Шест в едно - обединена тема за свекървите !!!

днес имах пряк сблъсък с бъдещата ми свекърва.
останахме в рамките на разумните доводи и добрия тон.
лошо за нея не мога да кажа.

тя е наясно, че ще загуби.
аз съм наясно, че ще е Пирова победа, но тя не знае.
а искам да имам момчета.
как ли бих се чувствала на нейно място след години...

 babche, архаизъм е да смяташ, че всички хора  могат да бъдат нормални и добри. Понякога животът такива номера ти спретва, че забравяш какво прекрасно същество си бил.
Иначе, по темата, моята свекърва е далече. Така ни е най-добре. Не изпитвам никакви крайни чувства към нея. Обича съпругът ми и синът ми, това ми е достатъчно.
Имам едно условие- да не забравя, че всеки създава собствено семейство в определен момент от живота си и това не е означава непременно скъсване с корените.

Ееееех.......къде е моята свекърва да го прочете това 

Тъкмо напротив. Нормалните хора са добри и животът ги "награждава" за това. Опитайте!

Аз пък се натъквам все на теми, в които се хвалят свекървите.

Много съм писала за моята, и за мое огромно съжаление не мога да напиша нищо хубаво за нея.
Като забременях със синът ми решихме с мъжо да махнем мокета от стаята където щеше да е бебето ( съвсем естествено при положение, че под него има паркет и 3 пръста прахоляк) Нейната реакция беше, че не ми проговори до деня в който ме изписаха от болницата. Това обаче беше нищо(не съм знаела, че съм голяма щастливка, че не ми говори), големият кошмар тепърва предстоеше.
Не ми се обяснява подробно, само ще кажа, че всички бабини дивитини бяха приложени на детето ми въпреки всичките скандали от моя страна ( тайно докато аз не съм в стаята) не ми се говореше 2 седмици когато реших, че вече сама ще си къпя бебето.На всяко изплакване на малкия посред нощите ( за кърмене) изникваше на вратата като някой призрак.Постоянно ни го дърпаше от ръцете и т.н.
Никога няма да простя това гадно отношение , но най- вече факта,ч е аз не успях да изживея първите мигове с моето така дългоочаквано бебче.Разбиха ми се нервите , да не говорим, че и синът ми е отнасял понякога негативните емоции заради нейното обсебване.Естествено не издържах много и се изнесохме под наем когато малкия стана на 5 месеца.
За следващите 3 години и половина нито аз съм го оставяла при нея нито пък и тя много го е търсила. Посещаваше ни веднъж на няколко месеца и идваше със кутия шоколадови бонбони ( при положение, че синът ми беше малък за шоколад).Тук не искам да бъда разбирана погрешно- никога не съм искала нищо от нея, нито ми харесват дрехите които е купувала (2 пъти) нито пък нещо друго.Просто ми се струва странно да ходиш с кутия бонбони при внучето си.Всъщност излъгах на 2 пъти й го оставях при нея(имах работа) но след като веднъж си го взех и след това повръщаше цял ден кренвирши повече не съм й го оставяла(на годинка го хранила с кренвирши).Дори мъжът ми наскоро ми каза"Аз мислех по едно време, че не искаш да го оставяме щото не искаш да оставяме сами , ама сега те разбирам" понеже се застоя за месец и нещо в къщи и видя за какво иде реч.
Преди 5-6 месеца се върнахме тука .Сега отново се стягаме да излизаме на квартира понеже не искам нещата да се повтарят и съм твърдо решена дори и да се наложи да останем тук (в много краен случай) да не позволявам такива неща.То и на нея й е ясно де но все пак предпочитам да съм сама и спокойна.Свекърва ми е доста властна жена но пак имам късмет, че не съм женена за малкият и син, че тогава и тези ми преживявания щяха да ми се сторят като приказка 
И понеже знае, че няма да има никакъв контрол над второто ми дете в 4 месец чак ме попита кога ми бил термина и то защото колежките й я питат и тя от срам, че не знае (тя за хората живее)ме попита
Та така- пращам я на друга планета веднагически, даже ако може планетата да е в друга галактика
Уж нямаше да пиша много ама пак се олях.Извинявам се за което просто ми е доста болна тема .Слава Богу, мъжът ми ме подкрепя (преди не се месеше но сега е смен) той отдавна си знае стоката и докато бяхме под наем я е виждал веднъж годишно

Та така, в момента най- голямото ми желание и всекидневна молба към Господ е да сме живи и здрави и да излезем на квартира колкото се може по- скоро.

И аз ще похваля моята свекърва. Обичам си я и я уважавам. Много ни е помагала и вероятно ако може ще помага още. Гадно ми е, че не вижда детето често /живеем при майка ми и понякога се случва да не заведем детето и две седмици, или пък не им остава много време да са заедно, свеки много работи/. Мога да кажа, че е тактичен и разбран човек, ето и пример: всички знаеха, че едва ли ще се оженим с мъжа ми, все пак подхвърляха по една-две думи за брак. Когато забременях и ние с мъжа ми се замислихме за евентуална сватба, но тъй като не обичаме събиранията на родата и даването на луди пари за един ден, като можем да пътуваме с тях и да видим свят, решихме тихомълком да се оженим. Само дето свекърва ми разбра, че готвим нещо, не знам как. Бременна в 7ми месец се оженихме в ритуалната зала на Витоша с кумовете и мъжа на моята кума, общо 5 човека с нас двамата. След това се почерпихме в една ирландска кръчма. Дума против или накриво не чухме от свекърва ми, дори беше се застъпила за нас пред свекър ми, който се беше почувствал засегнат. Оказа се, че сме се оженили на датата на тяхната сватба - 12 май. Та сега празнуваме заедно годишнините. Дори вече и свекър ми се майтапи с нашата сватба, казва, да бяхте я направили с много гости, та като се събираме за годишнините да одумваме гостите. Ами и него си обичам.
Криво ми е, че така и не сме говорили дали иска да я наричам Майко, от нашето запознанство, я наричам по име, така предпочете тя, но след сватбата ми стана гадно. Все си мисля, че ще й е приятно ако я нарека Майко. На този 8ми март, й казах Честит празник, майче! и така ми се усмихна, че сърцето ми се сви. Ама не мога да кажа тази думичка все още. Виж за свекър ми е друг въпроса, тъй като баща в истинският смисъл на думата не съм имала и ми идва много лесно да го нарека Татко, понякога едва се въздържам, и то само заради свекърва ми. Когато на нея кажа Майко и на него ще кажа Татко.
Малко се отплеснах, ама...
Та, свеки никога не си е натрапвала мнението, никога не ни е натяквала каквото и да било, все ни казва, абе вие двамата как пък се намерихте такива, един за друг. Ако се притеснява много за здравето на сина си /те работят заедно и тя има възможност да му се кара, че не се грижи за себе си/ говори с мен и в общи линии я успокоявам, защото знам кога е бил на лекар и какви лекарства е пил. Майка е все пак, нормално е да се тревожи.
За сега толкова, че дълго стана, като се сетя още ще пиша. 

И моята, и моята. Но не само да го прочете, предполагам и сама прекрасно го разбира. Бих искала да го осмисли и да полага усилия да го спазва.
Иначе  има и за какво да я похваля, разбира се. Последното за което се сещам е, че в неделя  след като им оставихме малкия за няколко часа са го завели в зоологическата градина. Прекрасна идея.

Ми аз искам да похваля свекърва си. Да не би аз да съм възпитала съпругът ми или да съм му осигурила, най-малкото насочила към социалната среда, който го е доизградила  . Все пак зрял мъж го взех! На 8 март тя ми се обади да ми благодари,че той така се чувства и че аз така се грижа за него, аз пък и' благодарих, че тя е направила всичко възможно това да е толкова лесно и естествено , той да го заслужава. Двама братя са, поели са по съвсем различен път, различни личности са и все пак качествата, заради които тя има две снахи, тя ги е създала в тях. Дребните, битови противоречия...ами аз бих ги имала и със собствената си майка /живеем самостоятелно/. 

Като прочетох това и направо ви завидях най-искрено.   
E това нещо в нашата къща не може да се получи.Не мога да похваля свекърва си,както го правят някои от вас.Явно мойто съкровище е от друга порода животни.А тя върви комплект със свекъра.Това мое негативно мнение за тях е породено точно от факта,че те по никакъв начин не са показали любов нито към сина си,нито към внучетата си. Нямаха търпение да се ожени синът им и да се опитат да го изгонят от тяхната къща.Да,ама не познаха,защото не знаеха за какъв темерут и инат се е оженил той/темерута съм аз  /.А за къпане,игра и внимание и т.н..... от тяхна страна ,моите деца само могат да си мечтаят.
Ето ви пресен случай от онази вечер.Отива дъщеря ми на 3 год. при дядо си вечерта,след като не го е закачала през целия ден.А тя го прави много рядко,по разбираеми причини.Та иска детето да си поиграят,а той я гони с думите"Не ме занимавай сега,нямам време да се разправям с тебе,отивай си отатъка.Не виждаш ли,че дядо ти гледа мача." А детето го гледа  Почти се разплака.Отива при баба си в другата стая,а тя пред другия телевизор стои и само шътка,че не чува нищо. Към детето ни внимание,ни нишо.Снощи след като сме се прибрали от яслата,дъщеря ми влетя при тях да се похвали,че от понеделник ще е вече на градина,а те и двамата надничат през нея и само викат да мълчи,че изпускали репликите на сериалката в 17 часа.Пак внимание нулево.И така е от както съм в тяхната къща.Отношението към сина ми е подобно,но той е по-голям и не си го слага на сърцето толкова.За себе си няма да ви разказвам,предполагам се сещата каква любов изпитват към мен.Подобна е обичта и към сина им.
А кажете ми как да уважавам и обичам такива хора.Та те нямат никакви човешки чувства към никой друг освен към самите себе си.

Е, как, бе... Имаше една тема за хвалебствия към свекървите. Не сте чели достатъчно Аз не мога да се оплача. Ще се повторя, но само за да съм по темата: не се натрапва, живее си живота, пътува, грижи се за себе си, кара втора младост, купува само хубави подаръци и без повод, поне веднъж месечно ни храни с новите си специалитети... Харесвам такива жени и широко-скроени хора, а нея я обичам и ценя високо всичките й качества.

Ех, дано някой ден някоя девойка каже и за мен някоя добра дума 

За сведение темата със хвалбите беше на втора страница, проверих 
А аз говоря за първа.

Е, хайде сега... нека не бъдем максималисти