Ако бях сама...
- Публикувана: 25 фев. 2008, 10:00 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2008, 20:49 ч.
# 150
9 март 2008, 10:37 ч.
Ще пропадна със сигурност. Пари ще имам, жилище също. Едва ли обаче ще се задържам вкъщи. По-скоро се виждам вилнеещ по цели нощи...жени, алкохоли и други екстри... Ще пропадна със сигурност. Жена ми ме води в правилната посока. Без нея бих се загубил....
Виж целия пост
# 151
9 март 2008, 12:56 ч.
Аз те разбирам 
И всъщност си мислех, че повечето от нас са така 
Аз мисля всякакви неща...включително как ще я бъде, ако аз се гътна
Първа част важи и за мен с пълна сила. Ама втората част кой знае защо никога-никога, ама невър ви казвам, не ми се е случвало да го помислям 
Иначе точка първа редовно я обсъждам с мъжа ми, заради което той логично сериозно протестира, че периодично го погребвам много прибързано 
По анкетата - отговор 2. Няма да ми е много комфортно и определено част от мен ще е празна - но мисля, че ще се справя. Твърде голям егоцентрик съм, просто не се виждам да легна да мра заради човек. Да вия като куче от загубата - да, но не и да умра от това. Колкото и да трае депресията и дупката от случилото се, ще мине в един момент. Но за форум тогаз определено няма да има време, да
Виж целия пост
Блонди, за другите не знам, но мен от време на време ме нападат едни черни мисли преди сън. Тогава правя планове за спасение. Не знам дали ме разбра 
И всъщност си мислех, че повечето от нас са така Аз мисля всякакви неща...включително как ще я бъде, ако аз се гътна
Иначе точка първа редовно я обсъждам с мъжа ми, заради което той логично сериозно протестира, че периодично го погребвам много прибързано По анкетата - отговор 2. Няма да ми е много комфортно и определено част от мен ще е празна - но мисля, че ще се справя. Твърде голям егоцентрик съм, просто не се виждам да легна да мра заради човек. Да вия като куче от загубата - да, но не и да умра от това. Колкото и да трае депресията и дупката от случилото се, ще мине в един момент. Но за форум тогаз определено няма да има време, да
# 152
9 март 2008, 13:02 ч.
Втора опция.Щом и преди да съм го срещнала, съм се справяла, значи пак ще е така.Е, в началото ще трудно, но всяко зло за добро.. 
Виж целия пост
# 153
28 март 2008, 15:29 ч.
Къде ще отида, че няма да се справя. Как съм се справяла и преди!?
Моят приятел работи в чужбина, но не разчитам финансово на него. Определено ми тежи самотата, ако преди ми е липсвал той, сега като се замисля ми липсва просто някой. Дали ще е той или някой друг все ми е тази. До такава степен ми е писнало да съм все сама. Май работата отива на зле...
Незаменими хора няма, или аз не съм го намерила този незаменим.
Така че гласувам с номер 1.
Виж целия пост
Моят приятел работи в чужбина, но не разчитам финансово на него. Определено ми тежи самотата, ако преди ми е липсвал той, сега като се замисля ми липсва просто някой. Дали ще е той или някой друг все ми е тази. До такава степен ми е писнало да съм все сама. Май работата отива на зле...
Незаменими хора няма, или аз не съм го намерила този незаменим.Така че гласувам с номер 1.
# 154
28 март 2008, 15:49 ч.
Много интересно нещо гледам:
Едно 80% от вас, ако не и повече, погребаха мъжовете си. Що така, бре, джанъм? Аз не съм казала под 'сама' да сте вдовици
Нали?
Питам - да останете сами.
Може Милото да е избягал при оная мръсТница Марчето от лавката, дето все си върти очите като го види, ми да - всичко се случва!
Виж целия пост
Едно 80% от вас, ако не и повече, погребаха мъжовете си. Що така, бре, джанъм? Аз не съм казала под 'сама' да сте вдовици
Нали?
Питам - да останете сами.
Може Милото да е избягал при оная мръсТница Марчето от лавката, дето все си върти очите като го види, ми да - всичко се случва!
# 155
28 март 2008, 15:53 ч.
В тоя случай по-добре да е умрял.
За него по-добре,имам предвид!
И за Марчето!
Виж целия пост
За него по-добре,имам предвид!
И за Марчето!
# 156
28 март 2008, 16:02 ч.
Направо не ми се иска да отговарям на този въпрос...когато ми е хрумвала тази мисъл я избутвам надалеч. Все се сещам за разни най- гадни неща. Живота непрекъснато ни поднася изпитания.
Имаше една приказка - когато живота ти поднесе лимон, си направи лимонада. За феновете на лимонадата - наздраве!
Виж целия пост
Имаше една приказка - когато живота ти поднесе лимон, си направи лимонада. За феновете на лимонадата - наздраве!
# 157
28 март 2008, 16:55 ч.
...заври си ги в сутиена, за да изглеждат гърдите ти по-големи
Виж целия пост
когато живота ти поднесе лимони...
# 158
28 март 2008, 17:00 ч.
...заври си ги в сутиена, за да изглеждат гърдите ти по-големи
гениално
Виж целия пост
когато живота ти поднесе лимони...
# 161
28 март 2008, 19:25 ч.
Ако не умра веднага от шока то със сигурност ще се разболея.Но ако по някакъв начин оживея ще съществувам заради децата.
Виж целия пост
# 162
28 март 2008, 19:43 ч.
Ще продължа, естествено. Особено ако съм с дете, що за егоцентризъм ще бъде да завъртя живота си около собственото си АЗ, без да мисля за детето...
Виж целия пост
# 163
28 март 2008, 19:53 ч.
1-ва опция.
Няма какво да си го представям.
От три седмици съм без 'милото'.
Справям се в пъти по-добре, отколкото някога съм предполагала.
Не съм самотна ... не ме оставят сама.
Само съм като ... прекършена.
Виж целия пост
Няма какво да си го представям.
От три седмици съм без 'милото'.
Справям се в пъти по-добре, отколкото някога съм предполагала.
Не съм самотна ... не ме оставят сама.
Само съм като ... прекършена.
# 164
28 март 2008, 20:27 ч.
Дано и на мен ако ми се наложи да остана сама, постът ми да звучи по този начин.
Виж целия пост
1-ва опция.
Няма какво да си го представям.
От три седмици съм без 'милото'.
Справям се в пъти по-добре, отколкото някога съм предполагала.
Не съм самотна ... не ме оставят сама.
Само съм като ... прекършена.
Няма какво да си го представям.
От три седмици съм без 'милото'.
Справям се в пъти по-добре, отколкото някога съм предполагала.
Не съм самотна ... не ме оставят сама.
Само съм като ... прекършена.
Дано и на мен ако ми се наложи да остана сама, постът ми да звучи по този начин.
Препоръчани теми