Каква е причината, да живеете в чужбина?

И аз като пове4ето мами искам да те поздравя за стипендията и дано вси4ко ти вьрви като по вода в у4ението.Моето мнение ,е 4е трябва да си вземеШ детето и да опитаШ с него там,повярвай ми има на4ини,да се гледа детето и да се у4и,пьрвият месец Ще ти е трудно,но няма лесни неЩа в този живот .Мисле,4е Ще ти е по трудно без него отколкото с него .Мьжьт ти като те 4ета май няма да си промени реШението оЩе пове4е ,4е детето няма да е при него през тези две години .Зная,4е истинската лУбов се показва тогава когато най _много се нуждаеШ от нея .
Виж,аз сама си гледам детето и в продьлжение на година и половина у4ех ,работех и си гледах детето ,само weekend_ите понякога го взимаШе баЩа му.Ами трудно ми е било,но определено нямаШе да успея ако не беШе детето при мен.От както се разделих с таткото на млакият от Бг вси4ки ми казват(майка,татко....) да им пратя детето там,пьк аз тук да си"опавя "живота пьрво и после пак да си го взема Неее,трудно е без децата,миналото лято беШе в Бг за ваканцията,4е нон_стоп ми повтаряШе 4е искал да ходи при баба и при дядо и аз тук бях пред полудяване ,пьк той там даже и не питал за мен .Сега само 4ака да свьрШи у4илиЩето и пак да трьгне за Бг ,еййй голяма луБОВ .

Моята при4ина да сьм тук е неясна ,мисля,4е не бих изтьпяла простотията която среЩам в Бг ,та даже и по улиците ,нари4айте ме превзета,надута и там каквото било,но аз не мога да преживея факта,4е в Бьлгария никой не спира на пеШеходни пьтеки и ако слу4айно реШиШ да минеШ пред някоя кола на пеШеходна пьтека ШоФИОра слиза и по4ва да те псува (това от ли4ен опит).Мисля,4е не бих могла да сторя това на детето си.Тук има спокоен живот,детските плоЩадки са 4исти,ако в автобуса му стане лоШо и повьрне ,ШофИора пьрво пита как е детето и после се замисля ,за изцапаното,нали се сеЩате в Бг какво Ще ни се слу4и .Ей такива работи....Пьк и какво да правя аз сама там с дете......Тук може много да работя по някога, но поне зная заЩо е .
Искрено ти желая ,да намериШ най_правилното реШение и най_ве4е да сте цялото семейство     

Поздравления за стипендията 
Ще ти пожелая успено завършване на учението и ако може да се съберете цялото семейство за да си по-спокойна.

А, моята причина да напусна страната беше лична - държавата не беше достаттъчно заинтересувана от благополучието и сигурността на децата  ми и се наложи да търся спасение някъде по света...

Радвам се че се наложи на сила да напусна страната. Тук сме по-добре, по-спокойни и по-щастливи 

Ако бях на твое място бих помислила в/у това къде съм спечелила стипендия и какъв е смисъла от спечеленото.
Има места, които по-добре да ги няма на картата на образованието т.е решаващ ще ми е този критерий.  Стипендия където и да е не може да ме отдели от семейство, дете, ако не ми е ясно какво следва след това и какви врати ще ми отвори евентуално.  Ако прецениш, че си заслужава  -  отивай, аз не бих се колебала за добър университет и добри хоризонти (не само за мен, а и за децата, в крайна сметка).

Моята причина - никога не съм търсила живот извън София и дойдох доста неподготвена, дори сега мисля, че съм взела решението твърде лесно. Обаче, както казва една приятелка " Като дойде една любов, спукана ти е работата".    И при мен стана така. Дойдох заради мъжа си, щастлива съм, имам проблеми, като всички хора, не ми е постлан с рози пътя. Но правя всичко възможно да успея не само в любовта ( там съм сигурна, че съм изтеглила златния билет), но и за себе си -  да намеря мястото си тук, да имам добра работа и доход, да създам нов кръг приятели, да не загубя връзките си в България.
Не мисля, че сбърках, напротив - става ми все по-хубаво и все по-добре се чувствам тук.

Напуснах БГ подтикната от горните причини. Дойдох с намерението за временно пребиваване, с цел работа. Поостанах времнно за 2 години като междувременно срещнах съпруга си  , също чужденец в тази държава. Сега тук е моят живот. БГ не ми липсва, какво да ми липсва от там, освен моята приятелка и семейството ми.....

Относно твоята стипендия и заминаване, първо честито!!!!!
Ако можеш убеди съпруга си да опитате заедно в Германия, пък ако не му хареса ще се приберете. Не ми се вижда добра идея да се разделиш така с него и детето ви.

Съпругът ми е високоплатен специалист, чиято професия почти не се практикува в България. Колкото и да не ми се иска да призная, за момента неговата кариера ни дърпа напред и затова  се преместихме. Все пак, това че сме с добри доходи ни позволява да поддържаме две домакинства и половината от времето съм си в България. За стандарт и начин на живот не ми се говори.
Към авторката: Щом има желание, ще намерите и начин и ще се справите   

Тук съм за6тото искам.Дойдох,видях и не искам да си ходя.Тук се запознах със сега6ната ми половинка и сме много 6тастливи заедно.Липсват ми само роднините.

Съвсем пресен случай: снощи говорих с познат чиято съпруса също спечели стипендия в чужбина. Той има чудесна работа тук но в момента е там при нея за да си намери раота там. Ще се устроят там, ще вземат и детето и след дипломирането и ще се върнат. Той каза следното: за мен семейството е основно и най-важно, не може да се разделяме с жена ми. След 5 години тя вече ще е съвсем различен човек, ние ще се отчуждиме, никога няма да сме същите и предпочитам да зарежа работата и родината си отколкото да остана сам след време.

Честито за стипендията и за новото начало!
Дойдох в чужбина за да си пробвам късмета
нещата потръгнаха хареса ми
и сега не искам да се прибирам!

Дойдох тук поради много причини, но най-важната си остава детето ми. За да й осигуря по-добър живот от това което ни предлага България, много често се замислях преди да дойда да оставя малката на баба й за кратко, за да се устроя някъде извън БГ, но уви това не можеше да се случи. А там идържах сама семейство от 3 души. Е сега мен ме издържат, но мисля че си го заслужавам.
Не мисля че си питала въобще дали да оставиш семейството в името на следването, но повярвай мъжът ти сам ще пожелае да остане след като дойде за малко при теб.
Може да прозвучи малко гадно но тук и най-малкото село е по-добре от нашите тъй хубави и проспериращи големи драдове
Поздрави за стипендията и успех в ученето      

Лимонче, честито за стипендията и...помисли като дойдеш тук на място, дали все пак не искаш да си вземеш детето с теб. Кемниц може да е утепан град, но е в Изтока и местата в детските градини и ясли са достатъчно. Ако си в уни-то, не вярвам да няма детска към него. 
 

Мъжът ми е чужденец и това е основната причина.

Привет и от мен!
От 8 месеца и половина сме в Ню Йорк. Причината е, че искахме да се махнем от Германия (съпругът ми е живял там 17 години, аз 5 и половина). В професионален план и за него и за мен, тук е по-добре.
Ние сме бързо адаптивни, както се шегувам аз - урбанни номади.

Дойдох тук за година.Така поне си мислех.Но се запознах с бившето с гадже и останах. След като се разделихме, вече нямаше какво да правя в Бг. Ако се бях върнала, трябваше да започна всичко отначало. Затова предпочетох да остана. Незнам дали постъпих правилно.

моя мъж е белгиец и затова съм тук , никога не съм искала да емигрирам или ми е било цел да се махна от бг , напротив , ама ето каде се узовах съдба
не мога да се адаптирам и това е , може би и заради това ²е съм по цял ден у дома с бебето , много ми липсва бг и родителите ми и приятелите

Дойдох достатъчно млада и недотам зелена, да си правя дисертацията  . После пък се запознах с мъжа ми... и останах.