Кажи "здравей" на баща си
- Публикувана: 29 фев. 2008, 09:04 ч.
- Последно мнение: 9 март 2008, 15:51 ч.
# 17
29 фев. 2008, 09:51 ч.
Шанел,явно си с много чувствителна душа.Скоро не бях плакала,но тази тема ме разчувства много.Вече ще следя твоите литературни теми,явно има традиция.
Благодаря ти за стиховете,накараха ме да се замисля и да оценя това,което имам в момента
Виж целия пост
Благодаря ти за стиховете,накараха ме да се замисля и да оценя това,което имам в момента
# 19
29 фев. 2008, 09:58 ч.
При мен няма последен, но няма и първи ред....
Не искам да казвам нищо на баща си.
Виж целия пост
Не искам да казвам нищо на баща си.
# 20
29 фев. 2008, 09:59 ч.
Chanel! 
И днес ще напълниш очите ми със сълзи!
Отново ме накара да се замисля за хората около мен!
Благодаря ти!
Виж целия пост
И днес ще напълниш очите ми със сълзи!
Отново ме накара да се замисля за хората около мен!
Благодаря ти!
# 21
29 фев. 2008, 10:04 ч.
Моят беше от физически присъстващите, иначе липсващ. Сега е много далече, но узрял и най-накрая се държи бащински. Така ми е по-добре. Като малка ми свиреше на китара, пеехме, от време на време ми рисуваше, научи ме да карам колело, ходели сме за риба. Толкова стига, но можеше и повече.
Виж целия пост
# 22
29 фев. 2008, 10:05 ч.
разплаках се...моят баща почина преди 3 години!!!
Много ми липсваш,Татко!Обичам те
Виж целия пост
Много ми липсваш,Татко!Обичам те
# 23
29 фев. 2008, 10:12 ч.
СРЕЩА С БАЩА МИ В СЕДЕМ И ПОЛОВИНА
Хайде, тичай, иди да се видиш с баща си,
усмихни се, дори - прегърни го.
Ако можеш - ревни. За нещастие
още май не си циврил пред никого.
Хайде, тичай - не помниш ли книгите,
портокалите, плочите, джинсите
и детинското глупаво мигане,
като някой те пита чий син си ти.
Гледай умно. Пак ще чуят случайно съседите
за поредната твоя история.
Изтървано дете на разведени.
После майка ти пак ще говори,
ще се чупи гласът й във празното,
ще стоиш до бюфета изправен и само
между другото с Оня ще споменавате
тия ваши бащи, дето вечно ги няма.
(И приятелите ти - и те са все калпави.
Скрил за малко юмруци в джобовете,
ще се зъбиш към жълтите зъби на лампите,
свой сред чуждите, чужд между своите.)
Хайде, тичай. Най-после ще можете
да премерите крачка със стария,
ще вечеряте, бевно ще режеш със ножа
всяка дума на две, ще повтаряш,
че животът е сложен, но с мама
се оправяте някак... И сетне с десерта
ще заръчате някоя песен за двамата,
ще платите и той ще замине във десет.
Г. Рупчев
Виж целия пост
Хайде, тичай, иди да се видиш с баща си,
усмихни се, дори - прегърни го.
Ако можеш - ревни. За нещастие
още май не си циврил пред никого.
Хайде, тичай - не помниш ли книгите,
портокалите, плочите, джинсите
и детинското глупаво мигане,
като някой те пита чий син си ти.
Гледай умно. Пак ще чуят случайно съседите
за поредната твоя история.
Изтървано дете на разведени.
После майка ти пак ще говори,
ще се чупи гласът й във празното,
ще стоиш до бюфета изправен и само
между другото с Оня ще споменавате
тия ваши бащи, дето вечно ги няма.
(И приятелите ти - и те са все калпави.
Скрил за малко юмруци в джобовете,
ще се зъбиш към жълтите зъби на лампите,
свой сред чуждите, чужд между своите.)
Хайде, тичай. Най-после ще можете
да премерите крачка със стария,
ще вечеряте, бевно ще режеш със ножа
всяка дума на две, ще повтаряш,
че животът е сложен, но с мама
се оправяте някак... И сетне с десерта
ще заръчате някоя песен за двамата,
ще платите и той ще замине във десет.
Г. Рупчев
# 24
29 фев. 2008, 10:15 ч.
Бях в седми клас, когато татко почина.
Токова много време е минало, но мъката си остава.
Виж целия пост
Токова много време е минало, но мъката си остава.
# 25
29 фев. 2008, 10:20 ч.
Баща ми ме отгледа, ако имаше тема за майката... мога да стигна до 5-6г.
Въпреки това някъде по средата нещо се случи, изперка, реши, че всички
го мразим и използваме и сега се чуваме само колкото да ми каже колко
съм лоша. Но и това е ок.
Виж целия пост
Въпреки това някъде по средата нещо се случи, изперка, реши, че всички
го мразим и използваме и сега се чуваме само колкото да ми каже колко
съм лоша. Но и това е ок.
# 26
29 фев. 2008, 10:22 ч.
И аз останах без моя татко твърде рано. Бях на 30, когато почина, а той едва на 54г. Много ми е мъчно и ужасно съжалявам, че пропуснах момента да му кажа колко много го обичам.
Виж целия пост
# 27
29 фев. 2008, 10:45 ч.
Татко има рожден ден след един ден.
Той ме е научил на много неща, които не са присъщи на жените, за което не знам как да му се отблагодяря. Може би е искал момче
.
Обичам го много и искам още много дълги години да се радва на внучето си!
Виж целия пост
Той ме е научил на много неща, които не са присъщи на жените, за което не знам как да му се отблагодяря. Може би е искал момче
. Обичам го много и искам още много дълги години да се радва на внучето си!
# 28
29 фев. 2008, 10:57 ч.
Аз, пък бих искала да му кажа...някой неща ...и само от възпитание, ще започна със "здравей".
Виж целия пост
При мен няма последен, но няма и първи ред....
Не искам да казвам нищо на баща си.
Не искам да казвам нищо на баща си.
Аз, пък бих искала да му кажа...някой неща ...и само от възпитание, ще започна със "здравей".
# 29
29 фев. 2008, 11:02 ч.
Искам само да вметна, че в много от
детските книги, които четем вкъщи,
майката не присъства, все истории с
бащата. Мечо и татко му, Петър, и той
с неговия, Лео, и той... Явно в някои от
обществата бащата не е отсъстващ...
Радва ме да чета стихотворения и за
бащата, ето, можело, значи. Моят е пич!
Виж целия пост
детските книги, които четем вкъщи,
майката не присъства, все истории с
бащата. Мечо и татко му, Петър, и той
с неговия, Лео, и той... Явно в някои от
обществата бащата не е отсъстващ...
Радва ме да чета стихотворения и за
бащата, ето, можело, значи. Моят е пич!
Препоръчани теми