Колко струва живота в България?

Ти работила ли си подобна работа? Защото аз съм (е, преди години) и знам какво е заплащането и колко са "спокойни" за осигуреното си бъдеще (за "великата чужбина говоря").
Разликата има, обаче. Тя е, че тези хора (все пак) работят, а не си пият кафето в очакване на "съдбата". Пък оттам-насетне, кой колкото е кадърен...
Пък, който иска, нека се стреми да е "спокоен черноработник". Аз предпочитам да имам други стремежи...
Judy е права  .
Няма смисъл да спорим - просто всеки има различна представа за живота си и за това как иска да го живее...

Абе то всеки иска да е добре платен, спокоен, осигурен, ама обстоятелствата са различни!!!!!!

Те тази комбинация я няма никъде по света.
Всъщност има я - в малкото останали комунистически страни.

Истината е, че сигурността не води до прогрес.

Работила съм в непрекъснато производството на 3-сменен режим. Не е задължително да си в чужбина, за да знаеш какво е производствена линия. Нито аз, нито колегите ми сме си пили кафето. Това беше приоритетно занимание на служителите в администрацията (или както ги наричаха някои от общите работници - чантаджиите). В производстото има норма, има разчет на времето и определени операции за извършване от всеки работник. Ако е поточна линия не можеш да мръднеш до тоалетната, ако няма кой да те замести. И мога да ти кажа, че повечето от работниците бяха абсолютно доволни от работата си - знаят кога отиват, знаят кога се прибират, знаят какви са им задълженият, изпълняват ги съвестно (в повечето случаи), познават се помежду си, че дори се женеха по голегиалному, знаеха каква заплата ще получат в края на месеца. Те не искаха нищо повече, а само да се изхранват нормално и да си гледат децата. Далеч съм от мисълта да идеализирам описаното, но с тези хора съм работила всеки ден - денем и нощем.
Да не мислиш, че на западняшкия обикновен работник на поточната линия му се налага да учи висше образование? Знае, че денят му е разграфен на "от-до", знае какво да очаква, прави каквото му кажат и толкова. Не е задължително да е неамбициозен или мързелив, а да му харесва точно този начин на живот.
Няма как всички да са амбициозни и предприемчиви, защото тогава няма да има кой да работи на поточната линия, да обслужва клиентите в ресторантите и магазините и да копае пипера на село. Всички ще са все началници и предприемачи. 

Никой не говори за това, мисля. 
Но се съгласи и друго - защо сервитьорите очакват да вземат колкото английски сервитьор?  Аз при всички случаи не вземам колкото английски адвокат.

Това, за което говориш е разлика в стандарта на живот. А той се определя от много фактори.

Това пък къде го видя?
Става въпрос да се работи, а не да се чака някой да ти дава "наготово"...

Това "наготово" е другата крайност. И такива хора има. Но повечето не очакват да е наготово, защото в противен случай щяха да карат само на социални помощи. Да работиш по 8 часа на ден не е "наготово", защото ако не вършиш това, което са ти казали и се очаква от теб и то да е с определено качество, просто ще те уволнят.  В материалното производство никога не е имало наготово, дори по време на соца. При него има реални материали, реални стоки, реални хора и може да се измери много лесно. За услугите е по-различно, защото там показателите са по-мъгляви. Не е работа на работника да носи отговорност за действията или планирането на собствениците и управленския персонал. Неговата работа е да си изпълнява трудовите задължения и срещу това да си получи заплатата.

Роси, въпросът беше за 20-годишните и пиенето на кафе. 
А темата беше за това колко струва животът в БГ.
Ти говориш за цената на труда в БГ. За нея аз лично вече си споделих мнението по-горе.

А, 20-годишните по кафенетата са друга работа. Тях изобщо ги изключих от сметката. 

Те затуй викам за втори път, че спор няма или поне не по отношение на това може или не може по принцип у нас да се живее нормално.
Включих се по основния въпрос на темата, а в последствие и по питането /твърде основателно/ какво правят 20 годишните редовно по заведенията у нас.   Ами таралянакат джин с тоник по цяла вечер, щото учат, да речем, а мама и тати ги издържат и това се приема за нормално у нас- да си издържаш "детето" до 25-30 годишна възраст, пък след това да му "помагаш". Пак ви питам- ако бачкате каквото и да било по 8 часа /минимум, има и транспорт от и до работа/ и учите като колко време ще си позволите да виснете вечер? Когато аз съчетавах тези неща определено нямах такова налично време.

Не съм съгласна. В Холандия има достатъчно хора, които имат този начин на живот, а не са бизнесмени. Проблем в България е, че или трябва да си бизнесмен или политик, за да си финансово осигурен. Ами другите професии? Няма държава, която да прогресира предимно по начина, по който го прави България: препродаване на стока, строителство на сгради и т.н.
Напълно съм съгласна с Радостина.

Съпругът ми миеше коли година и половина в чужбина и беше в пъти по- спокоен и материално обезпечен в сравнение с началническата му длъжност, която изпълняваше до скоро тук. Даже беше пред дилемата дали да не се върне да мие коли, добре, че изникна друго, но и той си потърси.

И последно, в крайна сметка "Колко струва животът в България" 
Баба знае 2 и 200.....

Директно отговарям. Аз нямах никакво време.
Но имах други приоритети - учене, работа, самостоятелност, доходи...
Това "лишение" тогава - днес работи за мен...
Затова и имам толкова време за форума  .