Мама....светица или деспот

     Когато някой се изрази "Мама е на- великата"   и , на всичкото отгоре  това е  човек с  вече родено дете ... замислям се.   Не му е било време на това момиче да ражда..   Но знам, че това се учи бързо.
  ще  продължа..

Не сме близки. Да, обичам я. Но от години не ми е била "майка". Виждаме се от време на време на кафе, по празници, чуваме се по телефона... Имам своите причини за това, така е по-добре и за двете.

Ти си щастлив човк. 

Mama rules
Колкото и да ме вбесява понякога много си я обичам и не давам дума да се каже за нея.Тя е един от най-страхотните хора в живота ми

Бройте ме и мен 

Да вдигнат ръка тези жени,които не одобряваха постъпките на майките си , но станаха като тях   
Аз вдигам 

Може още въпросните жени да не са го осъзнали.

 

О това е болната ми тема!За майка ми мога да пиша  с часове...Наранявала ме е хиляди пъти и нещата който ми е казвала няма да забравя никога.Когато баще ми почина след о/о мес. разбрах че съм бременна.Това беше единственното нещо което ме спаси.Баща ми беше целият ми свят,като изключа мъжа ми и бъдещето ни дете.За да забременея мина почти година с опити и пиене на лекарства.Детето беше планувано и искано.Когато това стана бях хем най-щастливата жена,хем и нещастна че тати не е разбрал поне,няма да говоря че не е видял внучето си.Когато майка ми разбра изпадна в изтерия.Започнаха обиди че съм избрала най подходящия момент,че не съм жалела баща си.Да съм помислела дали да кажа дори на мъжа си че съм бременна или едва ли не ми каза да го махна.Какво щели да кажат хората,че когато татко "берял душа аз кефа съм си правела" и т.н.няма да продължавам.После се почна с фамилия...Искала съм да избягам и забравя баща си.Та се стигна чак до там че тати си е отишъл заради мен.Та името ли не беше трагедия,та бъдещите кръстници на детето,че не живеем при нея,та какво ли не.Спасява ме само че не е до мен.Сега се оправдава че тогава е говорила така защото и било мн мъчно и даже не могла да се осъзнае.Искала детето но не знаела да жали мъжа си,или да се радва за моето дете.Не съм я оставила да си поскърби.Кога беше моето време да скърбя,кога беше моето време да се радвам?Продължава и сега дори по тел да се меси в моето семейство,за неща който няма право.И не е само до месенето,а до тежките думи,който аз няма да забравя,нито ще простя!Казах и че и на надгробната и плоча ще ги напиша.За мен тя не е деспод а пълна НЕЩАСТНИЦА!.Това е точната дума.А това че ми е майка,че ме е отгледала...длъжна е била.Както аз съм длъжна да поема отговорността към моята дъщеря.Но дали ще бъда някога исктинска майка и ще заслужа призванието си зависи само от мен.Децата не са длъжни да изкупват нащите грехове,нито да играят по нашите правила.Ние НЕ ги създаваме за да осигурим старините си,за да не сме сами и да сме добре.Те са хора,със собствен живот и свой ценостти,имат свое разбиране за живота и свой идеали.Ако сме искали някой да ни е длъжен за това че сме го отгледали ми да сме си взели куче.То не е мислещо и разумно същество!Боли ме но бих казала че я преживах!Баща ми също е бил строг,също се е карал с мен и не сме били на ендо мнение,месел се е,но него никога няма да преживея!Защо ли?

Не, не остарявате, а помъдрявате.
Този е извода.
 Когато сме млади ни се иска да изживеем живота си, както го харесваме в момента и се дразним, когато някой, било то и мама се опитва да ни направлява, да ни дава съвети, да ни поучава.
Оказва се обаче, че не винаги сме прави, в което се убеждаваме в течение на времето, натрупвайки житейски опит.
Мама, да ми е жива и здрава, все още ме съветва, с което разбира се, все още ме дразни
Но мама е една  
Що си мисля винаги едно и също - Живота е колело, върти се.........

Не всички майки са святи. Някои са просто майки..

Имам си най-прекрасната майка на света и дори когато сме имали спречквания, нито за миг не съм си помислила и не съм почувствала нещо по-различно от обич!

Майка ми е прекрасна  Преживя много, от което много малко беше хубаво, но винаги е усмихната и ни обича