От една майка КЪМ биологичните родители

Аз пък знам за една жена, която е оставила детето си, без изобщо да й пука за това и когато я попитаха, дали е съгласна да бъде осиновено, с облекчение отдъхна, че не са я повикали в съда за нещо друго. Тази същата жена изобщо беше изключила, че има дете и че то живее някъде. Същата тази жена не е дала отказ като го е оставяла и не е ходила по делата, които са се водили за настанавяне в дома и за включване в регистъра за осиновяване, а на последното дело се яви, защото призовката й беше връчена лично.
Знам и друга жена, която метеше край дома, когато аз се разхождах с Исак като затворник край оградата, а той гледаше навън и питаше, защо кучето може да стои извън оградата, а той не. Същата тази жена, която метеше, се усмихваше на Исак всеки път, като го видеше за разлика от десетките хора, които го отминаваха, все едно не съществува, а той им махаше и търсеше контакт. Та тази жена на третия-четвъртия път с много мъка в гласа ме попита "Твое ли е?". Може и да си въобразявам, но мисля, че някъде, в някой дом имаше някое "нейно" и тя тъгуваше за него.
Истории много, важното за мен е да не градим илюзорни представи за БМ, защото щем не щем ще предадем тези представи на децата си. Те имат право да знаят истината - когато пораснат, ако пожелаят ще наберят БМ и ще разберат, но какво би станало ако тогава се сблъска илюзията с реалността?

   Здравейте всички !
  Аз познавам жена / а тогава момиче / което остави детето си , когато бяхме студентки. Щяло да обърка живота и . Сега е семейна , има деца, но от най-добри приятелки някога сега почти не се виждаме. Живее в страх, и то голям , че семейството и може да разбере това .Иска да скъса с миналото си и май успява.Прекъсва и игнорира такива контакти , който могат да я злепоставят.  Помислете и за тази страна - ако живееш с много консервативни хора и си финансово зависим от тях, ако те ще настроят срещу теб и децата ти родени от брака ти?! Ако те открие твоето биологично дете  и това обърне живота ти - .......  Мисля , че на БМ им е трудно и страшно , те са измъчени души - страдат от параноя да не разберат съпрузите им, страдат и за загубените си деца.......
Та като ви пиша това , си мисля  -  по - добре , че съм от тази страна на чакащите да осиновят , отколкото на чакащите да се отърват от нежелан товар.
 Знам и друга такава история , на мои близки , който накараха бременната приятелка на сина им да остваи детето в дом и след това да се оженят , защото те не са -  ( случайни хора) и не искат да се говори за тях , че снаха им била бременна на сватбата  и т.н. / това беше преди 10 - години/  После те се ожениха , имат деца и за това повече не се говори. Живота е много сложен и объркан по някога  .  Е това е . Честит празник на всички ! 

Само мога да кажа,благодаря на тези родители,че са направили така своя избор,за да бъдем ние тримата-аз,тати и Цеци, щастливи.
Всеки сам знае какво е в душата му и нямам право да съдя никого,така както не съдих и мойте биологични родители.
 
 

Моята леля е една от тези жени. Не ме интересува какво преживява. Тя е единствения човек, който до сега е наранявал децата ми. Когато бяха на две години минагме за малко през тях. Една нейна съседка се радвяаше на децата и каза, че личало, че леля им е роднина - как си приличали по очите. А тя заяви, че децата не са й роднини - били осиновени. Не зная какво разбираха двегодишните им главици, но побързах да започна разговорите за техния щъркел...
Аз се въздържам от коментар и осъждане. Само не мога да си представя детето, което ще почука на вратата й с надежди...

Мисля си каква бомба мятам с това, което искам да напиша... Ако си изоставил дете, според мен, вероятността да си човек с обществено неприемливо поведение е доста голяма. Вероятността да си човек, способен на /не мога да намеря друга дума/ неморални постъпки е също доста голяма. Идеята да се допусне до дома АБСОЛЮТНО непознат и чужд човек, само защото някога някъде е заченал, износил и зарязал някого ми се вижда опасна. Какво гарантира, че тази жена не е престъпник, че отново няма да нарани. На мен лично ми се струва по-разумно по-предпазливото общуване и контактуване. Поне на първо време...

   k.dimitrova , това не е бомба, а логично , правилно и оправдано мислене  Всичко може да се очаква от такъв човек, така че съвсем оправдано трябва да не го допускаме до дома си!

Изчетох всичко тук. И аз винаги съм искала да чуя лично от някоя майка, т.нар. БР, която си е оставила детето, защо го е направила.  Аз имам две деца, които са целия ми живот. Така се случи, че работя нещо, което е свързано с редовни посещения в домовете за деца без родители. И всеки път се питам, какъв човек трябва да си за да си оставиш детето. Аз не мога да си предствя, че на света има нещо, което ще ме накара да си оставя децата.

Не искам никой да обвинявам, всеки прави своя избор.

За съжаление тук нито една такава майка не е писала лично.

  Ами всички тук се чудим, как е възможно, ама - на! И е факт, че домовете са пълни с изоставени деца.... 

На мен ще ми бъде интересно да прочета от някъде, доклад ли, проучване ли, що ли, относно процентът на етносите от общия брой изоставени деца - колко са българчета, колко са ромчетата и т.н. Та ако може така по-ясно да се види положението в домовете.

От телевизията и медиите едва ли не ни казват, че в домовете са само децата, изоставени от някакви родители - маргинали, без елементарно възпитание и живеещи извън нормалния социум. И че голяма част са увредени именно бидейки деца на такива маргинали (психично болни, наркомани и т.н).

А четейки постовете на мамите тук ми става ясно, че това е далеч от истината. Някой има ли повече информация?

Mina B

Повечето от децата в домовете са от ромски произход, но това в много случаи е спорно. Има майки - раждат и бягат от родилното. Не са попълвали документи, не са се самоопределили етнически.  Персоналът на болницата определя произхода. Не е вярно, че са с увреждания повечето деца. Голяма част от изостването в развитието се дължи на институционализацията - децата страдат, те не са стадо да живеят накуп. Липсата на обич и внимание причинява много травми.
Скоро бях в един дом за дечица от 3 до 7 години. Прекрасни деца, хубави, нежни, много кротки. Директорката твърдеше, че 80 % са от ромски произход. Не знам какви са били тия роми, ама много хубави бяха децата. Родителите не са само маргинали. Има деца с добър произход, но изоставени, защото са казали на родителите, че са с увреждане и те не могат да се грижат за тях.  Вярно е, че повечето са на социално слаби родители, но има и други случаи.  Всяко е със съдбата си.

Ми аз нямам впечатление медиите да тръбят такива неща за децата в институциите, но пък за редовите "граждани" това определено може да се каже.

Ама как ще са...
Живота е пъстър и шарен. Колкото хора, толкова и съдби. Аз много се опитвам да не съдя хората, макар, че в тези случаи поняякога ми е трудно ...

На мен ми е много странен страха на хората за т.нар. "наследственост". Какви били децата, какви били родителите... Ама Боже, Господи, ние живеем у село България. Кой от нас може да се гордее или да претендира благороден произход. Да съм родена в Бленхайм Палас - разбирам, ама не съм...

Но пък Куку,
моите наблюдения за хората напоследък са, че определено възприемат децата от домовете като "отписани деца". В началото, когато осиновихме Никола не мислех така, защото изхождах от собственото си възпитание, обаче на такива неща се наслушах, че простоооооооо... Абе дгд тъпаците  - Да са ни живи и здрави децата!!!

Да точно това са казали някои "доброжелатели" на майка ми, когато ме е взела. "Ти, провери ли какви са му родителите? Знаеш ли колко наследтвени болести може да носи в себе си, които се проявяват по-късно, например КЛЕПТОМАНИЯ!"   ???!!! 

Майка не можеше да скрие отвращението си от такива хора.

Мдааа .... еснафлъкът никога не е излизал от мода в България. Колкото до изказването на Кудкудяка, не е съвсем така. Напоследък ни занимават само с домове, където има проблеми и трудни деца, като този в Могилино и Трън. Хората остават с впечатлението, че още като бебета се взимат "по-читавите" деца, а останалите си остават в институциите, където колкото могат се грижат за тях (колкото могат??!!). Тези деца са все "нечитави" и общо взето няма какво да ги мислим. 

Много моля да отбележите, че това НЕ Е моето мнение, но това чувам да се обсъжда от публиката.

Не мога да престана да се удивлявам колко жестоки можем да бъдем понякога ние, хората.

Но и колко благородни.  Затова, мами  от едно бая порасло дете. 

Малко спам, ама е смешно, затова...

Минче, най-странното е, че подобни реплики чувам основно от хора, които изглеждат и говорят като хванати от гората 
Пример... срещам позната с дългогодишен стерилитет. Тя вижда сина ми, казва ми честито, усмихва се и веднага плесва (не че съм я питала) "Аз никога, ама никога не бих осиновила"
Аз, иначе многознайница  , онемявам и незнам какво да кажа. За сметка на това тя продължава - абе гена си е ген. Аз, ако няма очите на мъжа ми ... хич и не искам да имам дете...за протокола, мъжа и е .... хайде няма да уточнявам, но не е блян във всеки случай...
Аз чак тогава отрезвях, защото ми стана ужасно смешно и успях да кажа само:
Абе ако ще си говорим за гени, аз на твое място не бих разчитала, ама както прцените...

..и аз да добавя нещо за гена.

Имам позната - англичанка. Преди десет години работеше в България и решиха със съпруга и да осиновят дете тук. От британските социални служби и бяха казали, че няма значение нищо, освен това детето да не е престояло в дом повече от 18 месеца. От нашите слоциални служби и казаха, че ако не иска да чака могат да и дадат веднага едно дете, което, както се бяха изразили "нямало никакъв шанс" - майката 16 годишна проститутка от ромски произход, баща неизвестен, дедето е с дефект на небцето и вълча устна, не може да се научи да гововри, поради този дефект и никой не знае дали не е увредено.
Все пак хората си взеха детето и си го отведоха у дома. Доведе го майката отново преди 3 години.  Прекрасна госпожица, с малък белег на горната устна от операция за каорекция. Дефектът на небцето също беше отсранен. Детето беше в клас за напреднали в училището си, освен английски говореше френски, изключително интелигентно и много общително. Та не знам какво да кажем за гените...

Да, малко се отплеснахме от темата, но аз попитах за етническия състав в домовете главно, за да се опитаме заедно да направим профила на БМ - каква е, на колко години, образование, етнос, такива неща. Не знам дали ще можем.

Например, мисля си, че в днешно време предрасъдъците не че ги няма, особено в по-малките селища, но вече не са така принудителни към жените, все пак 21 век сме. По-лесно се мигрира в града, повече връзки се създават, по-лесно се намира и работа. От друга страна има цели слоеве от населението, които са доста далече от всякаква култура и информация, а някои живеят направо в 18 век (...виж бубайко мене гльода....).

Какви могат да са дълбоките лични причини да си оставиш детето, което си носила 9 месеца под сърцето?

Когато ми казаха, че съм осиновена, бях ужасена от Нея,  от моята БМ. Бях на 19 и не можех да свържа още факта на отхвърляне със собствения си живот. Тогава си говорехме много с една приятелка за това и веднъж аз й казах оклюмано: "Сигурно е била някоя к...." А тя каза: "Глупости, те к.... правят аборти, а раждат обикновените момичета, които дълго са лъгани, че ще се оженят за тях." Това определено тогава ме ободри, че кой искаше в ония години майка му да е к....? (сега гледам, че в някои кръгове е станало даже престижно  )

Та при наличните контрацептиви и възможности за аборт, защо те избират варианта да родят и да изоставят детето си? От липса на пари?

Вие, мамите се опитвате да не ги мразите или идеализирате, а ние изоставените като непотребни (че и вредни) вещи, ние какво да изпитваме? Моят начин да се справям с тези емоции е да се опитвам да я РАЗБЕРА поне по аналитичен път. Просто съм такава личност, но образът й все се изплъзва.

Знам, че има в общественото съзнание някакъв обобщен нарицателен образ - например, "млада, от добро семейство, но без образование и издръжка, излъгана" и т.н. , до голяма степен насаден и от филми като Бъди благословена. Обаче като се взра в картинката, виждам само пиксели - конкретни лица, случаи, всички са различни, зад повечето има лична трагедия, зад някои няма трагедии - има пълно безгрижие и безотговорност.

Но има пък и една наука статистика.  Та ето въпрос към вас - има ли общ фактор при всички БМ и кой може да е той? Слаб характер?, морал? егоизъм? какво? Коя е тя, био-майката? (нямам предвид професионалните инкубаторки)

И, момичета, изобщо не се надявам някоя от тях да посмее да пише тук, направо забравете!