В очакване на пролетта са АПРИЛските деца

Като споменаха Венитата за баскетбол... Аз тренирах от 3 до 8-ми клас в Балкан-Ботевград. Бях много добра, ама в пубертета не пораснах въобще, някои от вас знаят какъв съм дребус  Почнаха все по-рядко да ме взимат на състезания и накрая се отказах, а ми беше голяма мания. 

А по повод на народните танци, Раче, трябва да си търсим ново място, че старите ги затвориха за неопределено време! 

Едни мои приятели ходят на бални танци някъде около Плиска мисля, ако някой проявява интерес, мога да ги питам къде точно.
Хубавото е, че сега има всякакви видове курсове и школи и който наистина иска, има какво да си хареса.

Страхотни сме, смея се от сърце, от добро сърце 
На мен и през ум не ми е минавало да ходя на някакъв спорт, а наш`те защо не са ме записали незнам. От 4 клас ходя на йога, е някъде до 8ми клас беше, от тогава все се каня да подновя, но... Имам си диск с упражнения, който дори и в момента подритвам с крак.  И тъй като съм ходила на мн малко кръжоци т.е. май на никакви, ще си споделя настоящата мечта - да си имам доходоносна работа, която да върша на село под асмата, а шефчо да играе около мен. Аз да го поглеждам над очилата (защото вече ще съм леко окьоравяла, но така дори мечтите не са съвсем идеални) и си казвам "добре, че не сади цветя, Стаси щеше да ми ги унищожи!". 2рата ми мечта (още не съм направила връзка с първата) е ръкоделията, но вече няма да ви отегчава.

Данче, направо ме разсмя със сълзи 
Знаех си аз, че днешната тема ще е весела 

Аз съм тренирала освен плуването, тенис на маса, волейбол, художествена гимнастика, курсове за манекени, уроци за ски, спортни танци, абе има и още, но сега не се сещам 

Данче, мечтата ти е супер. Това с йогата е хубаво и аз съм се занимавала, че имам вродено изкривяване на гръбнака. И аз все се каня да правя  в къщи.

О, курсовете за манекени и ние сме ги отметнали!

Какво и писането на романи - най-даровита бях в 11 клас, но после секна. Имам и стихове, разкази, които чат-пат препрочитам. И да си призная - някои холивудски филми съм ги измислила аз, а Лост, например, е идея на приятелката ми, е, не точно в тоя вид. Наскоро гледах един филм за роботи - Трансформърс - имам го написано в нас! Само че моето се казваше - Роботи. Хироус също, само че с деца/ била съм дете и естествено героите ми са били деца/...

Много интересна и актуална за нашето семейство тема сте подхванали...
Аз навремето исках да ставам археолог, астроном или космонавт. Четях списание Космос и много научна фантастика. Майка ми обаче искаше да ме прави цигуларка. Е, завърших музикална педагогика, но ей ме на сега работя счетоводство професията и на двамата ми родители за ужас на майка ми    .
Мъжът ми, който е завършил консерваторията с цигулка е искал да става автомобилен състезател, боксьор, естраден певец и още куп други работи. Но пак родителите му са го натискали за цигулката. Сега обаче е програмист. И двамата обвиняваме родителите си, че навремето не са ни оставили сами да направим избора на професията си, ами на дърти години (след 30) като дойдохме в Америка учихме и сменяхме професии.
В момента мечтата, ми е да имам повече свободно време да чета хубави книги   .

Хааааа, Вени, сега като каза, и в нашето даскало на времето ( до 8ми клас) имахме "кръжок" по сексуалност воден от мед. сестрата ( много в час беше жената), много я обичахме милата.

Малииии, с какви надарени хора общувам    Отивам да се срамувам в ъгъла за липса на амбиция.

Данче, мечтата ти е и моя мечта. Аз съм си избрала Копривщица. Цветя също няма да имам, защото не умея да ги гледам, а умея да ги уморявам.

Ох, аз докато се разпиша ще стане утре

Днес скорострелно се спасихме с Маги на гости на свекитата, колкото и да не ми се ходеше, че тук такива реманти текат, все едно някой събаря блока - абсурд да стоя натоя шум, за детето да не говорим.
Е, поодуха ни вятъра, ама айде сега подробности

Ех, детски неосъществени амбиции, непостигнати цели и несбъднати мечтиииииии... Моето най-голямо желание беше да уча в хореографското училище народни танци след 8 страхотни години в ансамбъл, но уви - заради проблеми с колената така и не успях да кандидатствам. Желание и подкрепа имах колкото искаш, но понякога нещата не са в нашите ръце. Влечение към литературата също не ми липсва - писането обаче много назад ми остана, дали всекидневието ме поглъща толкова или просто вече няма какво да ме вълнува така както в тинейджърските години За четенето на книги да не говорим - майка ми ме беше обявила за книжен плъх. Хората ходеха по кафета, аз - в библиотеката за поредната порция книги.

Ръкоделстването смятам да го съчетая с Данкиното, ще си направим сдружение на майките-ръкоделки-пишман-майсторки, щото май и на двете все желанието ни е повече отколкото осъществяването на ръкоделството (Данче, нали не се обиждаш - това с най-добри чувства го пиша  ) Юлче, ще се включиш ли в сдружението? Цветята аз ще ги гледам, обещавам, но само при положение, че вие ми надзиравате детето 

Минала съм и през художествена гимнастика и модерен балет, и през литературен и театрален кръжок, и през компютърни курсове, много-много спортовете са били по-встрани - май само с волейбол съм имала по-сериозни занимания, но пък едното компенсира другото.

Но при всички случаи най-голямата ми страст си остават танците, лошото е, че при по-продължително занимание с тях пак почват болките в колената и се спирам, за да не стигам до операции

Йогата ми е била винаги много интересна, но така и не се престраших да опитам - все си мисля, че за нея е необходима ужасно добра гъвкавост и положителна нагласа към всичко в обкръжаващия ни свят, което на мен в определени моменти ми се губи.

Такива ми ти работи...

За себе си какво да кажа, като че ли никога не съм имала кой знае какви амбиции  . От както се знам с деца съм искала да работя, това и правя. Напоследък се замислям дали си е струвало и дали да не сменям посоката, но не мога да измисля нещо , което да ми е присърце, освен фризьорството  , но там си начешах крастата.

Учех осем години френски /по настояване на майка ми/, но почти нищо не ми остана   
Баща ми пък много искаше да ме запали по спорта, но и там хич ме няма. Опитала съм много неща - карах сърф, скочих с бънджи, два полета с парапланер /един успешен и един не толкова/, карам ски, но освен последното , другото не ме завладя. По едно време и плуване тренирах. Абе ужас, май съм доста хаотична личност.

Ооо смях, смях! 

Аз пък искам в двора цветя! И двама младежи с препаски на кръста да ми веят с  ветрила и още един да ми пълни ритона със винце! Еееехххх! 

И аз ходех на йога преди 2-3 години, много беше готино, ама пупата по едно време много порасна и пречеше.  Бих се навила и сега да ходя, ако има някое готино място, особено пък и ако някоя от вас се реши да ходим заедно.
Между другото аз оплюх амбицийте на нашите, ама всъщност те само на пиано ме изнудиха да ходя, повечето от нещата, с които съм се занимавала, ги захванах след като се изнесох от нас.

Аz тренирах мърzел и плюскане.

Танче!

 

Не можах да си довърша поста одеве...
Браво на вас спортистки, танцьорки, йогистки - възхищавам ви се!

Мис З, хубаво, че майка ти те е оставила навремето да решаваш сама.  Ако мойта не беше се намесила, България щеше вече да има жена космонавт и Атлантида щеше да е открита, а телепортирането до други галактики щеше да е ежедневие    .


  Евала Ренка!

Танче, горката, съсипала си се с тия тренировки  . Ама к'во да правиш, като мързела ти не е вроден като при мене.