Какво ви даде животът в чужбина?

  • 4 623
  • 49
# 15
Цитат на: Tanya
  И макар че тази среща обърна живота ми на 180 градуса, никак не съжалявам и се радвам, че вече заедно посрещаме трудностите в живота, макар че еуфорията отшумя, а парите, както в повечето случаи easy come, easy go  Grinning


Както забелязах,  след някоя и друга седмица животът ти ще се преобърне още веднъж и то на много повече от 180 градуса, но тогава живота ти ще ти се стори още по-смислен!  Simple Smile
Виж целия пост
# 16
Има и плюсове има и минуси и за мен.Аз живях в 3 държави и понаучих немски и английски само холандския нямах достатъчно време да уча,иначе сам съгласна с другите мами мисленето ти се променя виждаш много неща които ако си седяхме в родината само на филми щяхме да гледаме.Но моето мнение е ...Добре дойдохме видяхме поживяхме спечелихме парите Wink айде да си ходим ...Незнам само като се върна един ден дали сте свикна със стария живот в България.


 bg
Виж целия пост
# 17
Даде ми повече търпимост и по-малко простотия, която да трябва да преглъщам! (първото е функция на второто)

Отне ми ул. "Раковски" и ул. "Драгалевска" през топлите летни нощи и пл. "Славейков" през деня.
Виж целия пост
# 18
Даде ми съпругът, детето, спокойствието и сигурността, все още ми дава образованието. Отвори ми очите за много неща.
В Родината останаха родителите и част от приятелите. И аромата на цветята и зеленчуците в нашата градина .
Виж целия пост
# 19
животът в чужбина на мен ми даде много повече, отколкото ми отне. И аз, както повечето от нас, се научих да бъда самостоятелна, изведнъж видях, че живота не е тата носи, мама меси и ми се наложи да се оправям сама. И после бях горда с постигнатото. Макар че първите месеци на рев и питане Защо ми трябваше да идвам тук? си ги имаше и при мен. Постепенно човек оценява сигурността и космополитността на живота извън родината, намерих си приятели и взе да ми харесва. Влюбих се, и намерих моето у дома.  Heart Eyes И това е най-ценното, което тук ми се даде- любов, моето малко семейство, и разбира се-образованието ми и самочувствието, да съм завършила висше на чужд език в чужда държава с много добър успех.
Животът в чужбина ми взе бащиния дом, но то и сега семейството ми е така пръснато по света, че обикновено се събираме не в България. Взе ми няколкото приятелства-може би не са били истински, щом не са успели да отцелеят, може би сме се променили твърде много... Взе ми и слънчевотот лято!  Sad Та като гледам, наистна повече ми е било дадено-Господ е със смелите, готови да рискуват.
Виж целия пост
# 20
smile3501 ,ВАЛ!Тъй кат гледам май сме на един акъл Wink По въпроса за сиренето-няма ли турски маркети при вас?Аз тук то4но от такива си купувам Бг сирене,което е 1000% по-хубаво от това,дето в Б-я го продават.То е в едни продълговари канти по 1 кг.-"Bulgara feta"
Виж целия пост
# 21
Даде ми възможността да навляза в нова култура и нов светоглед; да обогатя собствените си; нови аромати, вкусове, цветове... Нова професионална реализация /в сферата на информатиката/, макар и коренно различна от образованието ми /Икономика, със сума ти стаж в банка/...
Отне ми разходките в центъра на София, вкусните български домати, супичката от домашно пиле на баба...
Приятелите отдавна вятъра ги беше отвял по света, а с тези, които останаха в България, се чуваме даже по-често от преди, виждаме се поне веднъж в годината. Със семейството ми също - или те са тук, или ние - там.
Така че както при всеки един избор, който правим - отказваме се от нещо, да да спечелим друго. Аз се отказах в името на любовта, и съм щастлива.
Виж целия пост
# 22
Дава ми шанс да живея човешки, както и да прозвучи това!!! Отнема ми вьзможността да контактувам с роднини и приятели както на мен ми се иска!!!
Виж целия пост
# 23
Ох, добре че ми напомнихте. И мъжа си го намерих чужбина и предполагам в голяма степен на него се дължи фактът че се чувствам така добре тука.

Не е за вярване, как можах да го забравя... Embarassed Tой е най-важният човек в живота ми и най-голямата ми 'придобивка' от живота в чужбина. Но когато с някой се чувстваш добре, май няма никакво значение на какъв език говорите и каква е националността, просто сте си толкова близки че с времето започваш да забравяш че той е чужденец. Ами не е чужденец, каква дума само, как да е чужденец, като не ми е чужд...
Виж целия пост
# 24
Цитат на: Vjara
Ох, добре че ми напомнихте. И мъжа си го намерих чужбина и предполагам в голяма степен на него се дължи фактът че се чувствам така добре тука.
 Ами не е чужденец, каква дума само, как да е чужденец, като не ми е чужд...

И аз като тебе забравих това да пиша, че и дечиццата си забравих да спомена. За мен те са най голямото богатство тук и факта че съм тук ме прави много по спокойна и щастлива.
Едно малко отклонение - скоро майка ми е пита защо купувам толкова много дрехи на децата. Аз се замислих сериозно и след известно време и отговорих така - Аз не съм имала тая възможност като дете да ме обличаш както ти искаш, ами ни бяха наложено още от детската градина униформи (нали съм от по старичките някои може и да не помнят матничките с шорти по детските градини) и така до завършване на средното ни образование. Вярно че малко прекалявам, ама не мога да се стърпя да не накупя на щерката най хубавите (според моя вкус) роклички и обущенца, а на сина на бойните гащи, кърпи и ризи.
Точно това нямаше посмъртно да мога да си го позволя в България или най малкото трябваше да седя до среди нощя да шия, за да са облечени в материи и дрехи, каквито искам.
Предполагам и на много от вас минават тия мисли през главата като минат по детските магазини.
А как ми се пълни сърцето от тая дъга от цветове в детския гардероб и като си спомня сините прилепи от моите ученически години, си мисля колко е хубаво децата ти да растат на воля и несковани в някакви рамки.
Съжалявам - пак се отнесох. Дано не съм ви досадила
Виж целия пост
# 25
Цитат на: mimkata
smile3501 ,ВАЛ!Тъй кат гледам май сме на един акъл Wink По въпроса за сиренето-няма ли турски маркети при вас?Аз тук то4но от такива си купувам Бг сирене,което е 1000% по-хубаво от това,дето в Б-я го продават.То е в едни продълговари канти по 1 кг.-"Bulgara feta"
Kakvи ти такиvа екстри тук при нас Imp ,има само марокански магазини тук таме Confused .
Ина4е v Мадрид мога да си купя от бьлгарските магазини,но пьк да ходя до там само заради сиренето Confused .......Сега оба4е сьм спокойна,майка ми дойде преди около дvе седмици и сега хладилника е пьлен най-vе4е сьс сирене Embarassed ,трябvа да vидиш,какvо е един хладилник да препьлнен сьс сирене. Laughing  Laughing  Laughing  Laughing  Laughing  Laughing  Laughing
Виж целия пост
# 26
И аз ще се включа по темата.Живота в Чужбина ми отвори очите за много неща,мисля че сега разсъждавам над живота по много различен начин отпреди.Научих се да контактувам на 3 нови езика,което не е малко.Отворих съзнанието си към една друга реалност-ртази която е нормална за хората по света,а не тази в България.Спрях да се интересувам за хорските проблеми и започнах да се дразня,когато някои се бърка в моите неща!Осъзнах колко е хубаво да си направиш списък вкъщи и при пазаренето да го изпълниш целия!Звучи смешно,но не съм забравила времената в Бг,когато купувахме 2 кремвирша и 100 гр.сирене,за да направим от нищо нещо за вечеря!
Не на последно място,родих златното си синче в Чужбина и разбрах какво е да се грижат за теб в болницата без да плащаш рушвет!
Та така.Е мъчно ми е за близките,но ги виждам,когато мога.Не ни е лесно да сме разделени постоянно от родители и роднини,но в крайна сметка ние сме господари на живота си!
Виж целия пост
# 27
Ох, на мен тепърва има да ми дава живота тук. Тепърва има очи да изплаквам по близките. Не се чувствам дърво без корен, защото гледам в переспектива, гледам на живота тук като на възможност която не си струва да пропускам и искам да извлека най-хубавото от нея. В България имам/х хубава работа в издателство на книги, но заради половинката си струва и ще се жертвам та ако ще после цял живот да си плевя само градината. В България и градина нямах (то и тераса нямах, живеехме под наем в гарсониера). Не се чувствам жертва и гледам на живота тук като на възможност да дам на детето си по спокойно детство. Дишам по спокойно като знам че мога да помагам на родителите си.
Мисля, че благодарение на живота тук започнах да градя оня часовник дето отмерва една година като една секунда. http://www.longnow.com/ Важен за всеки един да види живота пречупен през призмата градивните и важни неща. Мога много да пиша и пак да не ме разберат, мога две думи да кажа и да бъда разбрана, за това спирам до тук. Само който не го е изживял не може да го разбере. Желая на всички късмет и сбъдване на мечтите.
Виж целия пост
# 28
Какво ми даде? Няма да повтарям това,което вече е споменато...

Даде ми възможност да работя професията си на място, което позволява да се реализирам най-добре, чувствам се 100% приета, утвърдена и ценена (само не питайте какви усилия на волята ми е струвало в началото....). Когато преди няколко години се изтъпаних пред Гл. Сестра на плевенската университетска болница за да питам за работа, реакцията й беше циничен поглед и небрежен жест към огромен куп хартия с думите "Ето ,това са молбите за работа на медицинските сестри, с които разполагам. Ако искаш, сложи и твоята отгоре!"Излязох и кракът ми не стъпи повече там.
В момента работя в една от най-големите университетски болници в Европа...

Какво още ми даде?! Реално, достойно бъдеще за децата ми, които имат възможност не само да учат това, което истински ги влече, но и да се реализират професионално-ако не в Англия, то където си изберат по света...Без връзкарство, без компромиси.

Голямата жертва направи съпругът ми (лекар е), който се отказа от практиката си в България и все още му предстоят изпити тук IELTS и PLAB, а годините си минават... На 42 е...
Виж целия пост
# 29
Просълзихте ме момичета, браво на вас, страхотни сте!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия