Таза ми в момента е почти с размера от преди първата ми бременност - което ще рече от преди 14 години Мъжът ми не се е оплакал от качеството на секса, който получава , нито пък аз имам друго усещане в тази област, така че фатнасмагориите за разширяване са си просто поредното разпространяване на "една жена казала на леля ми, че стринка и познава една ...."
Сега да поразсъждаваме - нито се чувствам повече жена от приятелки и познати родили секцио, нито някога съм си мислила да парадирам по повод темата.
Смятам че крайната цел на едно раждане е едно нормално и здраво бебе и една нормална и здрава майка - тоест всеки метод, който осигурява това е добър.
Не съм коментирала никога подробности от раждането си с мъжа си - тук бих могла буквално да цитирам Верги Не смятам че е нужно да го занимавам с тези ненужни подробности.
По повод именно тази тема, която мъжът ми ме видя да чета преди малко направихме съвместен коментар, че ако сега ми предстои раждане може би щях да се спра на секциото именно защото бих искала да изпитам чувството да прегърна рожбата си без преди това да съм обезумяла от болка, да съм се мятала с часове като животно и да съм треперила от ужас какво ли ме очаква.
И понеже мога да предвидя част от коментарите - веднага казвам - раждала съм в една от най-добрите държавни болници в София, при един от най-добрите лекари, просто има случаи в които поставянето на упойки е невъзможно в процеса на раждане. Също така сега се сещам че съпругата на моя доктор \ категоричен противник на секциото\ роди секцио по медицински показания 6 месеца след мен и не при съпруга си.
Също така и разширяването на таза и килцата през бременността зависят от едно нещо и тук някой го беше дефинирал много точно папкане
Първа успешна бременност на 30 - качени кила 17.
Втора бременност на 34 - качени кила 9!!! - въпрос на дисциплина