Преди 8 месеца и няколко дни раждам в софийска болница. В предродилна зала се засичам с момиче, с което сме от един град и се познаваме поне по физиономия. Мен ме готвят за секцио заради ниска плацента, а нея я чакат за разкритие. Откарахе ме в операционната, всичко свърши добре и ме настаниха в реанимация. На другия ден ме преместиха в отдлението и за късмет пак се оказахме в една стая /нея я настанили предишния ден веднага след раждането/.
Това същото момиче описва едни такива неща за престоя си в болницата от които честно казано ме хвана яд.
1. "За разлика от тези със секциото аз веднага си гушнах бебето, а те дори не можеха да станат от леглото" - поне два дни аз ставах за да и подам бебето за кърмене защото имаше болки от конците.
2. " при секциото няма кърма "- започнах да кърмя един ден преди нея
3. "всички тук които сте със секцио сте май със измислени причини" - след два кръвоизлива и 4 месеца контракции едва ли са ми измислени причините. А и не бих си измислила причина да легна под ножа.
Има и още неща, но е безмислено да ги пиша. Просто ме хвана яд като го четях, а всъщност знам как стояха нещата и с толкова усърдие помагах на това момиче /познах я по-снимките/.
Защо ни харесва да послъгваме и защо трябва да се изтъкваме с неща които не са се случили?