пламена определено си права за изследванията. Моя мъж постоянно ми повтаряше: каквото има да стане, ще стане. Със или без изследвания. За бременната най-добре е да е спокойна, а куп изследвания не допринасят за спокойствието.

Аз не познавам човек, който в продължение на 9 месеца да не изкара поне нещо дребно вирусно. 

За изследванията вероятно сте напълно прави, и парите, и времето, отделено за тях не дават гаранция за безоблачно бъдеще. Аз лично си мисля, че така именно правя всичко, което зависи от мен в името на едно ново здраво бебе, а и може би подхранвам желанието си в тази насока, за да не се разколебая.
Хубаво е, че всички сте много силни и реагирате разумно на житейските ситуации. Аз също съм на мнение, че за да преодолееш болката трябва да се изправиш лице в лице с нея. Хората са разни, аз също не знам как бих реагирала на подобно нещастие в страни от мен. Прави ми впечатление, че повечето хора предпочитат да замълчат и може би така е по-добре. Може би съжалението ми е най-неприятната реакция, а най-добре е, когато те окуражат, че можеш да опиташ пак. И да не стане, е някакъв изход за изтерзаните ни нерви. Спомням си думите на сестрата от 3-та градска, че новата бременност е единствения изход от дупката. Тогава не си го и помислях, но сега се убеждавам, че е била права. Те се сблъскват със съдби като нашите всеки ден.

Да гадничко е да те питат и да ти честитят, днес ми беше първия работен ден а още не съм се видяла с почти никой, а хората питат те за хубаво но    , а после им става кофти и незнаят какво да ти кажат, чак се налага аз да ги успокоявам. Дори сутринта ми направиха място в автобуса (понапълнях през бременността и още си имам коремче) много неловко, докато бях бременна рядко ми правиха а сега .......е какво да кажа пред всички - седнах.

Ох, ужас, а с килограмите как се бориш? Аз имам 5 за смъкване и искам да е възможно най-бързо, защото и без това ми е неловко с този пояс от сланинки около талията. Гинекологът каза, че вече мога да започна с коремните упражнения и тръгнах на фитнес. Не съм мръднала, обаче нито грам. Много е кофти момента на срещите с колеги, при мен са в изобилие, но да се надяваме, че след седмица-две ще отмине и това предизвикателство.

Момичета споко ще влезем и ние във форма.На мен ми забраниха да се натоварвам3 месеца след секциото ама аз започнах да тичам от нчколко дни а за кореми преси незнам има ли някъква опасност ако започна на втория месец даречем

Аз нямама проблем с килограмите . Две следмици след раждането и си влизах в предишните дрехи  .А  след първото раждане бях толкова слаба , колкото никога не съм била  .Две години не можех да напълнея  .

Хайде а аз да си кажа за кг-те  . За 5те месеца бях качила цели осем кила, малък ужас... до колко щях да стигна не се знае. Та после не можех да се трая, взех се в ръце, мернах и си купих книжката на дюкан, после видях че е доста популярна тук в форума и така вече почти съм в форма 

Браво на вас, успокоявате ме, че е възможно бързо да вляза във форма. А за дрехите и аз успявам да си вляза в старите, но не ми стоят като преди. А и имам чувството, че коремът ми ще си остане за винаги такъв мек, особено, ако се разтегне още веднъж в рамките на 1-2 години. А пусто да му се невиди, основното ми удоволствие остана яденето. С тази диета на Дюкан мои приятели свалиха вече по 20 кг., но пък аз се чудя дали след психическия стрес и изсмуканите витамини не е противопоказно да се лишаваме и от разнообразна храна. Аз за сега съм ограничила до минимум тестяно и сладко, да видим.
А след секциото наистина е необходимо малко по-внимателно да не разтегнете мускулите, но то вероятно се усеща, ако се претовариш.

Изтрих си написаното. Точно тук няма нужда от измислени дрязги. 

Рони, а ти модератор ли си, що ли 

Наистина е много неприятно връщането на работа, цял ден се чувствам като излишното другарче, макар че хората са много мили. Сигурно ще е така още известно време докато отново се впиша в тайфата, а може би сега съм по-чувствителна и със смачкано самочувствие.

Гадно е наистина но като отлагаме срещите с хората не решаваме проблема,затова трябва да се изправим очи в очи с гадната действителност,да продължим напред и още по нахъсани за живот. Ще се правим момичета,сигурна съм.                                                                                                                                                         

Така е Краси, всичко ще мине, въпрос на време и воля за живот.

 Така е,незнам що за хора са тия твоите колеги,защо те карат да се чувстваш изолирана.Вярно че и на мен ми се случва чат пат някои да наведе глава и да се направи че ме няма.В този случаи тои има проблем