За или против втори дечко

Нещата наистина много бързо се променят в професионално отношение - и като тенденции, и като колеги. Но връзка между децата, годините вкъщи и набора на колегите, няма абсолютно никаква.
Ти кой набор си? "82?"83? Че какво толкоз? Колегите ти са на 21 години. Напълно нормална и работоспособна възраст.

Специално по темата - искам да имам три, живот и здраве.

Винаги съм била За 2 деца,не ме притесняват субективни фактори.

Да прочетох мненията на всичко.Бих искала да отбележа, че по никакъв начин не завиждах на колежките си,които бяха по- млади от мен- отивайки на работа, поради собствената си мотивация, те започнаха да се притесняват и създадоха невероятни интриги. Както и да е това- аз напуснах работа и започнах на ново място, където възраста определено си казва думата. Някъде прочетох, ако съм искала професионално развитие, да съм почнала по рано работа- да ама не- първо защото в моя случай нямаше кой да го гледа, а и сами знаете как седят нещата относно детските градини. Второ защото аз лично мисля, че първите две години на бебчо трябва да са с мама. Както детето има невероятна нужда от това, тъй като никой не може да го дари с майчината обич, така и майката, тъй като това са незабравими моменти- първото зъбче, първата думичка, първата крачка.Пускайки тази тема исках да разбера какво мисля други майки, не че аз не искам второ дете. Когато бебечко се роди ходихме постояно по болници и все незнаеха какво му е, а той ставаше все по- зле. Ако някой тогава ме беше попитал дали искам второ- бях категорично против. Ти копнееш от цялото си сърце за едно малко човече и заради некомпетенцията на други хора рискуваш да го загубиш. Въпроса да или против втори дечко не беше само заради това дали ще изостана професионална,а по принцип- има много причини над който да се замислиш, преди да се решиш, тъй като в крайна сметка ти създаваш човешки живот , а не кукла. Вземето дори това, което стана с детските градини.

Няма спор, много неща трябва да се съобразят. Но пък при много хора има и щастливи случайности, тогава се нагаждаш някак си и пак си щастлив.

Така е.С течение на времето човек се замисля над много неща.Но пък е прекрасно да си имаш още едно бебче.Всичко друго ще се нареди от самосебе си.Желая ти успех.

Разбира се, че съм ЗА второ, ако имах възможност и трето бих искала даже 
Живот и здраве само да е и Дай Боже!

Това само ти можеш да решиш. След като имаш желание, ако имаш и възможност какво ти пречи. А това за колежката не можах да го разбера 

На този етап не бих се навила на второ.Спря ми се тока с мойта,а тя е едва на 8 месеца.Ако имам помощница след време,след доста време може да се замисля,но само дасе замисля!

За себе си и аз съм на това мнение  , моята щерка е на 4, но определено ме побърка 

Определено съм за второ дете. Имам наблюдения, че когато детето в семейството е едно става егоист.

или не го оставят да диша спокойно, защото в него е надеждата на цялата рода да осъществи амбициите на всички.

Мамби след първото раждане се върнах на работа след 6 месеца и имаше доста промени, но въпреки това се реших на второ раждане. Сега очаквам да има още повече промени като се върна живот и здраве на работа, а това планирам да стане след като беба стане на 9 месеца, т.е. общия ми престой вкъщи ще бъде около година. Аз лично смятам че за хубаво или лошо децата трябва да бъдат най-малко две... Затова и в момента се наслаждавам на дъщеря си, но е доста трудничко... Успех каквото и да решиш... 

Ами аз поисках второ и вече го очаквам!
Рано, късно, щом реших, че съм готова и мога да се справя почти с 2 наведнъж се заехме с работата
Така че не са важни колежките ти, работата, роднините, стоенето вкъщи ими други фактори
Важното е Вие с мъжът ти какво чувствате и искате

за втори дечко съм