Мила , само мога да си представям какво ти е ..за това и аз, като минала през един такъв ад ще ти кажа какво направих и защо сега ми е по-леко...
Първо изпадах в някакви нервни кризи, изблици на тотално отачаяние и безпомощност да се справя със ситуацията, плаках много, сама, пред приятелка, пред съпруга ми, както и ти и аз побеснявах само при мисълта, че трябва да се видя с "тези хора".
И в един момент отказах, казах, че повече нищо не искам да чувам за тях, не искам да ги виждам, не искам те да знаят какво се случва с мен и моето семейство....просто всеедно не съществуват. И действително е така - аз с цялото си същество не се интересувам от тях и никога няма да го направя. Категорично отказвам да се виждам с тях и така си спестявам срещи изпълнени с поредната игра на пинг-понк, поредните нерви и безсънни нощи.
Смятам, че и ти би могла да го направиш - без значение дали и колко са ти близки въпросните изроди (аз ги наричам така , защото това нормален човек не би го причинил) просто ограничи до максимум срещите си с тях, ограничи до максимум информацията, която получаваш за тях и по сякакъв начин спри да говориш за себе си пред тях, както и съпруга ти.
Аз на моя по същия начин му забраних - ако има среща с тях да си говори общи приказки или каквото си поиска, но това, как е нашето семейство, какво правим, как сме в абсолютно никакъв случай ....после ни се връща 3но...от какви ли не чудеса...