Кажи "здравей" на баща си

  • 6 218
  • 96
# 75
Балу, моят не ме позна в съда.
Виждала съм го 5 пъти в живота си, 4 от които - пак там.

Но не се оплаквам.. по-добре без баща, отколкото с такъв.

Извинявам се, че изместих малко темата.
Виж целия пост
# 76
Балу, моят не ме позна в съда.
Виждала съм го 5 пъти в живота си, 4 от които - пак там.

Но не се оплаквам.. по-добре без баща, отколкото с такъв.

Извинявам се, че изместих малко темата.

Моят баща... Ами той всъщност не е лош човек. Просто някак си няма сърце. Израсъл е в дом за сираци и там ли се е вкаменил - незнам. Или пък отношението му към мен е потвърждение на поговорката "Чуждото свое не става.". Може би не трябваше да пиша в тази тема. Аз всъщност не знам дали моите родители някога са били такива в истинския смисъл на думата. Но като видя тема за тези неща и нещо ме кара да кажа няколко думи. Все кофти думи. Знам ли защо така!?... Сигурно аз съм лошата...

evanescent, Hug
Виж целия пост
# 77
 Hug за всички ви.
Виж целия пост
# 78
Като чета темата оставам искрено учуден колко хора не познават или не искат да познават бащите си. Сега разбирам че явно имам голям късмет че майка ми и баща ми са живи и здрави (слава Богу) и са заедно откакто се помнят. Виждаме се всяка събота и неделя, майка ми прави баница (най-хубавата баница на света) а баща ми си играе с внучката си. Да са живи и здрави още дълго време... Не мога да разбера как човек ще мрази баща си. Често казано и аз съм мразел моя като съм бил на 18 г. да кажем, но сега не мога да го проумея как съм могъл да го направя това.

И какво точно те учудва? Не си ли чувал за деца отгледани от майките и непотърсени от бащите си? Баща ми не ми липсва. Не може да ти липсва нещо, което си нямал....
Искрено се надявам и моята дъщеря да не страда за отсъстващия си "баща"... Confused
Моят баща е прекрасен и знам какво имам. Обич, уважение, подкрепа.
Тя няма да ги има. Cry
Виж целия пост
# 79
Мили татко,
лошо ти бодеш
също като таралеж,
я вземи се обръсни
и мене сладко целуни.


Това стихче казах в детската градина на празника на мама 8-ми март. Баба ме научи.

Тате, обичам те!!! Много ми липсваш!!! Искам пак да ме целунеш!!!
Почивай в мир, любими татко!!!
Виж целия пост
# 80
Много ми е мъчно като чета, че има толкова много изоставени деца от татковците си. Най искренно Ви пожелавам един ден вашите дечица да познават своя татко и той да ги обича мнооого.
Явно аз съм извадила голям късмет да имам невероятен баща.
Виж целия пост
# 81
Моят татко.... ми той ме отгледа, възпита и ми беше подкрепа винаги. Почина преди 8 години. Обичам го още и на моменти страшно ми липсва. Няма стихотворение, което да опише какво чувствам към него. В същото време разбирам и другата гледна точка в темата - защото майка ми е такава, незаинтересована, присъстваща само физически и сега като поостаря се превърна в злобно и отмъстително бабе, което смята, че е на отглеждане при мен и ме ревнува от децата ми. Колкото и да се опитваше баща ми да компенсира това, не можа, но го обичам за това, че опита.
Виж целия пост
# 82

Здрасти, тате!
Виж целия пост
# 83
Искренно се радвам на хората,които се чудят-как така някои мразят бащите си и не искат да ги видят и чуят.Имате невероятен късмет.
За моя-казал е на майка ми-или нас(със сестра ми близначката)или той.Искал е да ни остави в дом...Освен пиянството,разбира се.
Виж целия пост
# 84
С толкова много сълзи на очите прочетох тази тема. Баща ми не ме е отгледал и не съм имала тези трепети..но пак много си го обичам и не искам да го изгубвам.Благодаря на него и на майка ми..че са ме създали..и че са ме поверили на най-страхотните хора- баба и дядо..
За момичетата които ненавиждат бащите си..мисля че ги разбирам..макар и да не ми се е случвало ..но съм била близка много до такива случаи... и от това най-много ме е страх..ако живот и здраве имам детенце..то да остане без баща или пък да е с лош баща
Виж целия пост
# 85
Като чета темата оставам искрено учуден колко хора не познават или не искат да познават бащите си. Сега разбирам че явно имам голям късмет че майка ми и баща ми са живи и здрави (слава Богу) и са заедно откакто се помнят. Виждаме се всяка събота и неделя, майка ми прави баница (най-хубавата баница на света) а баща ми си играе с внучката си. Да са живи и здрави още дълго време... Не мога да разбера как човек ще мрази баща си. Често казано и аз съм мразел моя като съм бил на 18 г. да кажем, но сега не мога да го проумея как съм могъл да го направя това.

И какво точно те учудва? Не си ли чувал за деца отгледани от майките и непотърсени от бащите си? Баща ми не ми липсва. Не може да ти липсва нещо, което си нямал....
   Не знам дали защото се зачудих за музиката, която слушаше татко,  Просто не зная какво да цитирам... Боже, той беше над 70 и слушаше И рок. Класика  ,  моята музика, джаз... Не, че не го познавам..., напротив, той ми определи вкусовете. Индиректно..и деликатно.  мама - също.
 най- много ми се иска в момента да се обърна от компа,  той да стои на дивана и да му кажа " Здравей"...и идея си нямаш колко.искам!!  Grinning
   Колкото може по- далече да ти е това изживяване, от сърце ти желая.  Но пък е красивои адски тъжно  да слушаш  " неговата" музика, когато го няма., това е начин да съм до него-  Със него.
    И се " Връща"  при теб. 
 
   
   
Виж целия пост
# 86
каква красива тема. Скоро ще стана една година от както моя татко почина. Стана сьвсем неочаквано и аз не можах да се простя с него,  не успях да отида на погребението. От тогава нещо се пречупи в мен. Понякога не ми се вярва че си е отишьл. Дори не зная дали сьм минала през периода на скьрбенето, а само сьм го подтиснала, за да не издавам чуствата си пред околните.

Моя татко беше един от най-добрите и грижовни хора, които сьм познавала. Бях на две години, когато той ме е гледал на село сам. Все ми разкаваше, как е валяло непрекьснато, а аз все сьм се напишквала и той е трябвало да пере непрекьснато.
Винаги се притесняваше за нас, дори понякога прекалено и ние го намирахме за досадно.
Цял живот страдаше от мигрени. Мили татко, надявам се че си в един по-добьр свят. Много ми липсваш. 
Виж целия пост
# 87
И аз нямах време да се сбогувам и това много, ама много ми тежи. Все се сещам за "Анатомията на Грей", един лекарски сериал. Когато бащата на един от героите, Джорж, почина в болницата, той каза - I don't know how to live in a universe where he doesn't.

Точно така се чувствам и аз. Всичко се обърка и всички се опитваме да я караме някак без него, но не се получава.
Виж целия пост
# 88
Таткото си е татко ... Моят е жив, ама все едно е умрял....
Виж целия пост
# 89
Таткото си е татко ... Моят е жив, ама все едно е умрял....
Колко познато звучи....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия