аман от бьлгари

Ми никои не трьгва на пьт с 11 куфара, много ясно. Ако ме беШе проЧела малко по подробно, ЩеШе да ти се иzясни.
А куфарите веЧе от няколко дни не са в нас... няма как да ги броя 

Хей, твоята оЩе по_ужасна, приzнавам. 
Вzеми й отрежи квитанциите на тая лелка, да си се оправя.

Има хора всякакви... не са само българите такива, не бойте се...
Но като сме тръгнали да разказваме истории...  преди време подслоних за около 10-ина дни един български лекар, беше дошъл да си приравнява изпитите.... умно, амбициозно момче, нищо лошо... обаче да посещаваше душа малко по-честичкоо... Еееей, бях забравила какво е да те лъхне на кисела потчица... 

Като цяло обаче почти изключително само добро съм видяла от сънародници зад граница!  Да не кажа, че с най-страхотните българи, с които се познавам и които обичам безкрайно съм се запознала точно в чужбина Пу-пу, да не ми мине котка път!!!

Когато първият път се прибирахме в БГ, една от най-добрите ми приятелки ми поиска да и занеса 1 КОФА тенис топки   , защото синът и тренирал тенис. Просто бях онемяла!

Не мога да не се сетя за случая със "специалния" багаж, който едни семейни приятели трябвало да пренесат до България.
Ако съм го разказвала, прощавайте.
Историята е следната - младо семейство, което работи в Норвегия, решава да се прибере до България за месец-два и по изключение няма да имат багаж.
Решават хората да направят услуга на техен познат, ако има нещо да си изпрати до България, при което нашенеца със светнали от радост очи им връчва 4-5 кашона за майка му с уговорката, че багажът е чуплив.
Чудят се нашите приятели какви толкова чупливи сувенири е накупил българина, докато слушат при местенето на багажа от микробуса до летището как подрънква стъкло от кашоните.
Отварят внимателно единия от кашоните да се уверят, че нещата поне са опаковани добре и о, изненада!
Кашоните са пълни с ... празни буркани.
С винтове.
Трудно е да се опише изражението на лицата им и бурята от мисли и чувства, които ги връхлита.
От там се звъни телефон "Какви са тия празни буркани в кашоните?"
Отговор: "Българските буркани за нищо не стават вече, аз цяла година събирам буркани с хубави винтове, за да прави майка компоти без да се мъчи."
Отново изпитвам затруднения да опиша реакцията на добрите сънародници, решили да направят услуга на познат ...

Аз пък мисля, че минахте в сферата на фантазиите вече и нещо не ми е смешно.

И аз съм на това мнение!

Това, че ти не си имала горчив опит със сънародници, не значи, че другите са минали в сферата на фантазията.
Аз също имам какво да разкажа, но просто бледнее преди досегашните истории, на които за съжаление вярвам. Дори съм свидетел на единия от споменатите случаи.

Ами тогава, мога само да ви съчувствам на контактите.
Толкова са ми фантасмагорични ( и/или излагащи) половината историйки, че не разбирам кое точно ви кефи в споделянето им. Както и да е де. Яд ме че има ( ако има) такива хора.

Lennie, коя точно от историите ти прозвуча като фантазия?
На мен до една ми звучат абсолютно правдоподобно.
Или не вярваш, че сред българите има такива хора?
Дано се сблъскаш лично с подобно нещо, за да разкажеш твоя горчив опит със сънародници зад граница 
А че не е смешно, не е.
Тъжно е, че наистина стават и такива неща.

В споменатия от мен слу4ай не става въпрос zа иzбрани контакти, а zа роднина, пък 4овек не може да си иzбира роднините. Дали ми вярваШ или не, ми е толкова беzраzли4но, колкото и падналия в Китай 4увал ориz 
А zаЩо го споделих? За да ми съ4увстваШ  

Аз пък си измислих.
По цял ден с геоложко-митнически фантастики се занимавам, да.

Аz пьк преувелиЧих с десетина куфара ...
трябваШе пьрво да предположа, Че няма да ми повярват 

Arrows,никой не се съмнява в броя на  куфарите,споко,както и за доста  от историите!
Но темата се превърна в друго,затова иде реч...

Ох,това ме уби .
Аз пьк напьлно вярвам на вси4ки исории тук ,просто и аз сьм преживяла подобни ситуации и не се у4удвам на ниЩо .Даже и по лоШи слу4ки сьм имала .
Но нали знаете какво казват хората.....нахалните пробиват .В кьЩи кой ли не сьм приУтиавала ,уж само ДОБРИ приятели и роднини,ако ви кажа ,4е всеки пьт като се изнесе някой трябва да си купувам ножове и льжици ....ей писна ми ,а да не ви казвам как трябваШе да изхранвам няколко месеца еди кой си ..... и даже имаШе претенции кьм млякото кава марка било.
Или как с години крихме лУбовни истории и накрая за благодарност.....останахме без 4иний ,4аШи,нагло отноШение,заЩо Ще му давам старият телевизор ами не не моя нов като аз сьм можела да си купя друг ......ей такива работи.
Преди няколко години се появи едно бьлгарско семейство от някьде ,незнайно как стигнали до една организация от кьдето ми се обадиха за превода4,та зна4и хората искаха пари да се приберат до БГ,но междувременно да спят в нас ако можело,4е не искали да спят по разни приУти,както и да е,не ги приех,жената ми поиска пари,гримове,даже огледалото искаШе да ми вземе ,е него не и го дадох....беШе ми подарьдк.
След два дни им издействахме пари от обЩината за да се приберат до Бг,обадихме се(тоест обадиха се от организацията)на гарата в МАДРИД за да има запазят билети за автобуса.....охххх ми проблем,те не искали да пьтуват с автобус,трябвало сьс самолет .Уж ги накарахме да си трьгнат сьс автобуса,дадохме им пари за билет до МАдрид,да могат да си купят поне едно кафе и да имат някакви ако им се наложи неЩо и познайте......на следваЩият ден се обадихме на гарата да видим дали са се ка4или успеШно на автобуса и не бяха отиШли.......добре са си поживяли с моЙТЕ пари и с тези на обЩината.